Нюрнберг - светлина и сенки
Момиче и момче със скейтбордове. Спират и пред тях се отварят вратите на един различен свят - на фашисткия пъкъл. Кинокадрите се сменят с черно в цялостен контрастност със светлината преди този момент. Тъмнина и светлина се редуват и в останалите фрагменти на филмчето, което посреща посетителите в Документационния център Райхстагсгеленде в северното крило на незавършения конгресен център в Нюрнберг, където националсоциалистите са провеждали вдъхващите си смут паради. В Нюрнберг никой не обича да си спомня тези тъмни петна в биографията на града, само че те са и ще останат част от историята на негласната столица на Бавария, която е на съвсем хиляда години. Адолф Хитлер я трансформира в " град на партийните конгреси " през 1935-1936 година, а през днешния ден Нюрнберг желае да бъде " град на мира и човешките права ", който живее с ритъма на съвремието, а паметниците на отминалите Хитлерови времена единствено припомнят, че нищо не е забравено и че това време не трябва да се повтаря.
На 530 квадратни метра в Документационния център са показани над 350 експоната, измежду които има истински аудио- и видеозаписи, научни текстове, фотоколажи. Всичко идва да покаже величието на Третия райх, лудостта на неговия водач, предала се на хиляди хора, които не знаят какво ги чака... Из залите може да се чуе тропотът на тежки ботуши, възгласи и хитлеристки поздрави, гласът на Хитлер гърми на паради и събрания, побърква със своя нетърпящ възражения тембър, изкарва искри на неспокойствие в очите на неговите доближени главорези, чертае бъдещо великолепие и владичество над света под кървавото знаме на националсоциализма.
Поради смисъла му в Свещената Римска империя Нюрнберг е определен от Националсоциалистическата немска работническа партия за място на огромни партийни манифестации и конгреси. След идването на власт на Хитлер градът се трансформира в национално светилище за националсоциалистите, те построяват там голям брой представителни здания, които да внушават подправеното великолепие на своя " кръстник ", решил да прекроява освен Германия. Така Нюрнберг добавя своята биография, почнала още от Средновековието, с нови линии - цялостни напрегнато, обвеяни с великолепие и трагизъм. Традиционната му роля като център на немската стопанска система, изкуство и просвета е трябвало да придаде на партийните мероприятия онази пищност, която търсел Фюрерът. Конгресният център гледа към езеро, над което се издига служилата като естрада голяма мраморна платформа, от която Хитлер се е обръщал към повече от 100 000 души, очаровани от неговите дейности. Днес на това място се приказва намерено за тогавашните събития, с цел да не се повтарят те в никакъв случай. В деня на нашето посещаване центърът музей бе цялостен с младежи. А в София Луковмарш бе последван от основаването на паневропейска фашистка организация, въпреки и прикрита с концепцията " Заедно за Европа на Отечествата "...
Името на Нюрнберг незабавно се свързва и с извършения след края на Втората международна война Нюрнбергски развой, най-значимия правосъден боен развой на ХХ век. За историческия арбитражен съд са изписани тонове книги, правени са филми, споделяни са отзиви и мемоари, само че колкото и пъти да става дума за него, в никакъв случай не е ненужно да се повтарят дати и имена като увещание и паника за идното. Тревога изключително мощна у нас, след оневиняването на наказаните от Народния съд...
На 20 ноември 1945 година 21 водещи нацистки военнопрестъпници от най-близкото обграждане на Адолф Хитлер са изведени в правосъдна зала 600 пред интернационален боен арбитражен съд, формиран от съдружниците. Подсъдимите са висши функционери на Националсоциалистическата партия, упрекнати в интрига и закононарушения против международния мир, разпоредбите на войната и човечеството. Първият и единствен развой от Международния боен арбитражен съд се организира в Нюрнбергската правосъдна палата (Дворец на правосъдието). Историческите източници прецизират, че всички прозорци на залата са били зазидани и е нямало достъп до дневна светлина. Залата била от тъмнозелен мрамор с барелефи на стените - знаци на правораздаването. Стенографите са се сменяли през 25 минути. Кинооператори и фотографи от целия свят снимали през специфични стъклени отвори в стената, правел се и звукозапис.
Специалистите прецизират, че процесът е станал крайъгълен камък в правосъдната история, тъй като се сложили основите на нови юридически правила - присъдите били произнесени поради персоналната отговорност на всеки един от подсъдимите. Любопитно е, че мястото, където се провел този арбитражен съд, съответствува с мястото, където нацистката партия провеждала свои мероприятия. По този метод се целяло и изпращането на обръщение. Съдебният развой стартира на 20 ноември 1945 година и приключва на 1 октомври 1946 година Трибуналът организира 403 правосъдни съвещания.
В първия ден на процеса в малко встъпително слово за правотата и основанията на Международния боен арбитражен съд ръководителят декларира: " Процесът, който стартира, е неповторим по рода си в историята на международното право и той има голямо публично значение за хората по света. По тази причина върху нашите рамене лежи голяма отговорност и ние сме длъжни почтено и добросъвестно да осъществим своите отговорности без каквито и да е пристрастия, съгласно със свещените правила на правото и справедливостта. "
Архивите напомнят, че диктаторът Хитлер, който стои зад множеството от главните военни закононарушения, осъществени от обвинените в Нюрнберг; Хайнрих Химлер, райхсфюрер на SS (нацистката организация, натоварена с защитата на концентрационните лагери), на Gestapo (тайната държавна немска полиция), и Паул Гьобелс, нацисткият агитационен министър, се самоубиват в последните дни на войната. Един от обвинените - Густав Круп декор Болен унд Халбах, немски боен фабрикант, е посочен за умствено и физически некадърен да застане пред съда, а Мартин Борман - секретар на Хитлер и шеф на канцеларията на нацистката партия, е наказан задочно, защото местонахождението му е незнайно.
Но да затворим вратите към тази история и да се обърнем към друга - на световноизвестния Музей на играчките, зад ренесансовата фасада на буржоазна къща, в сърцето на остарелия град. На четири етажа се разкрива културната история на играчките от античността до наши дни. Това е свят прелестен и неосъществим на направени от дърво и ламарина красоти и за големите; кукли, ръчно направени от следвоенните години или създадени по модерни високи технологии. Свят, който се дължи на семейство колекционери Лидия и Паул Байер, събирали години наред сбирката за дребни и пораснали към този момент гости от целия свят, които нито за момент повече не трябва да виждат тъмнината от предишното, а единствено доста светлина за бъдещето...
На 530 квадратни метра в Документационния център са показани над 350 експоната, измежду които има истински аудио- и видеозаписи, научни текстове, фотоколажи. Всичко идва да покаже величието на Третия райх, лудостта на неговия водач, предала се на хиляди хора, които не знаят какво ги чака... Из залите може да се чуе тропотът на тежки ботуши, възгласи и хитлеристки поздрави, гласът на Хитлер гърми на паради и събрания, побърква със своя нетърпящ възражения тембър, изкарва искри на неспокойствие в очите на неговите доближени главорези, чертае бъдещо великолепие и владичество над света под кървавото знаме на националсоциализма.
Поради смисъла му в Свещената Римска империя Нюрнберг е определен от Националсоциалистическата немска работническа партия за място на огромни партийни манифестации и конгреси. След идването на власт на Хитлер градът се трансформира в национално светилище за националсоциалистите, те построяват там голям брой представителни здания, които да внушават подправеното великолепие на своя " кръстник ", решил да прекроява освен Германия. Така Нюрнберг добавя своята биография, почнала още от Средновековието, с нови линии - цялостни напрегнато, обвеяни с великолепие и трагизъм. Традиционната му роля като център на немската стопанска система, изкуство и просвета е трябвало да придаде на партийните мероприятия онази пищност, която търсел Фюрерът. Конгресният център гледа към езеро, над което се издига служилата като естрада голяма мраморна платформа, от която Хитлер се е обръщал към повече от 100 000 души, очаровани от неговите дейности. Днес на това място се приказва намерено за тогавашните събития, с цел да не се повтарят те в никакъв случай. В деня на нашето посещаване центърът музей бе цялостен с младежи. А в София Луковмарш бе последван от основаването на паневропейска фашистка организация, въпреки и прикрита с концепцията " Заедно за Европа на Отечествата "...
Името на Нюрнберг незабавно се свързва и с извършения след края на Втората международна война Нюрнбергски развой, най-значимия правосъден боен развой на ХХ век. За историческия арбитражен съд са изписани тонове книги, правени са филми, споделяни са отзиви и мемоари, само че колкото и пъти да става дума за него, в никакъв случай не е ненужно да се повтарят дати и имена като увещание и паника за идното. Тревога изключително мощна у нас, след оневиняването на наказаните от Народния съд...
На 20 ноември 1945 година 21 водещи нацистки военнопрестъпници от най-близкото обграждане на Адолф Хитлер са изведени в правосъдна зала 600 пред интернационален боен арбитражен съд, формиран от съдружниците. Подсъдимите са висши функционери на Националсоциалистическата партия, упрекнати в интрига и закононарушения против международния мир, разпоредбите на войната и човечеството. Първият и единствен развой от Международния боен арбитражен съд се организира в Нюрнбергската правосъдна палата (Дворец на правосъдието). Историческите източници прецизират, че всички прозорци на залата са били зазидани и е нямало достъп до дневна светлина. Залата била от тъмнозелен мрамор с барелефи на стените - знаци на правораздаването. Стенографите са се сменяли през 25 минути. Кинооператори и фотографи от целия свят снимали през специфични стъклени отвори в стената, правел се и звукозапис.
Специалистите прецизират, че процесът е станал крайъгълен камък в правосъдната история, тъй като се сложили основите на нови юридически правила - присъдите били произнесени поради персоналната отговорност на всеки един от подсъдимите. Любопитно е, че мястото, където се провел този арбитражен съд, съответствува с мястото, където нацистката партия провеждала свои мероприятия. По този метод се целяло и изпращането на обръщение. Съдебният развой стартира на 20 ноември 1945 година и приключва на 1 октомври 1946 година Трибуналът организира 403 правосъдни съвещания.
В първия ден на процеса в малко встъпително слово за правотата и основанията на Международния боен арбитражен съд ръководителят декларира: " Процесът, който стартира, е неповторим по рода си в историята на международното право и той има голямо публично значение за хората по света. По тази причина върху нашите рамене лежи голяма отговорност и ние сме длъжни почтено и добросъвестно да осъществим своите отговорности без каквито и да е пристрастия, съгласно със свещените правила на правото и справедливостта. "
Архивите напомнят, че диктаторът Хитлер, който стои зад множеството от главните военни закононарушения, осъществени от обвинените в Нюрнберг; Хайнрих Химлер, райхсфюрер на SS (нацистката организация, натоварена с защитата на концентрационните лагери), на Gestapo (тайната държавна немска полиция), и Паул Гьобелс, нацисткият агитационен министър, се самоубиват в последните дни на войната. Един от обвинените - Густав Круп декор Болен унд Халбах, немски боен фабрикант, е посочен за умствено и физически некадърен да застане пред съда, а Мартин Борман - секретар на Хитлер и шеф на канцеларията на нацистката партия, е наказан задочно, защото местонахождението му е незнайно.
Но да затворим вратите към тази история и да се обърнем към друга - на световноизвестния Музей на играчките, зад ренесансовата фасада на буржоазна къща, в сърцето на остарелия град. На четири етажа се разкрива културната история на играчките от античността до наши дни. Това е свят прелестен и неосъществим на направени от дърво и ламарина красоти и за големите; кукли, ръчно направени от следвоенните години или създадени по модерни високи технологии. Свят, който се дължи на семейство колекционери Лидия и Паул Байер, събирали години наред сбирката за дребни и пораснали към този момент гости от целия свят, които нито за момент повече не трябва да виждат тъмнината от предишното, а единствено доста светлина за бъдещето...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ