Могъщи, красиви, велики. Елизабет І и Мария Стюарт се срещат

Могъщи, красиви, велики. Елизабет І и Мария Стюарт се срещат на сцената на Народния спектакъл, изиграни от две театрални кралици –, която е и режисьор на спектакъла, и. Двете исторически кралици намират своя актуален прочит в лицето на две дами в апогея на своята професионална и женска мощ – и двете актриси са изключителни в функциите си. Пиесата е написана от Оля Стоянова, която има „ Аскеер “ (напълно заслужен) за „ “. Идеята за сюжета обаче е на двете актриси, които желали да играят дружно и сами се свързали с Оля Стоянова и й упълномощили да напише този театър за тях. Резултатът е отличен. Заслугата въобще не е единствено в думите. Цялата режисура е прелестно театрално прекарване, в което на всички съставки е отделено уместно място и най-голямо внимание. Сценографията е по едно и също време семпла и доста ефектна, пресъздаваща с малко детайли епохата. Костюмите са леко стилизирани по отношение на историческите първообрази, само че стилни и красиви. Трябва да кажа, че от дълго време съм отвикнала от такова високо качество на костюми в българския спектакъл – даже бижутата на Елизабет І (Бойка Велкова) са почтени за кралица. Музиката е безупречно подбрана освен съгласно обстановката, само че и съгласно героите – всеки си има собствен темп и своя музикална тематика (музика: Теодосий Спасов). Изобщо театрално прекарване, в което всеки съставен елемент е деликатно преценен и навръх мястото си. Подчертавам това, тъй като постановката е едвам вторият режисьорски опит на Бойка Велкова след моноспектакъла „ “, само че демонстрира повсеместен взор върху протичащото се на сцената. Един доста женски взор, с тъничък нюх за хубост и драма.

Двете кралици в никакъв случай не са се срещали персонално, само че са си писали години наред, като претекстове от писмата им са включени в пиесата. На сцената те също са разграничени, като единствената им среща е единствено маркирана и е много условна. Двете са противоположни и като дами, и като управници. Онова, което ги свързва, е тяхната мощ, неотстъпчивост и трагичната им орис. Макар и по друг метод, и двете подчиняват ориста си на своята религия и на короната, с цел да останат в историята – едната като популярен монарх, другата като мъченица. Изпълненията на двете актриси отлично акцентират тези разлики и непрестанно трансферират зрителските благосклонности от едната към другата.

Още едно чудесно премиерно зрелище в новия сезон. Аз и приятелките ми бяхме въодушевени и очаровани. Перфектно за гледане в момичешка компания.