F-14 Tomcat – съвършената бойна машина, която никога не се сражава
Модерното оръжие през днешния ден е почнало корените си от последния вкаменяващ спор сред великите сили. Такава е историята на прословутия револвер „ Макаров “, а какво да приказваме за доста по-сериозната военна техника. С напредването на годините и потребността от по-сериозно разузнаване, летателните апарати стартират да претърпяват своя подем. Все повече се приказва за невидими радарни самолети, въпреки и Хитлер от дълго време да е наредил на редица конструктурни бюра да стартират проектирането на сходна машина. И въпреки първият незабележим аероплан да се появява в средата на 90-те години на предишния век, някои други самолети като F-14 Tomcat са създадени от редица следствия.
Американската авиация осъзнава, че има задоволително бомбардировачи и самолети за безвредно атакуване на цели от по-впечатляващи височини. Тогаващният F-4 извършва доста добре своята задача, само че стигне ли се до въздушни боеве, водачът е жертван. Слабото звено, изключително във време на хипотетични и по-мащабни военни спорове, би трябвало да бъде запълнено.
Нуждата от военен аероплан за сражения изисква някои по-специфични качества – задоволително висока скорост за следване компактно на бомбардировачите и маневреност за воденето на борби. Пилотите упорствали и за спомагателни детайлности като съществено въоръжаване.
Точно тук се появява едно характерно предложение от Grumman Aerospase Corporation. Дизайнът на новия военен аероплан предлага оптималната бързо издигане на пистата и редуцирано въздушно противодействие по време на полет. Както се чака след Втората международна война, Съединени американски щати и Русия поделят напълно военното завещание на Германия. За огромна наслада на американците, дизайнът на Messerschmitt P1101 е попаднал точно при тях. И по законът на немската педантинка и това ще бъде съвършена технология, която и до през днешния ден може да се мери с настоящото авио произвеждане.
Проектът е взет от Баварските Алпи още през 1945 година. Интересното е, че това е един от първите самолети с динамични крила. При политане и ниска скорост на полет, същите ще се накланят своите върхове напред, предлагайки бързо обособяване от пистата. При свръхзвукова скорост се следи прибиране, редуцирайки в допълнение зоната на въздушно търкане. Логично с тези усъвършенствания да се случва следното: по-висока оптималната скорост и по-сериозна спестовност на гориво. Резултатът от това авио създание е скорост, с която даже модерните аероплан като F-35 Joint Strike и F22 Raptor не могат да напредват. Скептицизмът на водачите също е огромен. Повечето не желаят да развиват 2.5 пъти по-висока скорост на звука (в километри цифрата наподобява по този начин: 2,981.7 км/ч). В предходният F-4 това упражнение се описвало като полет с волейболна топка – никой не можел да предскаже коя е разумната посока.
Докато в новия F-14 Tomcat всичко е било в пъти по-предсказуемо. Това може би е и един от най-безумните случаи, в които авиацията отхвърля основаването на първообраз и изрично декларира, че моделът би трябвало мигновено да се пусне в произвеждане. Ако немските инженери не са работили върху тази технология, може би нямаше да имат тъкмо толкоз високо доверие. И по този начин през 1972 година Съединени американски щати публично разполага с военен аероплан. Самолетът се създава до 1991 година с тотална магическа цифра от 712 самолета.
Може да ви се коства малко, само че това е времето, в което технологията е прекомерно скъпа, освен това няма опрощение за произвеждане на толкоз доста самолети, откакто няма зародили военни спорове (официални). За сериозните скорости е виновен General Electric F110-GE-400 мотор с афтърбърнър технология. По калкулации на инженерите (отново доказани от немския прототип), самолетът би трябвало да прави полет от близо 2560 километра без презареждане. В военен режим и малко по-сериозно натоварване на моторите същото разстояние се редуцира до едвам 1600 километра, което отново е задоволително.
Инженерите слагат и особено създаден радар AWG-9 X-band pulse doppler. И тъкмо по този начин се употребява и първият микропроцесор в военен аероплан. Разработената система разрешава прихващане на 6 цели по едно и също време. Забавната част от тази толкоз характерна подготовка е фактът, че след рухването на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година няма потребност от такова количество самолети, а и самият Tomcat не е могъл даже да се изправи в публична борба, в случай че не броим спора в Либия. С времето се оказва, че и цената за поддръжка не е изключително рационална. Новото потомство става много по-добрата алтернатива, която в този случай е F-18 Hornet.
По време на войната в залива, F-14 се оказал морално стар и мъчно можел да направи сериозна разлика сред противников и другарски аероплан. Освен това иракските водачи знаят именитите качества на съперника и просто не влизали в стълкновение с тях. С леки механически усъвършенствания въпреки всичко стават вероятни няколко бомбардировачни задачи в Ирак и Афганистан, само че нищо повече. Едва през 2006 година излиза наяве, че добре създадения F-14 няма да продължи да бъде част от въоръжението на самолетоносачите, по-евтиният и по-бавен Super Hornet можел да се оправи със задачата. Tomcat е бил просто съвършена и скъпа машина, която нямала приложение за нито една бойна задача.
