Може без колебание да се каже, че архиерейският наместник на

...
Може без колебание да се каже, че архиерейският наместник на
Коментари Харесай

Яне Сандански: Дружна песен днес да екне...

Може без съмнение да се каже, че архиерейският наместник на Мелник и ръководител на Вътрешна македонска революционна организация в него отец Стоян Гайгуров (1847-1912), през днешния ден изцяло пропуснат, е един от най-големите страдалци, които българската история познава. Преследван и малтретиран е и от турци, и от гърци, които след трагичната му гибел оскверняват гроба му. Най-малкият от петимата му сина, 17-годишният Димитър, умира в стълкновение с " хиляден войник " на 4 септември 1903 година дружно с прилепчанина Спиро челник - Славея, който го убива, с цел да не падне жив в турски ръце след тежко раняване. Поднасят завитата му в забрадка глава на горкия му татко, а той отсича: " Каквото е търсил, това е намерил! " На погребението му в с. Пирин дружно със починалите под пиринския връх Кукла 15 четници, които с цената на живота си не разрешават на турците да пленят кервана с оръжие, за пръв и единствен път виждат " стоманения " Яне Сандански да плаче и да подрежда, като вижда, че няма кой да ги ожали: " Женете се, деца мои, женете се, момчетата ми, та да има кой на гроба ви сълзица да пророни. "

Двама от синовете на отец Стоян - Борис и Никола, доживяват до дълбоки старини и написват удивителни мемоари, които не са оповестени. Сега се стопираме единствено на една прелюбопитна тематика, на която и двамата братя пишат - за социализма на Яне Сандански, който той отстоява и по време на Хуриета през 1908 година За следващ път излиза наяве от кое място идва омразата на ред буржоазни дейци от това време, пък и от днешното, които го ненавиждат за това, че " желае да осъществя в своя окръг надали не цялостното економическо тъждество на модерния социализъм ", че е желал да вкара общественото тъждество измежду популацията в Мелнишко още преди националното му избавление. Само един сладкодумен факт от неговия социализъм в деяние: От функциониращите през 1911 година в Мелнишка околия 45 учебни заведения 43 са издигнати от Яне Сандански. А той се грижи за още 39 учебни заведения в околия Валовище и за още толкоз в Петричко - общо над 100. И детски градини основава, в Мелнишко са 23. Вечерните и неделните учебни заведения пък за ограмотяване на възрастните - също наложителни, са стотици. Всички се учат, тъй като другояче ги чакат непостижими санкции и пердах по площадите на голо пред всички. Същото - в случай че не се къпят най-малко веднъж седмично, а не както е било от епохи - от Великден на Великден.

А и от тая пуста завистчица българска той е на прицел от свои и от непознати - поради шеметната спекулация " Мис Стоун " с отвличането на мисионерката неговото име не слиза от първите страници на международния щемпел, изключително на в. " Ню Йорк Таймс ". А Яне едвам е навършил тридесет години.

Текстовете, които през днешния ден публикуваме със съкращения, демонстрират Сандански в една не до дъно проучена светлина - като бунтовник във всичко, със сърце, претъпкано с обич и отдаденост за елементарните хора. И те му се отплащат щедро. Докато за " героите " михайловисти, екзекутори през 1923-1925 година, няма нито една национална ария, за Яне те са стотици и се пеят от мало и огромно и до през днешния ден. Гениалният Пею Яворов охарактеризира Яне по този начин: " Човек смесен с народа. "

Из непубликуваните мемоари на Борис Гайгуров:

Чакахме към един час. Слезе каймаканинът към този момент радостен и ни заяви, че Негово Величество Султанът е склонен Турция занапред нататък да стане конституционна монархия. Зарадвахме се всички, почнахме да се целуваме, турци с българи, гърци и българи и турци, настана една небивала блъсканица, всеки търси кого да целува.

Веднага в двора на казармата, единственото по-широко място в Мелник, загърмяха музики и тъпани, насъбра се целият град с дамите и децата, сложиха се доста маси с ракия и вино, всеки да пие гратис, разиграха се няколко хора, смесени от турци, българи и гърци, и настана едно небивало забавление. Гърмят свирки и тъпани и се чува единствено " яшасън хуриет ", което значи - да живее свободата. Бяхме всички въодушевени до прекаленост, пък и бяхме малко пийнали.

На другия ден, към този момент изтрезнели, се питахме дали това е сън? Да не е някаква машинация? - към този момент се нарекохме всички " ватан кардаш " (отечествени братя), седяхме събрани българи и гърци и се чудехме по какъв начин може без война, без кръв, да се дава такава независимост на народа. Но ето това е реалност, ето турците се носят с нас към този момент като същински ватан кардаш. Съобщиха, че четите ще слязат от планината и ще дойдат да вземат присъединяване в празненството. Сандански слезе в Неврокоп, а в Мелник слезе с четата си Георги Казепов. Четата пристигна на коне, доста спретната, добре облечена, с песента на труда: " Дружна ария през днешния ден да екне, да живей, живей труда ". Сега към този момент нямаше никакво подозрение, че сме свободни жители и основно равноправни с турците, вековните наши владетели.

Сандански от Неврокоп отиде в Солун, там бе тържествено посрещнат, а по-късно дойде в Мелник, към този момент граждански, без оръжие. Той бе наедрял, здрав, мощен и респектираше със своята мощ и геройство. Типичен български челник. Мелнишкият жител Георги Пейков даде вечеря в негова чест. На вечерята участваха 4 турски офицери и 4 българи: Сандански, Илия Даскалов, аз и Никола Темелков. На другия ден вечеря даде Манолис Кордуполос. Бяхме същите: 4 турски офицери и 4 българи. По едно време Сандански внезапно повдигна въпроса за чифлиците. Той твърдеше, че при конституционно ръководство не могат да съществуват чифлици, тъй като в тях ще има господари и подчинени, значи няма да има тъждество.

Какви " ватан кардаш " могат да бъдат господарите и подчинените им чифлигари, земята би трябвало да се даде на тези, които я обработват, на беговете и пашите да им се заплати парцелът (от комисия избрана сума), а тази сума да се отпусне от страната и след това селяните на дългогодишни вноски да се издължат на страната. Турските офицери останаха като попарени. Те твърдеха, че това са парцели, останали от предци и прародители, че не е право по този начин да ги насилваме и прочие.

Понеже Сандански не знаеше турски и офицерите не знаеха български, аз и Илия Даскалов превеждахме на двата езика и по този начин тази свада продължи цялата нощ до разсъмване. Препирнята беше много разгорещена, ние разбрахме, а също и турците, че Сандански желае да прокара още от началото социалистическото разбиране и хрумвания, и чакахме разтревожени края на този разговор. Когато към този момент станахме да си отиваме, Сандански рече: " Кажете на турците по този начин - Който обича това родно място, да живее " и преведохме на турски. Останахме удовлетворени от такава развръзка, а също и турците си отидоха спокойни и радостни. Сандански съумя да се сложи по този начин, че турците го уважаваха, по-право те се плашеха от него. Той не съобщи оръжието си, а турците го смятаха за собствен асистент при новото ръководство и му оставиха оръжието. В Западна Македония, с цел да обезоръжат народа, станаха съществени произшествия, а у нас мина безшумно, безмълвно, заради доверието, което имаха турците на към Сандански. Той ловко употребява това доверие. Издействува доста стипендии за български деца, които отидоха в Цариград в най-разкошните пансиони, а други постъпиха в юридически факултети, почнахме да приготовляваме фрагменти, с цел да вземем всички държавни служби у нас. И в случай че имахме опция това да продължи към десетина години, несъмнено щяхме да управляваме Македония с наши хора - българи.

Личен списък на отец Ангел Столинчев от гр. Сандански

Из непубликуваните мемоари на Никола Гайгуров

През тези радостни празнични дни слезна от Пирин планина и влезна в града мелнишкият челник Георги Казепов със своята чета на брой към 40 души.

Всички четници бяха на коне, с разноцветни домашни килимчета върху самарите на конете. Четниците бяха със своето оръжие - пушки манлихери през рамо, щикове и патрондаши; добре и спретнато облечени във формено бежово четническо облекло; с каскети на главата със същия цвят; на нозете цървули с бели навои, кръстосани с черни връзки.

Начело водеше четата, също на кон, войводата Георги Казепов. Щом четата [дойде] откъм реката, кръшна към града, хорово и громко запеха песента:

Дружна ария през днешния ден да екне,

ария, ария на труда.

на сърца ни да отекне

да живей, живей труда...

Четниците спреха и слезнаха от конете си пред къщата на търговеца Георги Коцев, който, евентуално предупреден, беше приготвил богато пиршество за тех.

...След известно време в Мелник дойде Яне Сандански, посрещнат тържествено от българите. Сред посрещачите имаше и турски офицери и единствено един грък - Манолис Кордопулос. Той отседна в къщата на търговеца Георги Коцев, където бе организиран прием в негова чест. На другия ден даде вечеря в чест на Сандански Манолис Кордопулос (единствения високообразован и висококултурен грък от гр. Мелник, който свърза живота си с Вътрешна македонска революционна организация и почина след това дружно с многото българи).

Но по-късно към среднощ... Сандански внезапно повдигна въпроса за турските чифлици, заради което радостният неналожителен диалог секна... От изявленията на Сандански гостите схванаха, че той предлага да се прекарат още през цялото време социалистически схващания и хрумвания, което личеше и по песента " Дружна ария през днешния ден да екне " (трудовия марш), който четниците на войводата Георги Казепов пееха, когато влезнаха в гр. Мелник наскоро.

Държавен списък Благоевград, ф. 355 К, списък 1, а.е. 9

Из Окръжно писмо от Управлението на Мелнишкия революционен регион до селските организационни ръководители

Мелнишко, 25 юни 1905 година

Окръжно

До другарите селски ръководители

В своите обиколки из региона районната чета неведнъж е имала случай да слуша недоволства за насилствени омъжвания.

Нейните проучвания демонстрират, че в цялата Мелнишка кааза съвсем всички женитби са ставали и стават единствено според волята на родителите. Бащата, алчен за пари, просто продава щерка си на оня, който ще му даде повече, продава я като крава или овца, без да я пита дали обича момъка и дали желае да се омъжи за него. А от това взаимният живот на принудително омъжената жена и мъжа й става тежък, неизносен, основават се фамилни раздори и несгоди... Мъжът нормално гледа на жена си като на купено работно добиче, обръща се съвсем всеки път жестоко към нея, псува я и постоянно я бие; има дами осакатени от пердах от своите мъже. Друго нещо, на което четата е обърнала внимание, е събитието, че при годежа на момата се подаряват сребърни пафти, кожуси (кюркове), ковани сребърни китки и други украшения. Тие блага костват минимум 600 гроша и заради това родителите на сгодените са принудени да продават последния си вол, с цел да купят тие безполезни украшения.

Управлението на региона... подканва родителите да не омъжват дъщерите си принудително - женитбите би трябвало всеки път да стават по взаимно единодушие и обич сред момъка и момата; да не се взимат никакви пари от момъка за момата; и както при годежа, така и на сватбата да не се подаряват никакви украшения. Оние, които не се подчинят на тази наредба, ще бъдат наказвани; а на ония татковци, които ще се заловят, че са зели пари за дъщерите си, освен това се постанова и санкция два пъти по-голема от земената сума - в интерес на районната каса.

Друго нещо, на което Управлението желае да обърне съществено вниманието на селските ръководители, (е) мръсотията, която владее съвсем всяка селска къща. Човек просто се гнуси да влезе в тия кочини, които носят името къщи. Стаите нечисти, таваните покрити със сажди и паяжина, съдовете немити; децата покрити с тиня и нечистотия. Въздухът станал токсичен. И се чудят по-късно селяните за какво децата им са така бледи, слаби, изпити и за какво така постоянно мрат. Те не знаят, че чистотата е здраве, а мръсотията болест.

Управлението на региона, като желае да вижда отсега нататък елементарност и невзискателност в носията и непорочност в къщите, подканва десетарите да земат съществени ограничения срещу нечистотата и носенето на безполезни и глупави украшения.

Поканват се другарите селски ръководители да прочетат актуалното окръжно на всички мъже и дами в черквата или учебното заведение и добре да им го обяснят.

Разбира се оние, които нема да се съобразят с това окръжно, би трябвало да се санкционират.

С приятелски привет

За ръководството подписал: Я. Сандански

Из резолюцията от Извънредния областен конгрес на Серски революционен окръг.

Пирин планина, 1 юли 1905 година

...

2) Конгресът като взе под внимание идентичните заявки на всички представители за слабото умствено развиване и безграмотност на народа реши:

а/ първичното обучение да бъде наложително доколкото е допустимо, тъй като има центрове, дето не би могло да се отворят учебни заведения.

б/ да се сформират преносими библиотеки основно с революционно наличие, като не се пренебрегват и разните браншове на науките.

в/ позиви, манифести, окръжни и други писмени организационни документи да се коментират на елементарен и понятен език.

г/ по опция на всички места да се отварят неделни и вечерни учебни заведения.

3) Предвид установената обща немарливост в хигиенично отношение реши да се издадат окръжни от районните управителни тела, които да се прочетат в черквите, със следното наличие:

а/ къщите да се строят постоянно под проект и да се държат чисти

б/ къщите вътре да имат примерна непорочност и разпоредба

в/ сметове, яхъри, кочини, курници и други да се държат (вън) от стаите за живеене

г/ да се пази примерна непорочност по снагата и облеклата.

С използването на това окръжно да се ангажират четите. Неизпълнителите да се предават на правосъдните тела.

Яне Сандански, алманах с документи " Спомени ", съставители Ива Бурилкова и Цочо Билярски, ИК " Синева ", 2007 година

В уеб страницата на ДУМА може да чуете националната ария " Ай провикна се Яне Сандански ":

https://youtu.be/M4suf3dw4zk

Източник: duma.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР