Връзки от сърцето
Можем да обичаме от мозъка. Често се случва и дамите, и мъжете да обичат точно с мозъка си. Независимо дали това е „ математическа “, добре пресметната обич, или някаква неуловима, пеперудена фикция, тя е рожба на ума – на разсъдъка или на въображението. Съществува в главата и решително приема съня, в който живее, за истина. В този сън тя може да цари дълго, да се усеща комфортно и да го доизгражда и надстроява с нови и нови пясъчни кули или материални придобивки.
Можем да обичаме ниско долу, от тялото. Това е страстта – онази пристрастеност, която ни влудява и ни заземява при инстинктите, при желанията на първичната ни природа, където няма образование, положително държание или аристократични маниери. Тази обич не е непокътната територия за мъжкия пол. Жените също я изпитват постоянно, само че умеят да я дегизират и „ обличат “ с други имена и по този начин я прикриват по-добре. Тя е бърза обич, обич на хормоните, похотта, която постоянно замира, когато бъде изживяна физически. Любовта идва и си отива когато и да е – предстоящо или не, желано или изненадващо. Ние, хората, непрестанно сътворяваме и прекъсваме връзки. Свързваме себе си с другия посредством физика, посредством мисъл, посредством химични съединения, които избухват в телата ни и трансформират мислите ни, от които сме влажни, парещи, луди, или и трите по едно и също време. Можем да обичаме всячески – с устни, с очи, с уши, с дланите на ръцете. Любовта идва и си отива когато и да е - предстоящо или не, желано или изненадващо. Междувременно всякакви неприятно интерпретирани приказки ни карат да имаме вяра, че всякога за тези еуфорични детонации е отговорно сърцето.
Според индийската чакрична система в сърцето се намира балансиращата четвърта чакра. Този зелен на цвят енергиен център е обич. Чиста обич. Бих я нарекла „ празна обич “ – без упования, без условия, без искания, без ревнивост. Любов, която не подскача до небето от благополучие и не пропада вдън земя от тъга, а си стои все на едно и също място – непомръдваща, непоклатима, неподвижна. Тя просто е. И даже когато е отричана или непризната, отново участва. Тихо. Сърцата ни са заредени със 100% празна обич, която трансформира своя състав и консистенция единствено в случай че останалите ни центрове са в какофония. Тогава точно сърдечната чакра ги балансира, а самата тя се променя. В такива моменти споделяме, че „ сърцето боли “. Разделят се, събират те, бягат един от различен, гонят се, а, когато се настигнат, блажено преливат един в различен. Според античното познание на Кабала точката на сърцето е обвързвана с Тиферет – още веднъж балансираща сефира, която се намира в центъра на „ Дървото на живота “ и още веднъж е обвързвана с целостта, равновесието и с безусловната вселенска обич. Тиферет се смята за най-вътрешната същина на личността.
Да обичаш от сърце, е благословия, само че и същинско тестване. Веднъж основани, сърдечните връзки не могат да бъдат прекратени. Логично, съвсем постоянно имаме такива връзки с децата и с родителите си, тъй като те са най-устойчиви, свързани посредством кръвта и с предаване на генетичен материал. Те са витално нужни за този вид връзки, само че, когато става дума за фамилиарност, сърдечните връзки наподобяват като нож с две остриета.
В XXI век, когато сме изцяло свободни да бъдем непостоянни, връзките „ до живот “ могат да прозвучат като присъда или най-малкото, за мнозина наподобяват нереални, невъзможни и даже плашещи. И въпреки всичко те съществуват. Двойките, които съумеят да изградят връзка сърце-сърце между тях, евентуално са носители на познание за любовта, до което малко на брой имат достъп. По-голямата част от хората обаче или наивно бленуват, или ревниво се пазят от такива връзки. И в случай че непретендиращата им за безкрайност сантиментална история роди сърдечна връзка, този акт ги сварва безусловно неподготвени. Няма къде да избягат, а и е изцяло безсмислено да се крият. Започват неуместно да се отбраняват, стопират да изричат „ Обичам те “, най-милата имитация по сред им е „ Гледай през днешния ден да не слънчасаш “. Разделят се, събират те, бягат един от различен, гонят се, а, когато се настигнат, блажено преливат един в различен като скачени съдове.
Историята би имала благополучен край, в случай че всички връзки от сърцето бяха мечтани или част от умишлен избор. Понякога не са. Понякога наподобяват сложни. Друг път – немислими или безсмислени, само че те не могат да бъдат прекратени и ни трансформират. Без значение дали го желаеме. Без да ни питат дали сме подготвени.
Повече от автора – на teodoraslavova.blogspot.com.
Можем да обичаме ниско долу, от тялото. Това е страстта – онази пристрастеност, която ни влудява и ни заземява при инстинктите, при желанията на първичната ни природа, където няма образование, положително държание или аристократични маниери. Тази обич не е непокътната територия за мъжкия пол. Жените също я изпитват постоянно, само че умеят да я дегизират и „ обличат “ с други имена и по този начин я прикриват по-добре. Тя е бърза обич, обич на хормоните, похотта, която постоянно замира, когато бъде изживяна физически. Любовта идва и си отива когато и да е – предстоящо или не, желано или изненадващо. Ние, хората, непрестанно сътворяваме и прекъсваме връзки. Свързваме себе си с другия посредством физика, посредством мисъл, посредством химични съединения, които избухват в телата ни и трансформират мислите ни, от които сме влажни, парещи, луди, или и трите по едно и също време. Можем да обичаме всячески – с устни, с очи, с уши, с дланите на ръцете. Любовта идва и си отива когато и да е - предстоящо или не, желано или изненадващо. Междувременно всякакви неприятно интерпретирани приказки ни карат да имаме вяра, че всякога за тези еуфорични детонации е отговорно сърцето.
Според индийската чакрична система в сърцето се намира балансиращата четвърта чакра. Този зелен на цвят енергиен център е обич. Чиста обич. Бих я нарекла „ празна обич “ – без упования, без условия, без искания, без ревнивост. Любов, която не подскача до небето от благополучие и не пропада вдън земя от тъга, а си стои все на едно и също място – непомръдваща, непоклатима, неподвижна. Тя просто е. И даже когато е отричана или непризната, отново участва. Тихо. Сърцата ни са заредени със 100% празна обич, която трансформира своя състав и консистенция единствено в случай че останалите ни центрове са в какофония. Тогава точно сърдечната чакра ги балансира, а самата тя се променя. В такива моменти споделяме, че „ сърцето боли “. Разделят се, събират те, бягат един от различен, гонят се, а, когато се настигнат, блажено преливат един в различен. Според античното познание на Кабала точката на сърцето е обвързвана с Тиферет – още веднъж балансираща сефира, която се намира в центъра на „ Дървото на живота “ и още веднъж е обвързвана с целостта, равновесието и с безусловната вселенска обич. Тиферет се смята за най-вътрешната същина на личността.
Да обичаш от сърце, е благословия, само че и същинско тестване. Веднъж основани, сърдечните връзки не могат да бъдат прекратени. Логично, съвсем постоянно имаме такива връзки с децата и с родителите си, тъй като те са най-устойчиви, свързани посредством кръвта и с предаване на генетичен материал. Те са витално нужни за този вид връзки, само че, когато става дума за фамилиарност, сърдечните връзки наподобяват като нож с две остриета.
В XXI век, когато сме изцяло свободни да бъдем непостоянни, връзките „ до живот “ могат да прозвучат като присъда или най-малкото, за мнозина наподобяват нереални, невъзможни и даже плашещи. И въпреки всичко те съществуват. Двойките, които съумеят да изградят връзка сърце-сърце между тях, евентуално са носители на познание за любовта, до което малко на брой имат достъп. По-голямата част от хората обаче или наивно бленуват, или ревниво се пазят от такива връзки. И в случай че непретендиращата им за безкрайност сантиментална история роди сърдечна връзка, този акт ги сварва безусловно неподготвени. Няма къде да избягат, а и е изцяло безсмислено да се крият. Започват неуместно да се отбраняват, стопират да изричат „ Обичам те “, най-милата имитация по сред им е „ Гледай през днешния ден да не слънчасаш “. Разделят се, събират те, бягат един от различен, гонят се, а, когато се настигнат, блажено преливат един в различен като скачени съдове.
Историята би имала благополучен край, в случай че всички връзки от сърцето бяха мечтани или част от умишлен избор. Понякога не са. Понякога наподобяват сложни. Друг път – немислими или безсмислени, само че те не могат да бъдат прекратени и ни трансформират. Без значение дали го желаеме. Без да ни питат дали сме подготвени.
Повече от автора – на teodoraslavova.blogspot.com.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ