Златна есен по пътеките на Бели Искър
Може ли сполучливо да се съчетае природа и цивилизация, разходка измежду зеленина, придружена от деен транспортен трафик, спокойна отмора и доста хора в близост? На пръв взор невъзможни комбинации, само че малко изследване демонстрира, че в действителността се случват. Те могат да се открият по маршрута на екопътеката " Бели Искър ". Следването й в продължение на няколко часа води до почивка, страсти и презареждане на тялото и духа. Това обаче не е място за планинари, катерачи, фенове на дивото и рисковото. Краткото странствуване измежду дървета, потоци, мостчета и кътове за отмора е за тези туристи, които търсят отдих без доста физическо натоварване и опция бързо и елементарно да прекратят екскурзията си, в случай че се наложи. Екопътеката е изключително подобаваща за фамилии с деца или за по-възрастни туристи. Тя е това, което търсите в знойната лятна горещина, цъфтящата пролет или златната есен.
За да стигнете до екопътеката " Бели Искър " от София, би трябвало да тръгнете по пътя за Самоков. Отбивката е при започване на самия град, а табела демонстрира шосето към селото, по което също по този начин се отива към Мальовица. Бели Искър е на 9 км от Самоков. След като отминете знака, отвеждащ в посока към Говедарци, остава напълно малко до китното планинско село. Нужни са още няколко километра по лъкатушещ път до началото на самата екопътека. Ще познаете, че тя наближава, не по табели, а по броя на колите. Те са паркирани по цялото продължение на добре асфалтиран, само че стеснен път, който се вие съвсем паралелно на обособена пътека, която се намира по-навътре в гората.
Началната точка е осведомителната табела, която среща с животните и растенията в местността, както и с особеностите на идния път. Денивелацията е алегорична като за планина - не повече от 200-300 метра, а дължината на пътеката е към 5 километра.
След табелата непосредствено преминавате през първия от осемте по-големи моста, които пресичат неколкократно река Бели Искър, и към този момент няма по какъв начин да сбъркате, че сте в Рила. Всеки мост има свое име - " Синият вир ", " Изгрев ", " Двата камъка ", " Тис ", " Дългият, " Бор ", " Арамлия " и " Суаро ". Имена имат и кътовете за отмора, които са ситуирани на тъкмо избрани места и дават опция за пикник или барбекю, палене на огън, събиране на огромни компании по беседки и пейки. Ако не желаете да сте измежду шума, може да поседнете на многочислените скални парчета или по брега на реката, която бурно или безшумно ромоли според от сезона.
Ако сте с деца, би трябвало да си отваряте очите на четири, тъй като въпреки всичко планината си е планина, а малчуганите ги влече да катерят стръмни канари или да се втурват към някое по-дълбоко място на реката. По пътечките има и много камъни, които ги вършат неравни, постоянно коренища стопират бързия ход и неприятните спъвания са вероятни. Маршрутът условно може да се раздели на две - първата му половина е по-оголена, по-често прониква слънце и като че ли хората са повече. Втората част е малко по-дива, пуста, постоянно се бърка вярното място, по което би трябвало да се мине, тъй че е добре да се следва синята маркировка по дърветата. В гората е ситуиран и постоянен подслон, в който може да се скриете при неприятно време.
За страдание има и чести образци за недобросъвестни туристи или просто липса на поддръжка - по-малките мостчета са унищожени, откъртени са дъски от парапети, стърчат ръждиви пирони. Положителното обаче е, че на никое място няма боклуци! Другото, което няма да видите, са животни, макар че сте обградени от гора. Най-много някоя излязла да се напече жаба или щъкащи инсекти. На няколко места ще бъдете съвсем уплашени от големите мравуняци, които образуват рид, висок над един метър.
Последният осми мост над реката ознаменува нещо като финала на екопътеката и оттова се излиза на близкия асфалтиран път. Всъщност пътеката не свършва тук. След малко вървене по шосето вляво се вижда табела, която сочи нов маршрут още веднъж в гората. Той е по-предизвикателен, защото в нея се навлиза внезапно нагоре. Предстои нанагорнище и повече физически старания, само че те си заслужават. Атмосферата тук е друга - планината завладява, тишината е всепоглъщаща. Кулминацията на изкачването е по този начин наречената Изгледна площадка, от която се открива величествена гледка към върхове, скали и долината. Място за фотоси, отмора и зареждане за идното втурване. След него се озовавате на изходната точка и вършиме равносметка - 3-4 часа измежду природата, километри пешком, чист въздух и позитивни безредици.
За да стигнете до екопътеката " Бели Искър " от София, би трябвало да тръгнете по пътя за Самоков. Отбивката е при започване на самия град, а табела демонстрира шосето към селото, по което също по този начин се отива към Мальовица. Бели Искър е на 9 км от Самоков. След като отминете знака, отвеждащ в посока към Говедарци, остава напълно малко до китното планинско село. Нужни са още няколко километра по лъкатушещ път до началото на самата екопътека. Ще познаете, че тя наближава, не по табели, а по броя на колите. Те са паркирани по цялото продължение на добре асфалтиран, само че стеснен път, който се вие съвсем паралелно на обособена пътека, която се намира по-навътре в гората.
Началната точка е осведомителната табела, която среща с животните и растенията в местността, както и с особеностите на идния път. Денивелацията е алегорична като за планина - не повече от 200-300 метра, а дължината на пътеката е към 5 километра.
След табелата непосредствено преминавате през първия от осемте по-големи моста, които пресичат неколкократно река Бели Искър, и към този момент няма по какъв начин да сбъркате, че сте в Рила. Всеки мост има свое име - " Синият вир ", " Изгрев ", " Двата камъка ", " Тис ", " Дългият, " Бор ", " Арамлия " и " Суаро ". Имена имат и кътовете за отмора, които са ситуирани на тъкмо избрани места и дават опция за пикник или барбекю, палене на огън, събиране на огромни компании по беседки и пейки. Ако не желаете да сте измежду шума, може да поседнете на многочислените скални парчета или по брега на реката, която бурно или безшумно ромоли според от сезона.
Ако сте с деца, би трябвало да си отваряте очите на четири, тъй като въпреки всичко планината си е планина, а малчуганите ги влече да катерят стръмни канари или да се втурват към някое по-дълбоко място на реката. По пътечките има и много камъни, които ги вършат неравни, постоянно коренища стопират бързия ход и неприятните спъвания са вероятни. Маршрутът условно може да се раздели на две - първата му половина е по-оголена, по-често прониква слънце и като че ли хората са повече. Втората част е малко по-дива, пуста, постоянно се бърка вярното място, по което би трябвало да се мине, тъй че е добре да се следва синята маркировка по дърветата. В гората е ситуиран и постоянен подслон, в който може да се скриете при неприятно време.
За страдание има и чести образци за недобросъвестни туристи или просто липса на поддръжка - по-малките мостчета са унищожени, откъртени са дъски от парапети, стърчат ръждиви пирони. Положителното обаче е, че на никое място няма боклуци! Другото, което няма да видите, са животни, макар че сте обградени от гора. Най-много някоя излязла да се напече жаба или щъкащи инсекти. На няколко места ще бъдете съвсем уплашени от големите мравуняци, които образуват рид, висок над един метър.
Последният осми мост над реката ознаменува нещо като финала на екопътеката и оттова се излиза на близкия асфалтиран път. Всъщност пътеката не свършва тук. След малко вървене по шосето вляво се вижда табела, която сочи нов маршрут още веднъж в гората. Той е по-предизвикателен, защото в нея се навлиза внезапно нагоре. Предстои нанагорнище и повече физически старания, само че те си заслужават. Атмосферата тук е друга - планината завладява, тишината е всепоглъщаща. Кулминацията на изкачването е по този начин наречената Изгледна площадка, от която се открива величествена гледка към върхове, скали и долината. Място за фотоси, отмора и зареждане за идното втурване. След него се озовавате на изходната точка и вършиме равносметка - 3-4 часа измежду природата, километри пешком, чист въздух и позитивни безредици.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ