Защо италианският Vogue излезе без модни фотосесии?
Можете ли да си визиите фешън без фотосесии? Без тези лъскави изображения на модели, снимани на бляскави локации и заобиколени от дребна войска от фризьори, гримьори, редактори и асистенти? Италианският Vogue реши този месец да преобърне разбиранията ни за фешън списание, избирайки метод и пропускайки фотосесиите.
В посланието си към читателите Емануеле Фарнети – основен редактор на изданието – споделя какво е належащо, с цел да се изпълни един брой с истински фотографии: „ Сто и петдесет души вземат участие във всичко това. Осъществяват се към двадесет самолетни полета и десетина пътувания с трен. Четиридесет коли са в непрекъснат режим на подготвеност. Шестдесет интернационалните доставки. Светлините се включват за най-малко 10 часа нонстоп, отчасти захранвани от бензинови генератори. Хранителни боклуци от кетъринг услугите. Опаковки за увиване на облеклата. Електричество за зареждане на телефоните, камери ”.
След цялото това екологично Фарнети и 25 други интернационалните редактори на Vogue поемат ангажимент през декември да оказват помощ „ да запазим нашата планета за бъдещите генерации “ и да покажем почитание „ към нашата околна среда “.
Това обаче не са единствено голи заявления, защото той заменя фотосите с илюстрации и наема художници да „ демонстрират облеклата, без да ги фотографират “.
„ Много е значимо в действителност да действате “, уверен е Фарнети.
на нашата планета е вдъхновяваща. Нейната дива хубост да вземем за пример сплоти марката Bershka и канала National Geographic, с цел да основат взаимна екологична сбирка с красиви фотопринтове, а някои дизайнери създават нови други възможности на синтетичните опаковки на шампоани и друга козметика, с цел да оказват помощ за понижаване пластмасовите боклуци. Една от тях е Ми Зоу – студентка в магистърската стратегия Material Futures в Central Saint Martins. Тя ловко основава бутилки и бурканчета за козметични артикули, направени от сапун и наречени Soapack.
И Vogue, несъмнено, не остава по-назад от екологичната. Този месец италианският му вид се предлага с осем разнообразни корици. Всяка от тях изобразява модел, носещ Gucci, въпреки че кориците варират като стилове – от колаж до „ японската фикция среща италианския подем “. Всички те имат едно и също обръщение: „ При основаването на този брой не са правени фотосесии “ .
На своята корица италианската художничка Ванеса Бикрофт да вземем за пример показва извита човешка фигура, която като че ли се пробва да наклони тялото си по този начин, че да пасва на рамките на списанието. Ванеса споделя, че това е нейният първи илюстриран фешън план.
А Каси Намода – американско-мозамбикски художник – показва плачещата Амбър Кристъл Зарзуела, седяща на ръба на червен стол. Близо до главата ù ще видите кръв, капеща от комар, което е самобитен знак на световното стопляне.
Еротичният комикс, основан от Мило Манара, показва модела Оливия Винтен, която носи латексови ръкавици, черен кожен бич и театралничи на фона на сантиментални пастелнорозови облаци. Фарнети споделя, че поради всеобщия спор за правата на дамите е имало съмнения дали е уместно еротиката да се върне на корицата на женското списание точно по този метод.
Италианският Vogue не за първи път се вълнува от обществените проблеми. През 2008 година Франка Созани, някогашна редакторка на списанието, прави брой, включващ единствено чернокожи модели, а по нейно време на страниците се разискват тематики, свързани с домашното принуждение, разливите на петрол и войната против тероризма.
След нейната гибел през 2016 година списанието поема Емануеле Фарнети и продължава, като новият брой е „ евентуално най-смелият “ от неговите замисли до момента, споделя самият той. „ Мисля, че най-честният метод да се надигнем пред даден проблем, е да стартираме с неговото признание “, твърди той, като се базира на разноските, изброени в писмото му. „ Това беше нашият метод да заявим, че сме наясно, че сме част от бизнес, който надалеч не е резистентен. “
Фарнети прибавя, че през 2020 година италианският Vogue ще бъде измежду първите издания, част от компанията Condé Nast, които ще употребяват само и само компостируеми. А парите, спестени от снимането на фотосесии, ще бъдат дарени на Fondazione Querini Stampalia, на културния център и библиотеката във Венеция, които през ноември пострадаха от наводненията.
В посланието си към читателите Емануеле Фарнети – основен редактор на изданието – споделя какво е належащо, с цел да се изпълни един брой с истински фотографии: „ Сто и петдесет души вземат участие във всичко това. Осъществяват се към двадесет самолетни полета и десетина пътувания с трен. Четиридесет коли са в непрекъснат режим на подготвеност. Шестдесет интернационалните доставки. Светлините се включват за най-малко 10 часа нонстоп, отчасти захранвани от бензинови генератори. Хранителни боклуци от кетъринг услугите. Опаковки за увиване на облеклата. Електричество за зареждане на телефоните, камери ”.
След цялото това екологично Фарнети и 25 други интернационалните редактори на Vogue поемат ангажимент през декември да оказват помощ „ да запазим нашата планета за бъдещите генерации “ и да покажем почитание „ към нашата околна среда “.
Това обаче не са единствено голи заявления, защото той заменя фотосите с илюстрации и наема художници да „ демонстрират облеклата, без да ги фотографират “.
„ Много е значимо в действителност да действате “, уверен е Фарнети.
на нашата планета е вдъхновяваща. Нейната дива хубост да вземем за пример сплоти марката Bershka и канала National Geographic, с цел да основат взаимна екологична сбирка с красиви фотопринтове, а някои дизайнери създават нови други възможности на синтетичните опаковки на шампоани и друга козметика, с цел да оказват помощ за понижаване пластмасовите боклуци. Една от тях е Ми Зоу – студентка в магистърската стратегия Material Futures в Central Saint Martins. Тя ловко основава бутилки и бурканчета за козметични артикули, направени от сапун и наречени Soapack.
И Vogue, несъмнено, не остава по-назад от екологичната. Този месец италианският му вид се предлага с осем разнообразни корици. Всяка от тях изобразява модел, носещ Gucci, въпреки че кориците варират като стилове – от колаж до „ японската фикция среща италианския подем “. Всички те имат едно и също обръщение: „ При основаването на този брой не са правени фотосесии “ .
На своята корица италианската художничка Ванеса Бикрофт да вземем за пример показва извита човешка фигура, която като че ли се пробва да наклони тялото си по този начин, че да пасва на рамките на списанието. Ванеса споделя, че това е нейният първи илюстриран фешън план.
А Каси Намода – американско-мозамбикски художник – показва плачещата Амбър Кристъл Зарзуела, седяща на ръба на червен стол. Близо до главата ù ще видите кръв, капеща от комар, което е самобитен знак на световното стопляне.
Еротичният комикс, основан от Мило Манара, показва модела Оливия Винтен, която носи латексови ръкавици, черен кожен бич и театралничи на фона на сантиментални пастелнорозови облаци. Фарнети споделя, че поради всеобщия спор за правата на дамите е имало съмнения дали е уместно еротиката да се върне на корицата на женското списание точно по този метод.
Италианският Vogue не за първи път се вълнува от обществените проблеми. През 2008 година Франка Созани, някогашна редакторка на списанието, прави брой, включващ единствено чернокожи модели, а по нейно време на страниците се разискват тематики, свързани с домашното принуждение, разливите на петрол и войната против тероризма.
След нейната гибел през 2016 година списанието поема Емануеле Фарнети и продължава, като новият брой е „ евентуално най-смелият “ от неговите замисли до момента, споделя самият той. „ Мисля, че най-честният метод да се надигнем пред даден проблем, е да стартираме с неговото признание “, твърди той, като се базира на разноските, изброени в писмото му. „ Това беше нашият метод да заявим, че сме наясно, че сме част от бизнес, който надалеч не е резистентен. “
Фарнети прибавя, че през 2020 година италианският Vogue ще бъде измежду първите издания, част от компанията Condé Nast, които ще употребяват само и само компостируеми. А парите, спестени от снимането на фотосесии, ще бъдат дарени на Fondazione Querini Stampalia, на културния център и библиотеката във Венеция, които през ноември пострадаха от наводненията.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ