Може да не си го помислите, ако видите някоя да

Може да не си го помислите, в случай че видите някоя да подскача на прозореца, само че медоносните пчели демонстрират изключителни когнитивни умения и дарба да вземат решение комплицирани проблеми.

Пчелите могат да запомнят локации, модели и лица, както и да схващат концептуалните връзки бързо. Могат да балансират напъните си, наясно са с риска, знаят по какъв начин да се възнаградят и да създадат бързи оценки на това кои цветя е най-вероятно да предложат храна за техните кошери.

Милиони години на еволюция са създали скромните пчели бързо вземащи решения същества, които са в положение да понижат излагането си на риск.

Именно тази характерност прави медоносната пчела идеална за научно проучване и екип от откриватели от цялостен ​​свят неотдавна направи тъкмо това.

Водени от професор Андрю Барън от университета Macquarie в Сидни в съдействие с доктор Хади Мабуди, Невил Дирдън и професор Джеймс Маршал от Университета в Шефилд организираха скорошно изследване, с цел да подобрят разбирането ни за мозъка на насекомите.

Това ги е въодушевило да разработят нов модел на взимане на решения, който може да помогне за проектирането на по-добри роботи.

Познавателна мощ

Вземането на решения е в основата на познанието, споделя Барън.

„ Това е резултат от оценката на вероятните резултати, а животът на животните е цялостен с решения. Медоносната пчела има мозък, по-малък от сусамово семе. И все пак тя може да взема решения по-бързо и по-точно от нас “.

Освен това Барън акцентира, че робот, програмиран да прави работата на пчела, ще се нуждае от аварийно копие на суперкомпютър. Например, той се базира на действието на дронове.

„ Дроновете би трябвало да са в безжична връзка с център за данни. Този софтуерен път в никакъв случай няма да разреши на дрон в действителност да изследва Марс самичък – невероятните роувъри на НАСА на Марс са минали към 75 километра за години на проучване “.

Тъй като пчелите би трябвало да работят незабавно и дейно, когато намират нектар, преди да се върнат в кошерите си, те са изправени пред голям брой провокации.

Медоносните пчели би трябвало освен да заобикалят хищници, само че би трябвало бързо да дефинират цветята с най-високо наличие на нектар.

Когато летят, пчелите са изправени пред заплахата да бъдат атакувани от въздуха, а когато кацнат, с цел да се хранят, паяци и други хищници могат да ги убият. Тъй като хищниците постоянно са маскирани, за пчелите е по-трудно да ги заобикалят.

Цветно шифроване

Д-р Мабуди споделя, че 20 пчели са били подготвени да разпознават пет разнообразни цветни „ диска с цветя “. Сините цветя бяха единствените цветя, които са съдържали нектар, до момента в който зелените цветя са имали хинин с горчив усет за пчелите, а някои от цветове съдържали глюкоза.

Всяка медоносна пчела е била вкарана в градина „ градина “, където „ цветята “ съдържали единствено дестилирана вода.

Пчелите са снимани и следени в продължение на 40 часа на видео. Учените наблюдаваха пътя им и записаха времето, належащо на всяка пчела, с цел да вземе решение.

Резултатите демонстрират, че когато пчелите дефинират дали обещано цвете съдържа нектар, те кацат върху него приблизително за 0,6 секунди.

Те взимат решение също толкоз бързо, когато схващат, че цветето няма нектар. Когато пчелите не са били сигурни за цветята, им е било належащо повече време, почти 1,4 секунди приблизително.

Пчелен мозък

Изследователите проправиха пътя за учените да изградят компютърен модел за да възпроизведат мозъка на пчелите и техния развой на взимане на решения.

При събирането на данни структурата на модела изглеждаше сходна на тази на физическото оформление на мозъка на пчелата.

Д-р Маршал споделя, че изследването показва комплицирано самостоятелно взимане на решения с минимални невронни вериги. Изследването разкри методите, по които пчелите вземат интелигентни решения.

„ Ние учим по какъв начин те са толкоз бързи в събирането на информация. Смятаме, че пчелите употребяват придвижванията на полета си, с цел да подобрят зрителната си система и да могат да откриват най-хубавите цветя “.

Ученият споделя, че откривателите на ИИ могат да се учат от инсекти и други елементарни животни, защото милиони години еволюция са довели до усъвършенствания в мозъците им.

„ Бъдещето на ИИ в промишлеността ще бъде въодушевено от биологията “, споделя професор Маршал.

Изследването е оповестено в eLife на 27 юни

Резюме на проучването

Екологията на медоносните пчели изисква те да вършат както бързи, по този начин и да вършат точни оценки кои цветя е най-вероятно да им предложат нектар или прашец. За да разберем механизмите за взимане на решения от медоносните пчели, ние проучихме тяхната скорост и акуратност на решенията за приемане и отменяне на цветя. Използвахме следена полетна сцена, която променяше както вероятността от тласък, предлагащ премия и наказване, по този начин и качеството на доказателствата за тласъци. Установихме, че модела на вземането на решения от медоносните пчели се съревновава с този при приматите. Решенията им бяха чувствителни както към качеството, по този начин и към надеждността на доказателствата. Отговорите за приемане имаха по-висока акуратност от отговорите за отменяне и бяха по-чувствителни към измененията в наличните доказателства и вероятността за заплащане. Бързото приемане е по-вероятно да бъде вярно, в сравнение с по-бавното приемане – феномен, следен и при примати, като той е индикативен, че прагът на доказателства за решение се трансформира динамично с времето за взимане на проби. За да проучим минимално достатъчната скица, нужна за тези качества за взимане на решения, ние разработихме нов модел за взимане на решения. Нашият модел може да бъде картографиран към известни пътища в мозъка на насекомите и е невробиологично достоверен. Нашият модел предлага система за устойчиво самостоятелно взимане на решения с евентуално приложение в роботиката.