Благодаря и сбогом, шарлатани!
Модата на годишните описи с " резолюшъните " не съумя да ме доближи тази година. Осъзнах, че е деяние от " сферата на утехата ", както споделя една моя другарка, да пиша какво и по какъв начин ще трансформира незабавно щом астрономически неделята се смени с понеделника.
Вече над двайсет години моите равносметки постоянно малко или доста са се въртяли към килограмите. Дневници имам, описващи съвсем всеки мой ден като едно меню, като едно изпитание, изискване за битие и пълноценност – какво съм яла, какъв брой тежа, какъв брой отговорна се усещам, какъв брой грозна жена съм, какъв брой провалена персона съм и така нататък Нося кръста на мощна предразположеност към напълняване. Мисля, че мога към този момент да експортирам лекции в Сорбоната по тематиката за храненето, а животът ми е ту две напред, една обратно, ту две обратно, една напред към задачата. Сякаш не мога да се примиря, че в никакъв случай няма да бъда слаба. Вечният рефрен е този – какъв брой не съм и какъв брой не мога да се оправя. Сякаш не мога да се примиря, че в никакъв случай няма да бъда слаба. Вечният рефрен е този – какъв брой не съм и какъв брой не мога да се оправя. Колко ми е повлияло това в живота и каква мощ на волята се изисква да не се подтискам прекомерно. Няма да прецизирам, само че допускам, че експерт би го дефинирал като контузия. С години се дефинирам като персона съгласно етапа – дали слабея или не.
Но нещо се случи в този момент, преди няколко дни – ненадейно престана да ми пука. Не съм купила бележник, не съм си дала обещание нищо. Не мислете, че отпущам колана, в противен случай, аз съм от хората, които тъкмо могат да премерят 56 грама извара на око. Така че внимавам, несъмнено, не желая да качвам килограми, битката ще е безконечна и въобще не се отхвърлям от нея, озъбвам й се дори.
Но осъзнах едно нещо – към този момент не искам никакви " холистици " и " експерти " към себе си. Цялата тази избояла самоукост в сфера, която е напълно здравна, ме потриса и към този момент ми е тотално опротивяла, а и съзнавам, че съм нейна жертва. По света диетологията е здравна компетентност, не се става диетолог единствено тъй като си измършавял или изглеждаш добре, както не се става доктор, откакто си гледал " Анатомията на Грей ". За да си нутриционист, пък се изисква да си магистър биолог със специализация " нутриционизъм ". За да си треньор, пък би трябвало да си прочел книжките в университета, да си си взел изпитите и да си записан в професионални регистри, освен да си " направил гърди " и да си пуснал камерата в youtube. Уплашена съм от фитнес гурута, които карат 200-килограмови хора да вършат клек с подскок и изтласкване на тракторна гума. Съответните хранителни режими основават, включвайки това, което " би трябвало ", тъй като са го прочели в нета. Естествено, че като спреш да ядеш елементарни въглехидрати и минеш на по-нискокалорична храна, ще отслабнеш – ето, споделям ви я тази " загадка " изцяло гратис. Тези хора няма по какъв начин да знаят, че аз през целия си умишлен живот не съм спряла да си купя един геврек от улицата ей по този начин за кеф, а " всичко е въпрос на воля " виси като някаква присъда над главата ми, откогато се помня. Аз изгубих доста години, плащайки на такива хора. Още незабавно след " демокрацията " навлязоха всевъзможни дистрибутори, които започнаха да продават всякакви чудотворни артикули по улицата. Сигурно съм първият клиент на " Флорабела " да вземем за пример, който струваше заплати на родителите ми. До ден сегашен ме втриса, като си помисля какво е имало вътре... Пила съм и това, което изкарва мазнините пренос, а по улицата са ме спирали да ме зарибяват, че единствено в случай че купя " Хербалайф " с усет на ванилия, незабавно ще се трансформира в жива реклама на марката. Пила съм и препарат, който беше тотално неразрешен в цивилизования свят, само че, до момента в който го хване нашата система, мина време. Не знам в какво положение е черният ми дроб, само че най-малко стопирах в точния момент. Идеята на това хапче беше, общо взето да ме държи жива, до момента в който нищо не хапвам.
После, след университета, взех заем, с цел да отида при една " докторка ", която ми продаваше за по 50 стотинки чашка от водата, в която мъжът й вареше морковите и картофите за пациентите, докретали до " зареждането ". Кората от парченцето позволен лимон за овкусяване в никакъв случай не ми е била по-вкусна. Усещането е, че си сред зъбите на акули, които обаче държат да си жизнен, с цел да можеш да им плащаш. Тази жена постоянно я засичаха на джънк по заведения за хранене, само че пред пациентите даваше тип на най-балансирания човек на света. Друга българска звезда пък ме е държала на прясно мляко и солети като част от седмичния режим. Имаше ден на прясно мляко и, в случай че " преритам " – солети. Няма да не преставам, макар че не ми липсват още и още случки за описване... Отказвам да се усещам отговорна към този момент. Осъзнах, че с тези хора имаме тотално противоположни цели – тяхната цел не е аз да реша казуса си и да стана един независим субект, намерил здравословния баланс на хранене и придвижване. Тяхната цел е съвсем да уморят клиента от нетипично за сезона и географията хранене, в същото време и скъпо струващо, непостижим двигателен режим по този начин, че в секундата, в която спре да заплаща, " резултатът да изчезне ", да се върне с лихвите всеки изстрадан кг плюс (става за секунди). Има и тлъста екстра на всичкото от горната страна – голямото възприятие за виновност, че сте едни провалени хора, щом не можете да живеете на шепа кейл с годжи бери и едно оризово зърно дневно. И разкаяни се връщате на " консултациите " – може и онлайн, с цел да им е по-лесно, парите е ясно, че може всячески!
Играят по струната на виновността и постоянно се появява тематиката за " волята " – още веднъж и още веднъж, с цел да се чувстваш безгръбначен, провален, обезверен, неосъществим без тяхната " помощ ". Тези хора няма по какъв начин да знаят, че аз през целия си умишлен живот не съм спряла да си купя един геврек от улицата ей по този начин за кеф, а " всичко е въпрос на воля " виси като някаква присъда над главата ми, откогато се помня. Не, не е, простаци!
Отказвам да се срещам, чета, мисля за такива хора, техните " практики ", " системи ", " способи " и цялата прилежаща боклучава литература, с която ни заливат и за която няма да заплащам повече. И мисля, че съм на прав път.
Ето един резолюшън – отхвърлям да се усещам отговорна към този момент. Благодаря и довиждане, шарлатани! Добре пристигнала, Нова година, отсам поемам аз!
Вече над двайсет години моите равносметки постоянно малко или доста са се въртяли към килограмите. Дневници имам, описващи съвсем всеки мой ден като едно меню, като едно изпитание, изискване за битие и пълноценност – какво съм яла, какъв брой тежа, какъв брой отговорна се усещам, какъв брой грозна жена съм, какъв брой провалена персона съм и така нататък Нося кръста на мощна предразположеност към напълняване. Мисля, че мога към този момент да експортирам лекции в Сорбоната по тематиката за храненето, а животът ми е ту две напред, една обратно, ту две обратно, една напред към задачата. Сякаш не мога да се примиря, че в никакъв случай няма да бъда слаба. Вечният рефрен е този – какъв брой не съм и какъв брой не мога да се оправя. Сякаш не мога да се примиря, че в никакъв случай няма да бъда слаба. Вечният рефрен е този – какъв брой не съм и какъв брой не мога да се оправя. Колко ми е повлияло това в живота и каква мощ на волята се изисква да не се подтискам прекомерно. Няма да прецизирам, само че допускам, че експерт би го дефинирал като контузия. С години се дефинирам като персона съгласно етапа – дали слабея или не.
Но нещо се случи в този момент, преди няколко дни – ненадейно престана да ми пука. Не съм купила бележник, не съм си дала обещание нищо. Не мислете, че отпущам колана, в противен случай, аз съм от хората, които тъкмо могат да премерят 56 грама извара на око. Така че внимавам, несъмнено, не желая да качвам килограми, битката ще е безконечна и въобще не се отхвърлям от нея, озъбвам й се дори.
Но осъзнах едно нещо – към този момент не искам никакви " холистици " и " експерти " към себе си. Цялата тази избояла самоукост в сфера, която е напълно здравна, ме потриса и към този момент ми е тотално опротивяла, а и съзнавам, че съм нейна жертва. По света диетологията е здравна компетентност, не се става диетолог единствено тъй като си измършавял или изглеждаш добре, както не се става доктор, откакто си гледал " Анатомията на Грей ". За да си нутриционист, пък се изисква да си магистър биолог със специализация " нутриционизъм ". За да си треньор, пък би трябвало да си прочел книжките в университета, да си си взел изпитите и да си записан в професионални регистри, освен да си " направил гърди " и да си пуснал камерата в youtube. Уплашена съм от фитнес гурута, които карат 200-килограмови хора да вършат клек с подскок и изтласкване на тракторна гума. Съответните хранителни режими основават, включвайки това, което " би трябвало ", тъй като са го прочели в нета. Естествено, че като спреш да ядеш елементарни въглехидрати и минеш на по-нискокалорична храна, ще отслабнеш – ето, споделям ви я тази " загадка " изцяло гратис. Тези хора няма по какъв начин да знаят, че аз през целия си умишлен живот не съм спряла да си купя един геврек от улицата ей по този начин за кеф, а " всичко е въпрос на воля " виси като някаква присъда над главата ми, откогато се помня. Аз изгубих доста години, плащайки на такива хора. Още незабавно след " демокрацията " навлязоха всевъзможни дистрибутори, които започнаха да продават всякакви чудотворни артикули по улицата. Сигурно съм първият клиент на " Флорабела " да вземем за пример, който струваше заплати на родителите ми. До ден сегашен ме втриса, като си помисля какво е имало вътре... Пила съм и това, което изкарва мазнините пренос, а по улицата са ме спирали да ме зарибяват, че единствено в случай че купя " Хербалайф " с усет на ванилия, незабавно ще се трансформира в жива реклама на марката. Пила съм и препарат, който беше тотално неразрешен в цивилизования свят, само че, до момента в който го хване нашата система, мина време. Не знам в какво положение е черният ми дроб, само че най-малко стопирах в точния момент. Идеята на това хапче беше, общо взето да ме държи жива, до момента в който нищо не хапвам.
После, след университета, взех заем, с цел да отида при една " докторка ", която ми продаваше за по 50 стотинки чашка от водата, в която мъжът й вареше морковите и картофите за пациентите, докретали до " зареждането ". Кората от парченцето позволен лимон за овкусяване в никакъв случай не ми е била по-вкусна. Усещането е, че си сред зъбите на акули, които обаче държат да си жизнен, с цел да можеш да им плащаш. Тази жена постоянно я засичаха на джънк по заведения за хранене, само че пред пациентите даваше тип на най-балансирания човек на света. Друга българска звезда пък ме е държала на прясно мляко и солети като част от седмичния режим. Имаше ден на прясно мляко и, в случай че " преритам " – солети. Няма да не преставам, макар че не ми липсват още и още случки за описване... Отказвам да се усещам отговорна към този момент. Осъзнах, че с тези хора имаме тотално противоположни цели – тяхната цел не е аз да реша казуса си и да стана един независим субект, намерил здравословния баланс на хранене и придвижване. Тяхната цел е съвсем да уморят клиента от нетипично за сезона и географията хранене, в същото време и скъпо струващо, непостижим двигателен режим по този начин, че в секундата, в която спре да заплаща, " резултатът да изчезне ", да се върне с лихвите всеки изстрадан кг плюс (става за секунди). Има и тлъста екстра на всичкото от горната страна – голямото възприятие за виновност, че сте едни провалени хора, щом не можете да живеете на шепа кейл с годжи бери и едно оризово зърно дневно. И разкаяни се връщате на " консултациите " – може и онлайн, с цел да им е по-лесно, парите е ясно, че може всячески!
Играят по струната на виновността и постоянно се появява тематиката за " волята " – още веднъж и още веднъж, с цел да се чувстваш безгръбначен, провален, обезверен, неосъществим без тяхната " помощ ". Тези хора няма по какъв начин да знаят, че аз през целия си умишлен живот не съм спряла да си купя един геврек от улицата ей по този начин за кеф, а " всичко е въпрос на воля " виси като някаква присъда над главата ми, откогато се помня. Не, не е, простаци!
Отказвам да се срещам, чета, мисля за такива хора, техните " практики ", " системи ", " способи " и цялата прилежаща боклучава литература, с която ни заливат и за която няма да заплащам повече. И мисля, че съм на прав път.
Ето един резолюшън – отхвърлям да се усещам отговорна към този момент. Благодаря и довиждане, шарлатани! Добре пристигнала, Нова година, отсам поемам аз!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ