, момичето, което по-често сме свикнали да слушаме (да, няма

, момичето, което по-често сме привикнали да слушаме (да, няма по какъв начин да не сте си припявали стотици пъти " Черни котараци " или " Пия за Мария " ), само че и сме гледали нееднократно на дребния и огромния екран, сега ви показваме в друга светлина. Защото тя умее да си служи с думите, да минава през тях с финото си възприятие за комизъм, за да ни показва живота такъв, какъвто е, само че постоянно забравяме да го забележим от хубавата му страна. 

Прилоша ми в трамвая. Извинявам се, само че доста се напуших. В сряда следобяд. На една скамейка без облегалка (което след това се оказа проблем) в една градинка до една спирка на трамвая 10. Напуших си се като цялостен дилетант. Точно като едновремешно момиче от града.

Имах среща и тя наближи и отгоре-отгоре се дотътрих до спирката и съумях да се кача в трамвая. Но другите бяха много по-бързи и всички места се заеха. Затова се надвесих над един мъж, събрах цялата си храброст и смирено помолих да стане, с цел да седна, че ми е прилошало. Съвсем свестен мъж излезе и незабавно стана. А един различен, по-възрастен, от по-предните седалки дори предложи аналгин. Отказах аналгина, тъй като знаех, че няма да помогне.

Седнах и главата ми незабавно се залюшка. Стана още по-зле, когато трамваят навлезе във вътрешността в гората. Беше ослепително. Слънчев следобяд в края на пролетта. Дърветата бяха блестящо зелени, само че, при тези обстоятелства все едно светеха в умопомрачително лилаво. А небето беше толкоз отвратително искрящо, че взех решение, че е възможно ей в този момент да умра. Честно, взех решение че е допустимо веднага да умра в трамвая 10. Много доста ми беше неприятно.

Затова събрах към този момент напълно цялата си храброст, протегнах ръка към рамото на дамата от предната седалка и със напълно спокоен глас я попитах дали инцидентно няма малко вода. Ей по този начин, непознатата жена в трамвая, до момента в който беше в тил, я попитах дали няма вода.

За наслада тя идеално ме чу, обърна се и най услужливо незабавно извади шише с вода от една огромна раница. Даже ми изясни, че не е пила от нея, отвинти капачката, тъй като ме видя че съм безпомощна и няма да ми стигнат силите. И ми сподели, че няма потребност да й връщам шишето, тъй като имала и второ.

Отпих с голяма признателност. И замълчах. Трамваят спря на " Вишнева ". Все по този начин чаках да стане по-поносимо, само че не ставаше доста по.

Тогава дамата най-неочаквано се обърна и внимателно ми предложи и шоколад.

Ужасно не ми се ядеше шоколад, само че знаех, че оказва помощ и по тази причина одобрих. Помогна малко като че ли, само че малко. Трамваят продължи, а на УАСГ дамата отново се обърна и към този момент напълно внимателно ми предложи да ме придружи до там, докъдето отивам. Имала време. А не изглеждаше като жена, която има доста време. Притесних се и отхвърлих.

Дойде спирката на " Попа " и двете слязохме. Тя бързо се придвижи до светофара, а аз едвам я настигнах, кретайки. Вече напълно умряла от позор, отново я попитах дали не може в действителност да не придружи до там където отивам - градинката на " Седмочисленици ". Тя незабавно одобри. Но още щом тръгнахме, направи нещо супер ненадейно.

Вместо нещо да ме подхване за кръста и постепенно да ме поведе, тя ме погледна в краката и внезапно, с ненадейно праволинеен звук, ми сподели: " Хайде! ". И бързо закрачи напред. Това подейства мобилизиращо, закрачих и аз напред. Нямаше за къде да се моткам.

Още по средата на пътя, към този момент ходех много по-уверено. По едно време помня, че сподели: " Знам какво е да няма кой да ти помогне ". Загледах се в късата й коса, в енергичното й тяло, в раницата. Жена-рейнджър, спасителка по предопределение. Така заключих. Отговорих: " А на мене нон стоп всички ми оказват помощ, но отново не се оправям ". Питах я по какъв начин се споделя. Елисавета.

Стигнахме градинката, много бързо. Даже бях леко подранила за срещата. Пред църквата ме попита единствено: " От кръвното ли? " Реално, чисто физиологично, казусът евентуално в действителност беше обвързван с кръвното. Прецених, че няма да излъжа в случай че кажа " несъмнено ". Не, че щеше нещо да ме изрита, наплюе или да си вземе назад шишето с водата, в случай че й бях споделила, че е от марихуаната. Просто взех решение да не се изяснявам.

Пред църквата се разделихме, благодарих й и й споделих, че ще запомня тази преживелица за цялостен живот.

Благодаря, Елисавета, мощно и човечно момиче от града. Наистина ще запомня тази преживелица за цялостен живот.

Благодаря!

 
Една магическа дума. Думата " задоволително "!