Партийният дом си отива, ама друг път
Може да се събори единствено високата й част
Историята
Партийният дом е планиран през 1965-1966 година от известните български архитекти Владимир Рангелов, Любомир Бонев, Милчо Сапунджиев, Георги Караянев и Колю Колев. Консултант на проектантския колектив е бил проф. арх. Станчо Белковски. Проектанти на частта “конструкции ” са инж. Любен Софкаров – на високото тяло, и инж. Драго Алексиев – на ниското. Сградата е първата в България, проектирана и изпълнена със скелетно-безгредова структура. Въведена е в употреба през април 1969 година Тя е плод на едно течение с генезис от немския “Баухаус ” и западноевропейския “Интернационален жанр ”, модел на който е да вземем за пример небостъргачът “Сигрем Билдинг ” в Ню Йорк. Този жанр се характеризира с огромни остъклявания и отвесни линии, изяснява арх. Мария Стоянова.
Партийният дом на Пловдив е грозна и грандомански замислена и осъществена постройка, която скрива гледката към Родопите и би трябвало да бъде съборена. Тя е шедьовър с възхитителни пропорции и бутането й ще е удар за Пловдив. Между тези две полярни мнение тече полемиката дали да бъде отстранена постройката на някогашния Партиен дом, чиито 12 етажа са обитаеми с служители от дълъг лист държавни и общински служби.
Идеята да бъде съборена единствено високата част на Партийния дом, до която е залепена Концертната зала, беше стартирана в края на май от фондация „ Дом за Пловдивската опера “. Още преди 2 години въпросната фондация събра 15 000 подписа в поддръжка на желанието най-накрая операта да се снабди със своя – особено издигната за задачата – постройка. От години операта употребява за своите спектакли Концертната зала, която обаче тече и сега е неизползваема. Министерството на културата, което е принципал на операта, направи стъпка към нейния ремонт, обявявайки социална поръчка за план за преустройството. То обаче няма по какъв начин да се случи бързо и по този начин за оперните спектакли остава единствено залата на Градския дом на културата, който в последните години беше ремонтиран за над 20 млн. лева, само че акустиката там си остана извънредно несъответствуваща. Така че потребността от дом за операта е безспорна, няма по какъв начин да предстои на коментар и какъв брой уместно е той да е в абсолютния център на Пловдив. Дали обаче за задачата би трябвало да бъде съборен точно Партийният дом, е въпрос много противоречив.
Един от причините за „ Дом за Пловдивската опера “, в чийто директорски съвет влиза шефът на пловдивската конструкция на Съюза на архитектите Илко Николов, е, че Партийният дом е рискова при трусове постройка. И че за укрепването й са нужни много пари, при което си коства да се намерения дали няма да е по-евтино постройката да бъде отстранена. Според кмета Иван Тотев за градивното подсилване и реконструкцията ще са нужни 12-13 млн. лева Преди 4 години общината разгласи конкурс за план за преустрояване на постройката и съгласно арх. Мария Стоянова, която е част от екипа победител и член на Камарата на архитектите, в тези числа няма нищо правилно. „ Сеизмичното подсилване на постройката би излязло към 2-3 млн. лева, а цялостната й реконструкция – към 7 милиона. Но и събарянето ще коства най-малко 7-8 млн. лева “, съобщи за „ Труд “ тя. При това съгласно арх. Стоянова постройката е строена толкоз крепко, че събарянето й по никакъв начин няма да е лесна работа.
Така и гилдията на архитектите се оказа разграничена на две – Съюзът е „ за “ бутането на Партийния дом, Камарата е „ срещу “. Двете крила спорят и по въпроса дали е допустимо да бъде съборена единствено високата част и да бъде непокътната Концертната зала. „ Има фуги, които разрешават разделянето на обекта на ниско и високо тяло и може да се отстрани единствено високата част “, твърди арх. Илко Николов. “Това е невероятно “, отвърна арх. Мария Стоянова.
Своите причини двамата изложиха пред общинските съветници на сесията предишния четвъртък, на която трябваше да се вземе решение дали теренът под Партийния дом да бъде предназначен за опера. Част от техните доводи са прекомерно експертни, с цел да могат съветниците да вземат обосновано решение. Затова и дебатът се изроди в политически смешки и закачки, а вода в чашата наля и фактът, че въпросът се обсъждаше навръх датата 2 август, когато през 1891 година е учредена БСДП. „ Защо на 2 август желаете да бутнете Партийния дом? Това си мирише на гражданска война “, попита ръководителят на групата на Българска социалистическа партия Николай Радев. „ Тази тематика е сантиментално еквивалентна на Альоша за вас “ – отвърна кметът Иван Тотев.
В последна сметка беше взето соломоновското решение теренът да бъде предназначен за опера, само че към осъществяването на това решение да се пристъпи чак когато бъде открита постройка, в която да бъде преместена цялата администрация, която сега работи там. Така обстановката се оказа „ Татко ще ми купи колело, но различен път “, тъй като действителна опция няма. Кметът Иван Тотев се надява, че Министерството на защитата ще трансферира на общината няколко терена на Гладно поле и там ще бъде издигната нова административна постройка. Това му очакване обаче не е дало резултат в последните години. Другата имагинерна опция е постройката на Българска народна банка, която банката ще даде на общината някой ден. Но за превръщането й в постройка за администрацията ще са нужни доста средства и дълги процедури.
Така единственото несъмнено в цялата обстановка е, че в случай че някой ден въпреки всичко се стигне до събарянето на Партийния дом, тази работа никога не би трябвало да бъде възлагана на Евгений Бакърджиев. Защото строената с дебели ивични фундаменти постройка ще даде подобен отпор, че ще засенчи мъчителното разрушение на Мавзолея.
Специалистите – „ за “ и „ срещу “
арх. Илко Николов
Партийният дом е противоречива като архитектурни качества постройка, твърди арх. Илко Николов от Съюза на архитектите в Пловдив. Той изясни, че преди време тя умишлено е търсена като градообразуващ фактор с тази височина, като една задънка (такъв е терминът) на основната улица. “В нашите проекти не влиза събарянето на Концертна зала. Тя ще си остане, има фуги, които разрешават разделянето на обекта на ниско и високо тяло и може да се отстрани високата част. Концертната зала ще си остане, а операта ще разполага с две зали ”, безапелационен е арх. Николов.
арх. Мария Стоянова
Според арх. Мария Стоянова от Камарата на архитектите в града постройката има изключителни достолепия и е доста здрава. Тя счита, че най-важното е, че една по една постройките в Пловдив, строени по времето на социализма и имащи стойност, умират. “Сграда на галерията на Дружеството на пловдивските художници към този момент я няма, а тя имаше своите достолепия ”, уточни тя. Стоянова счита, че Домът на младоженците, който е ремонтиран, в този момент е обезобразен. “Не знаем какво ще се случи с кино “Космос ”. А в този момент и Партийният дом – ние последователно губим част от историята си, което за мен като проектант е неприемливо ”, е мнението на Стоянова.
Историята
Партийният дом е планиран през 1965-1966 година от известните български архитекти Владимир Рангелов, Любомир Бонев, Милчо Сапунджиев, Георги Караянев и Колю Колев. Консултант на проектантския колектив е бил проф. арх. Станчо Белковски. Проектанти на частта “конструкции ” са инж. Любен Софкаров – на високото тяло, и инж. Драго Алексиев – на ниското. Сградата е първата в България, проектирана и изпълнена със скелетно-безгредова структура. Въведена е в употреба през април 1969 година Тя е плод на едно течение с генезис от немския “Баухаус ” и западноевропейския “Интернационален жанр ”, модел на който е да вземем за пример небостъргачът “Сигрем Билдинг ” в Ню Йорк. Този жанр се характеризира с огромни остъклявания и отвесни линии, изяснява арх. Мария Стоянова.
Партийният дом на Пловдив е грозна и грандомански замислена и осъществена постройка, която скрива гледката към Родопите и би трябвало да бъде съборена. Тя е шедьовър с възхитителни пропорции и бутането й ще е удар за Пловдив. Между тези две полярни мнение тече полемиката дали да бъде отстранена постройката на някогашния Партиен дом, чиито 12 етажа са обитаеми с служители от дълъг лист държавни и общински служби.
Идеята да бъде съборена единствено високата част на Партийния дом, до която е залепена Концертната зала, беше стартирана в края на май от фондация „ Дом за Пловдивската опера “. Още преди 2 години въпросната фондация събра 15 000 подписа в поддръжка на желанието най-накрая операта да се снабди със своя – особено издигната за задачата – постройка. От години операта употребява за своите спектакли Концертната зала, която обаче тече и сега е неизползваема. Министерството на културата, което е принципал на операта, направи стъпка към нейния ремонт, обявявайки социална поръчка за план за преустройството. То обаче няма по какъв начин да се случи бързо и по този начин за оперните спектакли остава единствено залата на Градския дом на културата, който в последните години беше ремонтиран за над 20 млн. лева, само че акустиката там си остана извънредно несъответствуваща. Така че потребността от дом за операта е безспорна, няма по какъв начин да предстои на коментар и какъв брой уместно е той да е в абсолютния център на Пловдив. Дали обаче за задачата би трябвало да бъде съборен точно Партийният дом, е въпрос много противоречив.
Един от причините за „ Дом за Пловдивската опера “, в чийто директорски съвет влиза шефът на пловдивската конструкция на Съюза на архитектите Илко Николов, е, че Партийният дом е рискова при трусове постройка. И че за укрепването й са нужни много пари, при което си коства да се намерения дали няма да е по-евтино постройката да бъде отстранена. Според кмета Иван Тотев за градивното подсилване и реконструкцията ще са нужни 12-13 млн. лева Преди 4 години общината разгласи конкурс за план за преустрояване на постройката и съгласно арх. Мария Стоянова, която е част от екипа победител и член на Камарата на архитектите, в тези числа няма нищо правилно. „ Сеизмичното подсилване на постройката би излязло към 2-3 млн. лева, а цялостната й реконструкция – към 7 милиона. Но и събарянето ще коства най-малко 7-8 млн. лева “, съобщи за „ Труд “ тя. При това съгласно арх. Стоянова постройката е строена толкоз крепко, че събарянето й по никакъв начин няма да е лесна работа.
Така и гилдията на архитектите се оказа разграничена на две – Съюзът е „ за “ бутането на Партийния дом, Камарата е „ срещу “. Двете крила спорят и по въпроса дали е допустимо да бъде съборена единствено високата част и да бъде непокътната Концертната зала. „ Има фуги, които разрешават разделянето на обекта на ниско и високо тяло и може да се отстрани единствено високата част “, твърди арх. Илко Николов. “Това е невероятно “, отвърна арх. Мария Стоянова.
Своите причини двамата изложиха пред общинските съветници на сесията предишния четвъртък, на която трябваше да се вземе решение дали теренът под Партийния дом да бъде предназначен за опера. Част от техните доводи са прекомерно експертни, с цел да могат съветниците да вземат обосновано решение. Затова и дебатът се изроди в политически смешки и закачки, а вода в чашата наля и фактът, че въпросът се обсъждаше навръх датата 2 август, когато през 1891 година е учредена БСДП. „ Защо на 2 август желаете да бутнете Партийния дом? Това си мирише на гражданска война “, попита ръководителят на групата на Българска социалистическа партия Николай Радев. „ Тази тематика е сантиментално еквивалентна на Альоша за вас “ – отвърна кметът Иван Тотев.
В последна сметка беше взето соломоновското решение теренът да бъде предназначен за опера, само че към осъществяването на това решение да се пристъпи чак когато бъде открита постройка, в която да бъде преместена цялата администрация, която сега работи там. Така обстановката се оказа „ Татко ще ми купи колело, но различен път “, тъй като действителна опция няма. Кметът Иван Тотев се надява, че Министерството на защитата ще трансферира на общината няколко терена на Гладно поле и там ще бъде издигната нова административна постройка. Това му очакване обаче не е дало резултат в последните години. Другата имагинерна опция е постройката на Българска народна банка, която банката ще даде на общината някой ден. Но за превръщането й в постройка за администрацията ще са нужни доста средства и дълги процедури.
Така единственото несъмнено в цялата обстановка е, че в случай че някой ден въпреки всичко се стигне до събарянето на Партийния дом, тази работа никога не би трябвало да бъде възлагана на Евгений Бакърджиев. Защото строената с дебели ивични фундаменти постройка ще даде подобен отпор, че ще засенчи мъчителното разрушение на Мавзолея.
Специалистите – „ за “ и „ срещу “
арх. Илко Николов Партийният дом е противоречива като архитектурни качества постройка, твърди арх. Илко Николов от Съюза на архитектите в Пловдив. Той изясни, че преди време тя умишлено е търсена като градообразуващ фактор с тази височина, като една задънка (такъв е терминът) на основната улица. “В нашите проекти не влиза събарянето на Концертна зала. Тя ще си остане, има фуги, които разрешават разделянето на обекта на ниско и високо тяло и може да се отстрани високата част. Концертната зала ще си остане, а операта ще разполага с две зали ”, безапелационен е арх. Николов.
арх. Мария Стоянова Според арх. Мария Стоянова от Камарата на архитектите в града постройката има изключителни достолепия и е доста здрава. Тя счита, че най-важното е, че една по една постройките в Пловдив, строени по времето на социализма и имащи стойност, умират. “Сграда на галерията на Дружеството на пловдивските художници към този момент я няма, а тя имаше своите достолепия ”, уточни тя. Стоянова счита, че Домът на младоженците, който е ремонтиран, в този момент е обезобразен. “Не знаем какво ще се случи с кино “Космос ”. А в този момент и Партийният дом – ние последователно губим част от историята си, което за мен като проектант е неприемливо ”, е мнението на Стоянова.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ