77% от европейците настояват средствата на ЕС да са обвързани с демокрацията и правовата държава
Мнозинството от жителите на Европейски Съюз поддържат по-голям бюджет на Европейски Съюз за превъзмогване на пандемията. Общественото здраве е главен приоритет, следван от икономическото възобновяване и изменението на климата.
В ново анкетно изследване, поръчано от Европейския парламент и извършено при започване на октомври 2020 година, съвсем осем от всеки 10 респонденти (77 %) в целия Европейски Съюз поддържат концепцията, че Европейски Съюз би трябвало да дава средства на страните членки единствено при изискване че националното държавно управление ползва правилата на правовата страна и демокрацията. Най-малко седем от всеки 10 респонденти са съгласни с това изказване в 26 страни членки на Европейски Съюз.
Абсолютно болшинство от европейците не престават да приканват за по-голям бюджет на Европейски Съюз за битка с COVID-19
54 % от европейците считат, че Европейски Съюз следва да разполага с повече финансови средства, с цел да може да преодолее последствията от пандемията от ковид. В 20 страни членки на Европейски Съюз болшинството от респондентите са съгласни с това изказване, в 14 страни членки на Европейски Съюз безусловно болшинство от респондентите поддържат по-голям бюджет на Европейски Съюз.
Запитани по отношение на областите на политиката, в които този повишен бюджет на Европейски Съюз следва да бъде изразходван, повече от половината от респондентите (54 %) декларират, че публичното здраве следва да бъде главен приоритет, следвано от икономическото възобновяване и новите благоприятни условия за предприятията (42 %), изменението на климата и опазването на околната среда (37 %) и заетостта и обществените въпроси (35 %). На ниво Европейски Съюз изменението на климата и околната среда са заменили заетостта измежду първите три разходни целта спрямо последното изследване, извършено през юни 2020 година
Общественото здраве е главният разходен приоритет за респондентите в 18 страни. Естония, Латвия и Чехия слагат икономическото възобновяване на челно място, до момента в който жителите на Австрия, Дания и Германия поставят преди всичко битката с изменението на климата. В Хърватия, Словакия и Финландия интервюираните са определили заетостта и обществените въпроси като собствен главен приоритет във връзка с разноските.
Голямо болшинство от жителите се опасяват от директното влияние върху персоналното им финансово състояние
Вземането на нужните решения по отношение на пакета за възобновяване и МФР във допустимо най-кратък период явно е от жизненоважно значение, както се вижда от тревожното персонално финансово състояние на европейските жители от началото на пандемията. Голямо болшинство от жителите се притесняват от директно влияние от пандемията върху тяхното персонално финансово състояние или към този момент са потърпевши: 39 % от интервюираните декларират, че рецесията от COVID-19 към този момент е оказала влияние върху техните персонални приходи, до момента в който други 27 % чакат такова влияние в бъдеще. Само 27 % чакат обстановката с Коронавирус -19 да не окаже влияние върху техните персонални приходи. В 20 страни множеството респонденти декларират, че актуалната рецесия към този момент е оказала влияние върху техните персонални приходи.
Гражданите не престават да гледат на Европейски Съюз като част от решението на тази рецесия
Две трети от респондентите (66 %) са съгласни, че Европейски Съюз би трябвало да разполага с повече пълномощия за справяне с рецесии като пандемията от ковид. Само една четвърт (25 %) не са съгласни с това изказване. Тези констатации са в сходство с резултатите от двете предходни изследвания, извършени от Европейския парламент през април и юни 2020 година
От началото на пандемията Европейският парламент поръча три специфични изследвания на европейското публично мнение по време на COVID-19. Последното изследване беше извършено онлайн (и по телефона в Малта) от Кантар сред 25 септември и 7 октомври 2020 година измежду 24 812 респонденти във всички 27 страни членки на Европейски Съюз. Проучването беше лимитирано до лица на възраст сред 16 и 64 години (16—54 години в България, Чехия, Хърватия, Гърция, Унгария, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Словакия). Квоти по пол, възраст и район подсигуряват представителността на анкетата на национално ниво. Общите резултати за Европейски Съюз се претеглят според от броя на популацията на всяка от изследваните страни. Пълният отчет от изследването, в това число цялостния набор от данни, е плануван за обява при започване на ноември 2020 година
В ново анкетно изследване, поръчано от Европейския парламент и извършено при започване на октомври 2020 година, съвсем осем от всеки 10 респонденти (77 %) в целия Европейски Съюз поддържат концепцията, че Европейски Съюз би трябвало да дава средства на страните членки единствено при изискване че националното държавно управление ползва правилата на правовата страна и демокрацията. Най-малко седем от всеки 10 респонденти са съгласни с това изказване в 26 страни членки на Европейски Съюз.
Абсолютно болшинство от европейците не престават да приканват за по-голям бюджет на Европейски Съюз за битка с COVID-19
54 % от европейците считат, че Европейски Съюз следва да разполага с повече финансови средства, с цел да може да преодолее последствията от пандемията от ковид. В 20 страни членки на Европейски Съюз болшинството от респондентите са съгласни с това изказване, в 14 страни членки на Европейски Съюз безусловно болшинство от респондентите поддържат по-голям бюджет на Европейски Съюз.
Запитани по отношение на областите на политиката, в които този повишен бюджет на Европейски Съюз следва да бъде изразходван, повече от половината от респондентите (54 %) декларират, че публичното здраве следва да бъде главен приоритет, следвано от икономическото възобновяване и новите благоприятни условия за предприятията (42 %), изменението на климата и опазването на околната среда (37 %) и заетостта и обществените въпроси (35 %). На ниво Европейски Съюз изменението на климата и околната среда са заменили заетостта измежду първите три разходни целта спрямо последното изследване, извършено през юни 2020 година
Общественото здраве е главният разходен приоритет за респондентите в 18 страни. Естония, Латвия и Чехия слагат икономическото възобновяване на челно място, до момента в който жителите на Австрия, Дания и Германия поставят преди всичко битката с изменението на климата. В Хърватия, Словакия и Финландия интервюираните са определили заетостта и обществените въпроси като собствен главен приоритет във връзка с разноските.
Голямо болшинство от жителите се опасяват от директното влияние върху персоналното им финансово състояние
Вземането на нужните решения по отношение на пакета за възобновяване и МФР във допустимо най-кратък период явно е от жизненоважно значение, както се вижда от тревожното персонално финансово състояние на европейските жители от началото на пандемията. Голямо болшинство от жителите се притесняват от директно влияние от пандемията върху тяхното персонално финансово състояние или към този момент са потърпевши: 39 % от интервюираните декларират, че рецесията от COVID-19 към този момент е оказала влияние върху техните персонални приходи, до момента в който други 27 % чакат такова влияние в бъдеще. Само 27 % чакат обстановката с Коронавирус -19 да не окаже влияние върху техните персонални приходи. В 20 страни множеството респонденти декларират, че актуалната рецесия към този момент е оказала влияние върху техните персонални приходи.
Гражданите не престават да гледат на Европейски Съюз като част от решението на тази рецесия
Две трети от респондентите (66 %) са съгласни, че Европейски Съюз би трябвало да разполага с повече пълномощия за справяне с рецесии като пандемията от ковид. Само една четвърт (25 %) не са съгласни с това изказване. Тези констатации са в сходство с резултатите от двете предходни изследвания, извършени от Европейския парламент през април и юни 2020 година
От началото на пандемията Европейският парламент поръча три специфични изследвания на европейското публично мнение по време на COVID-19. Последното изследване беше извършено онлайн (и по телефона в Малта) от Кантар сред 25 септември и 7 октомври 2020 година измежду 24 812 респонденти във всички 27 страни членки на Европейски Съюз. Проучването беше лимитирано до лица на възраст сред 16 и 64 години (16—54 години в България, Чехия, Хърватия, Гърция, Унгария, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Словакия). Квоти по пол, възраст и район подсигуряват представителността на анкетата на национално ниво. Общите резултати за Европейски Съюз се претеглят според от броя на популацията на всяка от изследваните страни. Пълният отчет от изследването, в това число цялостния набор от данни, е плануван за обява при започване на ноември 2020 година
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ