Хейтъри 1999 – 2019
Може да им се издигне паметна плоча с този надпис. 20 години ги сплотява културата, която или не харесват, или доста харесват, само че са длъжни да не признават, защото са отвън играта. А играта завършва – Пловдив вечно ще остане Европейска столица на културата, само че в никакъв случай повече няма да бъде избиран за такава.
Историята се повтаря, а знае се на какво наподобяват повторенията – на фарс. 1999 година – Пловдив е хазаин на " Европейски месец на културата “, сателит на Ваймар. Същите подозрения и нападки, същите арогантни офанзиви от партийни централи и отритнати културтрегери – не можем, не ставаме, проваляме се.
А за този месец се приказва и до през днешния ден – с изобилието от събития, с гостуването на създатели от 45 страни и знакови концерти на международни групи. Пловдив е в центъра на събитията, въпреки и като съпътстващ град на Ваймар.
Лодката на критиците внезапно и очевидно потъва. Те би трябвало да към този момент да скачат от нея.Така се изрази кметът Иван Тотев за надигащия се възторг към откриващото събитие тази събота.Така се случи и през 1999 година. По мотив избирането на Пловдив за културна столица преди четири години, вестник " Дума “ връща лентата обратно:
" Градът към този момент бе съпътстваща столица на европейската просвета през 1999 година При оня срив на останалия без емблематичната си с високи технологии индустрия град, декориран с табела на основната улица " Синята столица на България ", изборът на Пловдив за съпътстващ културен месец пристигна като " дюшеш " на тогава ръководещите. И те го използваха за синя агитация. Още тогава, през 1999-а, лъснаха замазвани парадокси на локалната демократизираща се просвета и обичай. Заради хронична липса на най-благоприятен вечерен превоз жителите и гостите на града не можаха обикновено да посещават вечерните прояви на европейския месец на културата. Тогава лъсна и истината за неналичието на зали за културни прояви и прочие
По време на съпътстващия месец на културата през 1999 година градът бе пъстър със забележителности на разрухата - разрушени постройки в центъра, разрушени и занемарени павилиони (както е и сега), остатъци от стотици някогашни икономически здания... И през днешния ден в региона на Сточна гара минават единствено куражлии по рождение... През 1999-а имаше чудовищна безработица, контейнерите за боклук бяха окупирани непрекъснато от " консуматори ", а крайните квартали като " Столипиново " и " Шекер махала " с планините от отпадъци и бордеи тактично оставаха надалеч от погледите на гостите от целия свят.
И ето, през 2014 година стана и другото знамение - Пловдив победи в състезанието за Европейска столица на културата и му бе даден картбланш. В медиите се появиха даже публикации от членове на организационния ръб на събитието, които дефинираха 2014-а като победна година за пловдивската просвета. Споменати бяха културни прояви, само че нямаше и дума за нуждата от действителна подготовка на града и за готовността му да се показа и като град с висока европейска просвета и в бита.
Все по този начин градът е съвсем столица на безработицата, следи от съсипия има на всички места липсва най-благоприятен вечерен превоз. Все по този начин градът е една от международните столици... на мръсния въздух (организации водят правосъдни каузи дори), eдин от дребното огромни градове в България без екологичен тролейбусен превоз. Все по този начин пловдивчани пият най-много минерална вода, тъй като предоставената от ВиК по ръждясалите от десетилетия тръби вони на хлор и други " очистващи " химикали. Все по този начин градът е с погромена индустрия и земеделие, с отровена земя от КЦМ - другояче великодушен филантроп на културата. Все по този начин от културния плакат изчезват " без пердах " обичайни фестивали като " Златната ракла " и културни институции като някогашния Дом на железничаря, Клуба на дейците на културата. Все по този начин хиляди пловдивчани не спят от новия смут в своя " културен обичай " - вибриращите и шумни климатици “.
Така ги каканижат другарите от " Дума “.И какво излиза. Един изцяло унищожен град, потопен в руиини и тиня, съгласно тях,бит до несвяст по главата от злобари – партийни и културни, е съумял да провежда месец за културата, за който се приказва и след 20 години. Какво скачане от лодката на ужасени злобари е било. Дори Александър Секулов, едно от лицата на " Пловдив 1999 “ споделя тогава със страдание: “Това е неповторимо събитие и неповторим късмет, опит да продаваме посредством културата. На мен обаче ми липсва възприятието за тържественост в чувствата на хората ". А университетският учител Огнян Сапарев прави обобщението: " За страдание Пловдив става все по-малокултурен и хедонистичен ".
И същият " прогнил “ град, разказан като сметище – културно, битово и обществено, към този момент е Европейска столица на културата.Преди избирането някои твърдяха, че " Пътят към Пловдив – европейска столица на културата върви надолу “. Други пък се стряскали от кошмара на въпроса “ А какво ще стане, в случай че спечелим? “. Сега несъмнено имат други кошмари, само че кой го интересува.
20 години след триумфа от 1999-а същата история – не ставаме, не можем, проваляме се. Затова е време за една паметна плоча " Хейтъри 1999- 2019 “. Защото играта в действителност свърши. В събота Пловдив се качва на сцената.
Историята се повтаря, а знае се на какво наподобяват повторенията – на фарс. 1999 година – Пловдив е хазаин на " Европейски месец на културата “, сателит на Ваймар. Същите подозрения и нападки, същите арогантни офанзиви от партийни централи и отритнати културтрегери – не можем, не ставаме, проваляме се.
А за този месец се приказва и до през днешния ден – с изобилието от събития, с гостуването на създатели от 45 страни и знакови концерти на международни групи. Пловдив е в центъра на събитията, въпреки и като съпътстващ град на Ваймар.
Лодката на критиците внезапно и очевидно потъва. Те би трябвало да към този момент да скачат от нея.Така се изрази кметът Иван Тотев за надигащия се възторг към откриващото събитие тази събота.Така се случи и през 1999 година. По мотив избирането на Пловдив за културна столица преди четири години, вестник " Дума “ връща лентата обратно:
" Градът към този момент бе съпътстваща столица на европейската просвета през 1999 година При оня срив на останалия без емблематичната си с високи технологии индустрия град, декориран с табела на основната улица " Синята столица на България ", изборът на Пловдив за съпътстващ културен месец пристигна като " дюшеш " на тогава ръководещите. И те го използваха за синя агитация. Още тогава, през 1999-а, лъснаха замазвани парадокси на локалната демократизираща се просвета и обичай. Заради хронична липса на най-благоприятен вечерен превоз жителите и гостите на града не можаха обикновено да посещават вечерните прояви на европейския месец на културата. Тогава лъсна и истината за неналичието на зали за културни прояви и прочие
По време на съпътстващия месец на културата през 1999 година градът бе пъстър със забележителности на разрухата - разрушени постройки в центъра, разрушени и занемарени павилиони (както е и сега), остатъци от стотици някогашни икономически здания... И през днешния ден в региона на Сточна гара минават единствено куражлии по рождение... През 1999-а имаше чудовищна безработица, контейнерите за боклук бяха окупирани непрекъснато от " консуматори ", а крайните квартали като " Столипиново " и " Шекер махала " с планините от отпадъци и бордеи тактично оставаха надалеч от погледите на гостите от целия свят.
И ето, през 2014 година стана и другото знамение - Пловдив победи в състезанието за Европейска столица на културата и му бе даден картбланш. В медиите се появиха даже публикации от членове на организационния ръб на събитието, които дефинираха 2014-а като победна година за пловдивската просвета. Споменати бяха културни прояви, само че нямаше и дума за нуждата от действителна подготовка на града и за готовността му да се показа и като град с висока европейска просвета и в бита.
Все по този начин градът е съвсем столица на безработицата, следи от съсипия има на всички места липсва най-благоприятен вечерен превоз. Все по този начин градът е една от международните столици... на мръсния въздух (организации водят правосъдни каузи дори), eдин от дребното огромни градове в България без екологичен тролейбусен превоз. Все по този начин пловдивчани пият най-много минерална вода, тъй като предоставената от ВиК по ръждясалите от десетилетия тръби вони на хлор и други " очистващи " химикали. Все по този начин градът е с погромена индустрия и земеделие, с отровена земя от КЦМ - другояче великодушен филантроп на културата. Все по този начин от културния плакат изчезват " без пердах " обичайни фестивали като " Златната ракла " и културни институции като някогашния Дом на железничаря, Клуба на дейците на културата. Все по този начин хиляди пловдивчани не спят от новия смут в своя " културен обичай " - вибриращите и шумни климатици “.
Така ги каканижат другарите от " Дума “.И какво излиза. Един изцяло унищожен град, потопен в руиини и тиня, съгласно тях,бит до несвяст по главата от злобари – партийни и културни, е съумял да провежда месец за културата, за който се приказва и след 20 години. Какво скачане от лодката на ужасени злобари е било. Дори Александър Секулов, едно от лицата на " Пловдив 1999 “ споделя тогава със страдание: “Това е неповторимо събитие и неповторим късмет, опит да продаваме посредством културата. На мен обаче ми липсва възприятието за тържественост в чувствата на хората ". А университетският учител Огнян Сапарев прави обобщението: " За страдание Пловдив става все по-малокултурен и хедонистичен ".
И същият " прогнил “ град, разказан като сметище – културно, битово и обществено, към този момент е Европейска столица на културата.Преди избирането някои твърдяха, че " Пътят към Пловдив – европейска столица на културата върви надолу “. Други пък се стряскали от кошмара на въпроса “ А какво ще стане, в случай че спечелим? “. Сега несъмнено имат други кошмари, само че кой го интересува.
20 години след триумфа от 1999-а същата история – не ставаме, не можем, проваляме се. Затова е време за една паметна плоча " Хейтъри 1999- 2019 “. Защото играта в действителност свърши. В събота Пловдив се качва на сцената.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ