Може би си мислите, че гранитът не е нищо повече

Може би си мислите, че гранитът не е нищо повече от материал за разработване на кухненски плотове, само че това не е тъкмо по този начин. Той се ражда в разтопената тога на Земята и го има съвсем на всички места по планетата. Той е корав и устойчив, тъй че е подобаващ за строителство; може да бъде моделиран и гладък в творби на изкуството; а механически даже е радиоактивен.

„ Над 40% от добивания рязан камъка са гранит. Натрошеният гранит се употребява като резистентен строителен материал в асфалта и бетона в плановете за автомагистрали и инфраструктура “, отбелязва Коалицията за обучение в региона на минералите.

„ Той се употребява необятно за архитектурни фасади, строителни материали, украса и монументи “, пишат те. „ Тъй като може да бъде изгладен до доста висока степен на гланциране, гранитът е намерил необятно приложение в мемориали, надгробни плочи, издълбани украшения на здания, скулптури и други сходни. “

Благодарение на тези му качества гранитът е бил един от най-хубавите другари на човечеството във връзка с строителството от доста дълго време. И в действителност имаме поради доста дълго: в обработена форма той се употребява още през третото хилядолетие прочие н. е., а здания, издигнати от необработения камък, датират от още по-рано.

Ню Йорк, Сентръл парк

Ако сте били в Лондон или Ню Йорк, може би сте виждали някои от най-известните образци: Обелиските на Клеопатра, в началото основани през XV в. прочие н. е., преди в последна сметка да бъдат подарени на двата града през XIX в., са изваяни от материал от кариерите в Асуан – в този момент приети археологически обекти заради историческото им значение.

Лондон

Традиционно сходни обстановки провокират известно съмнение. Как е допустимо основателите, да речем, на саркофага на принц Ахетхотеп, да са били задоволително софтуерно напреднали, с цел да пробият канара, твърда почти колкото стомана, към седем века преди изобретяването на същинската стомана?

„ Днес каменоделците режат гранит благодарение на триони с диамантени остриета и стоманени длета. Но античните египетски каменоделци не са разполагали с такива принадлежности “, изяснява телевизия PBS NOVA още през 2000 година „ Как тогава те са добивали и изрязвали такива точни линии в своите обелиски и други монументални скулптури? “

За благополучие, античните каменоделци са ни оставили една много огромна улика за техниките си – и когато споделяме „ огромна “, имаме поради към 42 метра дължина и близо 1100 тона тегло.

Нарича се Незавършеният обелиск и това е по този начин по две аргументи: той е обелиск и е недовършен. Ако в миналото беше приключен обаче, той елементарно щеше да бъде най-голямото сходно оборудване в античния свят; даже оставен по този начин, както е, хоризонтално в земята и към момента прикован към главната си канара, той е един от най-големите монолити в света и най-големият прочут от Древен Египет.

Незавършеният обелиск

„ Археолозите знаят, че античните египтяни са имали уменията да коват бронзови и медни принадлежности “, означават по PBS – само че опитите са потвърдили, че това равнище на техниката просто не би било задоволително положително за издълбаване на гранит. „ Губим доста метал, до момента в който вършим доста малко напредък в камъка “, отбелязва каменоделецът Роджър Хопкинс при опит да издълбае камъка с медно длето.

Решението е? Гениално потребление на запас, който Египет постоянно е имал в обилие: пясък. „ Ще сложим пясък в жлеба и ще сложим триона върху пясъка “, изяснява пробният археолог Денис Стокс. „ Така ще можем да режем със самия пясък. “

Този пясък е полидисперсен – т.е. формиран от зърна с разнообразни размери – и като цяло съдържа най-малко 40% кварц, което го прави корав колкото самия гранит. „ Тежестта на медния трион трие пясъчните кристали в камъка и по този начин скоро в гранита се появява хлътналост. Изглежда тази техника работи добре и би могла да бъде употребена от античните египтяни “.

Римляните превземат Египет през 30 година прочие н. е. и се влюбват в античната просвета, която откриват там. Наред с изкуство, митологии и хрумвания, Рим изнася от новата си африканска провинция и по-практични неща: зърно, стъкло, папирус – и гранит.

„ Гранитът е бил високо скъп от римляните, които след основаването на империята го употребяват необятно за монолитни колони “, отбелязва Майкъл Джей Уотърс, доцент по история на изкуството и археология в Колумбийския университет, в публикация от 2016 година, отдадена на римската архитектура.

„ Преобладаващата приложимост на огромни гранитни колони в Рим, където те са били издигани с хиляди и са украсявали някои от най-впечатляващите градски здания, в това число Пантеона, Форума на Траян и баните на Каракала и на Диоклециан, ги трансформира в признак на имперската столица “, написа той.

Форумът на Траян

Но какво се случва с тези многочислени колони? Уотърс изяснява, че „ с упадъка на римската мраморна промишленост през III в. от н. е. добивът на твърди камъни значително е преустановен. Вследствие на това строителите в Рим от късната Античност нататък почнали да употребяват към този момент направени антични гранитни колони за градежа на новите здания. “

С други думи, в случай че в миналото се възхищавате на някоя от античните здания в Рим, има възможност да гледате нещо даже по-старо, в сравнение с допускате.

Мон Сен Мишел

Без гранит планетата нямаше да е толкоз забавно място. Някои от най-емблематичните здания и постройки в света дължат съществуването си на тази канара: Замъците и църквите в Европа – в това число френският Мон Сен Мишел, катедралата Евора в Лисабон или испанската базилика Сантяго де Компостела – са издигнати от гранит; от него са и Тауър Бридж и (части от) Великата китайска стена.

В Шотландия цялостен един град свети от камъка: Абърдийн, на североизточното крайбрежие на страната, дължи толкоз доста от инфраструктурата си на гранита, че безусловно е наименуван „ Градът на гранита “.

Храмът Брихадишвара, в Южна Индия, е изработен от същото и е в действителност незабравим по своя обсег и структура. Построен е при започване на XI в. и към момента е един от най-високите в района. Не на вятъра локалните поданици го назовават „ Големият храм “: той е на 16 етажа и се издига на повече от 60 метра в небето.

Брихадишвара

Именно с Индустриалната гражданска война обаче потреблението на гранита се разраства. С развиването на нови, тежки транспортни средства като параходи и влакове, както и на осъвременени техники за обработка на материала, той се трансформира от улеснение за полагане основата на новия тип империи.

„ Гранитът е употребен за здания и монументи в Девън и Корнуол от праисторически времена “, пишат Юън Хислоп и Греъм Лот, петролози и експерти по строителни камъни от Британската геоложка работа, в публикация от 2007 година

Но „ въвеждането на парните кораби подтиква производството на корнуолски гранит от към 1840 година, като огромни количества се употребяват за създаване на докове в цяла Южна Англия “, изясняват те, „ и от този миг тези гранити се употребяват необятно в Лондон за голям брой монументи, здания и доста от комерсиалните пристанищни схеми и мостове от 19 век. Примери за това са колоната на Нелсън (гранит от Фогинтор) и построяването на насипа на Темза. “

Но може ли гранитът да остане толкоз значим, колкото е бил в миналото? Е, евентуално да – международният пазар не демонстрира признаци на закъснение. Дори когато бетонът го изпреварва като строителен материал, а бронзът е по-популярен за статуи, гранитът е толкоз потребен за нас, че надали скоро ще му се наситим.