Мона Лиза или La Gioconda, Джокондата – веселата жена е

Мона Лиза или La Gioconda, Джокондата – " радостната жена " е картина, нарисувана с маслени бои върху дъска от топола през 16 век от Леонардо да Винчи и е една от най-известните картини в западната история на изкуството; малко други картини са толкоз известни и репродуцирани. Картината е благосъстоятелност на френското държавно управление и се съхранява в Лувъра в Париж.
На картината е изобразена жена, която гледа към фена със " загадъчна усмивка ".
Името Мона Лиза произлиза от биографията на Леонардо да Винчи, написана от Джорджо Вазари и оповестена 31 години след гибелта на Леонардо. В нея той разпознава седящата дама като Лиза, брачна половинка на богатия флорентински търговец Франческо дел Джокондо. " Мона " е постоянно срещано в италианския език обединение на " мадона ", което значи " моята дама ", еквивалент на френското " Madam " ; по този начин името на картината значи " Madam Lisa. "
Алтернативното заглавие Джокондата е женски жанр на Джокондо. На италиански giocondo значи също и `весел, жизнеспособен, жив` затова " gioconda " значи " радостна жена ". Заради усмивката това име придобива двойно значение.
През 19 век и Мона Лиза, и Джокондата са към този момент одобрени имена на картината. Преди да се утвърдят тези имена, картината е била назовавана с доста и разнообразни описателни фрази като " незнайната флорентинска дама " и така нататък
Вероятно Леонардо е почнал да рисува Мона Лиза през 1503 и съгласно Вазари я приключва четири години по-късно.
Леонардо взима със себе си картината във Франция през 1516, когато крал Франсоа I кани художника да работи в Кло Люс покрай замъка на краля в Амбоаз. Кралят купува картината за 4000 екю.
След гибелта на Леонардо картината е отрязана, като са отстранени елементи от двете ѝ страни. Първоначално е имало колони от двете страни на фигурата, познати на изкуствоведите от ранните копия на творбата. Краищата на постаментите към момента могат да се видят.
Картината в началото е изложена във Фонтенбло, а по-късно е преместена във Версайския замък. След Френската гражданска война е преместена в Лувъра. Наполеон I я реалокира в спалнята си в Тюйлери; по-късно още веднъж е върната в Лувъра. По време на Френско-пруската война от 1870–1871, картината е извадена от Лувъра и скрита някъде във Франция.
Картината не е доста известна доникъде на 19 век, когато е оценена от символисткото течение в изкуствата. Те я свързват с техните хрумвания за женската тайнственост.
През годините след гибелта на Леонардо да Винчи хората си задават въпроса, коя е дамата седяща против художника. Освен за брачна половинка на търговец Мона се счита за женския образ на да Винчи, откакто са направени съпоставки с облиците на художника и портрета. При задаването на въпроса, за какво Лиза се усмихва загадъчно и по какъв начин е могла да стои неподвижна и усмихната толкоз доста време, историци и учени изричат съмнение, че Джокондата в действителност е имала болест, която не е разрешавала на лицевите мускули да се провиснал и затова това е било ежедневното ѝ положение. Според проучвания на френски и канадски учени, когато Леонардо е завършвал картината, Мона Лиза е била бременна.