Потъването на Созопол
Може и да не вярвате, само че от години обезверено искам да одобрявам това, което българите вършат. Чета, виждам, навестявам... Понякога това даже се случва! Тогава ставам непристойно словоохотлива, безсрамно досадна с възторга си... Затова ми е доста мъчно, когато съм разочарована, а от кино лентата " Потъването на Созопол " съм.
Той има премия " Златна роза " от 2014 година – по какъв начин и за какво не е моя работа, за тези неща си има жури, а аз съм елементарен фен и като подобен съм недоволна! Излишно ленив, достоверен и в същото време – не. Филмовата лента умерено може да бъде употребена от някоя туристическа организация за привличане на туристи без значение от голямото количество дъжд, изливащо се в нея. Всеки обичащ спокойствието, мразещ тълпите и копнеещ за чисти безлюдни плажове ще се подмами. Да, сякаш сме през юни и се връщаме обратно във времето, само че нито едно от тези пояснения не е опрощение за неправдоподобната идиличност и кротка безлюдност – хайде де, били сме в този град, подобен евентуално е бил преди епохи и в късна есен и зима! Но от края на май до октомври още през 70-те години на предишния век по улиците, квартирите, хотелите и паркингите на този град хората текат като поройни реки...Както и да е, самата аз обичах Созопол; смокиновото сладко от тамошните баби ми помагаше да преживея зимата до идващото лято... Въпреки това истината е, че просто бяхме млади, а то си беше препълнено, нехигиенично и... Все отново демонстрирам схващане към носталгичността на спомените от този филм. Досадата, преминаваща в нетърпеливо досада, очакващо края (настъпил с изпиването на десетата бутилка водка), идва от разтеглянето на действието, от неестествената игра на актьорите, от неумението споровете, драмите, хубавите и трагичните неща да се предават доброволно, не измъчено, не усложнено... Сякаш колкото по-мудно, скучно и дидактично е действието, толкоз по-добре ние, феновете, ще осъзнаем дълбоката и комплицирана психика на персонажите!
Е, не, не става и е може би рационално занимаващите се с просвета да излязат от уюта на " следената " среда, в която по министър председателите другари и сътрудници ги потупват по рамото... Ако не престават да се заблуждават, че салоните, книгите, картините и други такива не са уместно оценени от публиката, поради качеството на публиката, ще си останат с празни зали и непродадени екземпляри...
Той има премия " Златна роза " от 2014 година – по какъв начин и за какво не е моя работа, за тези неща си има жури, а аз съм елементарен фен и като подобен съм недоволна! Излишно ленив, достоверен и в същото време – не. Филмовата лента умерено може да бъде употребена от някоя туристическа организация за привличане на туристи без значение от голямото количество дъжд, изливащо се в нея. Всеки обичащ спокойствието, мразещ тълпите и копнеещ за чисти безлюдни плажове ще се подмами. Да, сякаш сме през юни и се връщаме обратно във времето, само че нито едно от тези пояснения не е опрощение за неправдоподобната идиличност и кротка безлюдност – хайде де, били сме в този град, подобен евентуално е бил преди епохи и в късна есен и зима! Но от края на май до октомври още през 70-те години на предишния век по улиците, квартирите, хотелите и паркингите на този град хората текат като поройни реки...Както и да е, самата аз обичах Созопол; смокиновото сладко от тамошните баби ми помагаше да преживея зимата до идващото лято... Въпреки това истината е, че просто бяхме млади, а то си беше препълнено, нехигиенично и... Все отново демонстрирам схващане към носталгичността на спомените от този филм. Досадата, преминаваща в нетърпеливо досада, очакващо края (настъпил с изпиването на десетата бутилка водка), идва от разтеглянето на действието, от неестествената игра на актьорите, от неумението споровете, драмите, хубавите и трагичните неща да се предават доброволно, не измъчено, не усложнено... Сякаш колкото по-мудно, скучно и дидактично е действието, толкоз по-добре ние, феновете, ще осъзнаем дълбоката и комплицирана психика на персонажите!
Е, не, не става и е може би рационално занимаващите се с просвета да излязат от уюта на " следената " среда, в която по министър председателите другари и сътрудници ги потупват по рамото... Ако не престават да се заблуждават, че салоните, книгите, картините и други такива не са уместно оценени от публиката, поради качеството на публиката, ще си останат с празни зали и непродадени екземпляри...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ