Клод Моне и любимите ни градове, които живеят в нас
Моне се счита за един от най-обичаните художници в историята на изкуството. Картините му са прелестни и светли, а лилиите от градината му в са известни и на най-неизкушените фенове. Много по-малко известни и изследвани са картините му, свързани с архитектурата, а в действителност къщите и градовете са значима тематика в творчеството му през целия му живот.
Тази година Националната изложба в е посветила специфична галерия на Моне. „ Моне и архитектурата “ показва 75 картини, рисувани из цяла Европа. От първите години на Моне във френската провинция, когато той рисува пейзажи със остарели църкви и каменни къщи, по-късно пътуванията му на юг, в Италия – най-много в търсене на повече светлина, и фамозните рисунки на катедралата в Руан, на Лондон и Венеция.
Моне посещава Лондон няколко пъти и стартира да рисува това, което вижда от терасата на стаята си в хотел „ Савой “. Една и съща панорама се повтаря в картините му, разпознаваема и до през днешния ден – силуетът на Народното събрание и кулата с часовника „ Биг Бен “, тогава към момента напълно нова.
Венеция е другият обичан град на Моне, където той още веднъж и още веднъж рисува едни и същи пейзажи, само че в друга тоналност. Също толкоз обичан сюжет е и катедралата в Руан. На изложбата има показани седем разнообразни разновидността на катедралата, а от картините му с Лондон – девет.
Има една съществена причина Моне да е толкоз влюбен в Лондон и Венеция и това е водата. За него водата е втори източник на светлина и неслучайно на всичките му картини има вода, в която се пречупва светлината и се отразяват постройките. Дори и френските му картини нерядко са до вода – по крайбрежието или при езерото в Живерни. Повечето картини просто излъчват светлина, тъкмо каквато художникът я е видял и я е претворил за вечността, само че някои са в необичайно лилави, розови и жълти цветове. Имах шанса да съм с другарка художничка на изложбата и я попитах за какво някои от картините са толкоз странни и в цветове, които не съществуват в действителността. Тя ми отговори малко:
„ Защото по този начин е поискал. “
И даже за тези, които няма да стигнат до Лондон до края на юли и няма да видят тази удивителна галерия, това е най-важният урок на Моне – обичаните ни градове живеят в нас с цялото разнообразие на цветове и светлина, които ние сами сме им дали. Всяка среща с тях може да е удивителна и да ни разкрие изцяло непредвидени ракурси към от дълго време познати места. Достатъчно е просто да се спрем и да им позволим.
Тази година Националната изложба в е посветила специфична галерия на Моне. „ Моне и архитектурата “ показва 75 картини, рисувани из цяла Европа. От първите години на Моне във френската провинция, когато той рисува пейзажи със остарели църкви и каменни къщи, по-късно пътуванията му на юг, в Италия – най-много в търсене на повече светлина, и фамозните рисунки на катедралата в Руан, на Лондон и Венеция.
Моне посещава Лондон няколко пъти и стартира да рисува това, което вижда от терасата на стаята си в хотел „ Савой “. Една и съща панорама се повтаря в картините му, разпознаваема и до през днешния ден – силуетът на Народното събрание и кулата с часовника „ Биг Бен “, тогава към момента напълно нова.
Венеция е другият обичан град на Моне, където той още веднъж и още веднъж рисува едни и същи пейзажи, само че в друга тоналност. Също толкоз обичан сюжет е и катедралата в Руан. На изложбата има показани седем разнообразни разновидността на катедралата, а от картините му с Лондон – девет.
Има една съществена причина Моне да е толкоз влюбен в Лондон и Венеция и това е водата. За него водата е втори източник на светлина и неслучайно на всичките му картини има вода, в която се пречупва светлината и се отразяват постройките. Дори и френските му картини нерядко са до вода – по крайбрежието или при езерото в Живерни. Повечето картини просто излъчват светлина, тъкмо каквато художникът я е видял и я е претворил за вечността, само че някои са в необичайно лилави, розови и жълти цветове. Имах шанса да съм с другарка художничка на изложбата и я попитах за какво някои от картините са толкоз странни и в цветове, които не съществуват в действителността. Тя ми отговори малко:
„ Защото по този начин е поискал. “
И даже за тези, които няма да стигнат до Лондон до края на юли и няма да видят тази удивителна галерия, това е най-важният урок на Моне – обичаните ни градове живеят в нас с цялото разнообразие на цветове и светлина, които ние сами сме им дали. Всяка среща с тях може да е удивителна и да ни разкрие изцяло непредвидени ракурси към от дълго време познати места. Достатъчно е просто да се спрем и да им позволим.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ