Момичета, днес нашата гост блогърка Звезделина Цолова е решила да

Няколко италиански афери…

Момичета, през днешния ден нашата посетител блогърка Звезделина Цолова е решила да показа с нас малко от своето лятно премеждие в Италия. Звезди ще ни гостува постоянно със своите истории в фотоси и думи, които намират главно място в блога й. Ако търсите хрумвания за аутфита си през днешния ден, мнение за някой нов артикул, забавно място или просто ентусиазъм, отбийте се там за следващата ментова история. А до тогава ние ще ви почерпим с една. Насладете й се!

Дойде време още веднъж да се потопя напълно измежду фотосите и спомените, които Италия ни подари. Изминаха няколко седмици от завръщането ни, а още не ме е напуснало възприятието и чувството, което тази страна всякога ми оставя. Подреждам си картите на другите градове, където сме били, билетите и всички тези дребни неща, които групирам от всяко едно кътче (не знам дали и вие го вършиме, само че аз започнах още от 10-и клас) в директория (не виртуална, а реална) и за момент отново се пренесох там.

Първоначално имахме за проект с другари да пътуваме до Италия с кола, само че два дни преди пътуването ни се отказахме и си купихме самолетни билети до Пиза. Преценихме, че пътят е прекомерно дълъг - 16 часа с кола против два часа полет, а и цените на билетите бяха доста изкушаващи (около 100 лева на човек в двете посоки). Разбира се, приключението с автомобил не може да се съпостави с друго, както и гледките, които можете да видите, само че истината е, че за сходен трип, в който да спирате и обикаляте всичко към вас, би трябвало да имате най-малко две седмици разполагаем, а ние ги нямахме. Натежа и фактът, че множеството места, които искахме да забележим, бяха доста мъчно налични за автомобил и в този момент, като се замисля, въобще не скърбя, че оставихме колата в София. Особено и с техния метод на шофиране и извънредно тесни улички…

И по този начин, откакто кацнахме в Пиза, се отправихме на другия ден към дребното провинциално градче Сардзана, където с другари си букнахме цялостен етаж от къща (близо 100 кв.м., което е необичайност в по-големите туристически градове в Италия) с двор и барбекю. Разбира се, концепцията беше да сме с кола, когато букнахме къщата, и можехме да си позволим да е където и да е. Малък пропуск, който осъзнахме едвам когато стигнахме, и беше в действителност голямо премеждие първоначално. За благополучие, притежателите бяха доста готини, знаеха малко британски (това не е типично за италианците, тъй като съвсем никой не го говори), едвам се разбираме отлично, супер дружелюбни и имаха голям двор с пресни зеленчуци, плодови дръвчета и всички в покрайнината идваха да си купуват от тях. Ах, а какви ароматни лимони имаше... След като се настанихме, на другия ден се отправихме към Чинкуе Тере. Една моя несбъдната фантазия, която бях виждала единствено по картички. Имахме за проект да тръгнем по пешеходната пътека, която минава през петте селца (Риомаджоре, Манарола, Корнилия, Вернаца, Монтеросо ал маре), само че тя беше затворена, за жалост. Затова си купихме карта за през целия ден (16 евро на човек е цената) и пътувахме с трен, който е доста комфортен, с климатик и на всеки 10 минути.

Отново успяхме да се насладим на петте селца, а ароматът на прясно изпечена фокача се разнасяше на всички места из тесните улички. Опитах най-страхотната паста и един обичаен за тук лимонен сладолед. Е, съумяха и да ми откраднат портмонето и документите, само че за благополучие, с малко пари в него и авариен паспорт в къщата ни в Сардзана. Изобщо не разбрах по какъв начин стана, само че и не желая още да го мисля. Просто бъдете деликатни, аз бях чела преди този момент, че се краде доста в Италия, изключително в тази околност, която е цялостна с туристи, сякаш бях деликатна, само че в никакъв случай не знаеш. Затова носете единствено парите си за деня у себе си, както аз за благополучие, направих и аварийни документи на мястото, където сте настанени.

Но стига към този момент за това, пропуснах да ви загатна и за едно доста сладко и близо до Чинкуе Тере градче - Леванто. Кало се влюби в него, дори го хареса повече от Чинкуе Тере. Истината е, че е доста по-спокойно и също толкоз извънредно красиво. Заслужава си да го видите, в случай че ви остане време.

Може би най-любимата ми част от това италианско премеждие беше разходката по аления килим до Портофино - сърцето на италианската Ривиера.

Тук имате вид и с кола да изминете цялото това разстояние, само че съгласно мен ще загубите доста, в случай че не ги извървите пешком тези 8 км. Пътеката стартира от Рапало и Санта Маргерита Лигуре, където можете да оставите колата си на някой от платените паркинги (около 2 евро на час е цената) и да се насладите на крайбрежната си разходка. По пътя ще подминете няколко плажа с тюркоазени води, където можете да поостанете и да плажувате, няколко дребни градчета и доста цветни къщички, които се издигат терасовидно към върха на планините, до момента в който най-после пред вас не се разкрият яхтите по крайбрежието на Портофино. Има една доста забавна магия и сила в този град.

Величествен, загадъчен, само че в същото време ще го усетите доста непосредствен до вас, кипящ от живот и друг от останалите градове. Като изключим фенси частта, в която цяла навалица от хора се е събрала към яхтата на някоя звезда и я чакат да слезе за обяд, в Портофино има за всекиго по нещо, само че почтено казано мъчно ще прекарате повече от 1 час там, тъй като е супер мъничък. Затова ви предлагам да посетите и не чак толкоз известното градче Камогли, което меко казано ни очарова. Имам възприятието, че колкото по-малко е известно едно градче в Италия, толкоз по-красиво и умерено е то. Точно тази тайнствена нотка извънредно доста ми хареса в Камогли.

След това се отправихме за няколко дни към Флоренция. Ще я запомня с най-уникалната пица, портокаловия ликьор „ Аперол “, една ария на Тициано Феро, която ме преследваше на всички места, страхотния апартамент на Марио, който ни посрещна супер сладко с типична италианска закуска, и приказно празните улици вечер. Този град става радикално друг, когато слънцето залезе. През деня жегата е убийствена, улиците са прекомерно тесни или хората са прекомерно доста, не знам, само че вечер всичко се трансформира. Всеки ден се качвахме на най-високата част в града, където посрещахме залеза. Тогава катедралата „ Санта Мария дел Фиоре “ и мостовете на Флоренция се обливаха в златна светлина, която показваше хубостта им още повече. Точно по този начин си заслужава да видите Флоренция, когато слънцето акцентира всяка една нейна извивка. Вечер, когато е пуста, тя става още по-красива... Истинска обич е в действителност.

Липсваш ми, Италия!