С кадифени ръкавици да пипат. Конституционната реформа получи критики от всички страни
Мнозинството от членове на кадровия орган, който взема решение кадровите въпроси на съдиите, да бъде доминирано от съдии, определени от свои сътрудници. Да бъде въведена някаква форма на самостоятелна конституционна тъжба, тъй че обособени жители да могат да сезират Конституционния съд (КС).
Това са единствените две оферти от, импортиран от ГЕРБ, “Продължаваме смяната - Демократична България ” (ПП-ДБ) и Движение за права и свободи, които получиха по време на траялото близо шест часа съвещание на парламентарната комисия по конституционни въпроси.
Останалите хрумвания в плана бяха подложени на съществени рецензии от всички страни, като най-остро се изрекоха представителите на президента, прокуратурата и Съюза на юристите в България, чийто ръководител даже прикани всички оферти да бъдат оттеглени.
Правосъдният министър Атанас Славов отговори на рецензиите с увещание, че сред първо и второ четене на плана “ще се направи сериозен опит всички рационални оферти да бъдат отразени ”.
Очаква се първото гласоподаване на конституционните промени да се организира в пленарната зала на Народното събрание в петък . Процедурата планува, че в случай че те не съберат 180 гласа поддръжка, само че бъдат подкрепени от над 160 депутати , второто четене ще бъде след два до пет месеца .
Основните цели на препоръчаните хрумвания са разделянето на Висшия правосъден съвет (ВСС) на два обособени органа - един за съдиите и един за прокурорите и следователите, ограничение на пълномощията на основния прокурор и увеличение на контрола на Народното събрание над новия прокурорски кадрови орган.
Успоредно с това, вносителите оферират и орязване на опциите на президента да избира самичък състав на служебно държавно управление , както и унищожаване на указа на президента като последна стъпка от назначението на така наречен трима огромни в правосъдната власт - ръководителите на двете висши съдилища и основния прокурор.
Позицията на президента
Първа по време на съвещанието на комисията се изрече представителката на президента Румен Радев - някогашната конституционна съдийка проф. Емилия Друмева .
Тя се концентрира главно върху концепциите за образуването на служебно държавно управление, описвайки ги като “дисбаланс, с който се визира сърцевината на парламентарния парламентарен модел, формата на държавно ръководство ”.
Проектът предлага президентът да назначава длъжностен кабинет след съвещания с парламентарните групи и по предложение на служебния министър председател. Вариантите за този пост пък се лимитират до ръководителите на Народното събрание (НС) и Конституционния съд (КС), както и шефът на Българската национална банка (БНБ).
Според Друмева с тези оферти се лишават пълномощия на непосредствено определен орган, който има същата легитимност като Народното събрание. Тя добави, че хората, заемащи постовете, от които се предлага да бъде избиран служебният министър председател, ще изпаднат в несъответственост. Подобни опасения акцентираха някогашната депутатка Екатерина Михайхлова и някогашният парламентарен арбитър Румен Ненков .
“Правилно е изборът на президента да бъде стеснен в границите на три лица на властови позиции, само че сред тях никога не може да бъдат ръководителят на Конституционен съд, тъй като точно този съд управлява законността на парламентарните избори, и ръководителят на Народно събрание, тъй като при всяко състояние е привързан партийно, а това е несъвместимо с възприетия принцип за експертност ”, показва Ненков в свое мнение.
Председателят на Висшият адвокатски съвет Ивайло Дерменджиев също подсети, че председатлят на Конституционен съд може да одобри да оглави длъжностен кабинет, защото точно той може евентуално да се окаже в обстановка да се произнася по законността на избори, които самичък е провел.
По мотив противоречивите моменти в плана Дерменджиев цитира мисъл на акад. Петко Стайнов : “Народното заседание не би трябвало е ковачница на законите, а лаборатория и в нея да влизат химици, които с кадифени ръкавици да пипат законите. “
Емилия Друмева разкритикува и премахването на президентския декрет при назначението на така наречен трима огромни в правосъдната власт. По думите ѝ при подобен сюжет тези избори ще могат да се апелират пред Върховния административен съд (ВАС) и точно той ще стане органът, който има последна дума за назначението на ръководителите на двете висши съдилища и прокуратурата.
Представителката на Радев прикани за преосмисляне на премахването на Пленума на Висш съдебен съвет посредством делене на съвета. Тя разкритикува и концепцията болшинството в бъдещия Прокурорски съвет да бъде доминирано от членове, определени от Народното събрание.
Според Друмева “композицията, която се предлага за Прокурорския съвет, провокира съществени опасения от политизиране и отдалечава прокуратурата от правосъдната власт, а решенията в този съвет ще отразяват моментната картина на болшинството в Народно събрание “.
Прокуратурата се опасява от политизация
Очаквано ръководствот
Това са единствените две оферти от, импортиран от ГЕРБ, “Продължаваме смяната - Демократична България ” (ПП-ДБ) и Движение за права и свободи, които получиха по време на траялото близо шест часа съвещание на парламентарната комисия по конституционни въпроси.
Останалите хрумвания в плана бяха подложени на съществени рецензии от всички страни, като най-остро се изрекоха представителите на президента, прокуратурата и Съюза на юристите в България, чийто ръководител даже прикани всички оферти да бъдат оттеглени.
Правосъдният министър Атанас Славов отговори на рецензиите с увещание, че сред първо и второ четене на плана “ще се направи сериозен опит всички рационални оферти да бъдат отразени ”.
Очаква се първото гласоподаване на конституционните промени да се организира в пленарната зала на Народното събрание в петък . Процедурата планува, че в случай че те не съберат 180 гласа поддръжка, само че бъдат подкрепени от над 160 депутати , второто четене ще бъде след два до пет месеца .
Основните цели на препоръчаните хрумвания са разделянето на Висшия правосъден съвет (ВСС) на два обособени органа - един за съдиите и един за прокурорите и следователите, ограничение на пълномощията на основния прокурор и увеличение на контрола на Народното събрание над новия прокурорски кадрови орган.
Успоредно с това, вносителите оферират и орязване на опциите на президента да избира самичък състав на служебно държавно управление , както и унищожаване на указа на президента като последна стъпка от назначението на така наречен трима огромни в правосъдната власт - ръководителите на двете висши съдилища и основния прокурор.
Позицията на президента
Първа по време на съвещанието на комисията се изрече представителката на президента Румен Радев - някогашната конституционна съдийка проф. Емилия Друмева .
Тя се концентрира главно върху концепциите за образуването на служебно държавно управление, описвайки ги като “дисбаланс, с който се визира сърцевината на парламентарния парламентарен модел, формата на държавно ръководство ”.
Проектът предлага президентът да назначава длъжностен кабинет след съвещания с парламентарните групи и по предложение на служебния министър председател. Вариантите за този пост пък се лимитират до ръководителите на Народното събрание (НС) и Конституционния съд (КС), както и шефът на Българската национална банка (БНБ).
Според Друмева с тези оферти се лишават пълномощия на непосредствено определен орган, който има същата легитимност като Народното събрание. Тя добави, че хората, заемащи постовете, от които се предлага да бъде избиран служебният министър председател, ще изпаднат в несъответственост. Подобни опасения акцентираха някогашната депутатка Екатерина Михайхлова и някогашният парламентарен арбитър Румен Ненков .
“Правилно е изборът на президента да бъде стеснен в границите на три лица на властови позиции, само че сред тях никога не може да бъдат ръководителят на Конституционен съд, тъй като точно този съд управлява законността на парламентарните избори, и ръководителят на Народно събрание, тъй като при всяко състояние е привързан партийно, а това е несъвместимо с възприетия принцип за експертност ”, показва Ненков в свое мнение.
Председателят на Висшият адвокатски съвет Ивайло Дерменджиев също подсети, че председатлят на Конституционен съд може да одобри да оглави длъжностен кабинет, защото точно той може евентуално да се окаже в обстановка да се произнася по законността на избори, които самичък е провел.
По мотив противоречивите моменти в плана Дерменджиев цитира мисъл на акад. Петко Стайнов : “Народното заседание не би трябвало е ковачница на законите, а лаборатория и в нея да влизат химици, които с кадифени ръкавици да пипат законите. “
Емилия Друмева разкритикува и премахването на президентския декрет при назначението на така наречен трима огромни в правосъдната власт. По думите ѝ при подобен сюжет тези избори ще могат да се апелират пред Върховния административен съд (ВАС) и точно той ще стане органът, който има последна дума за назначението на ръководителите на двете висши съдилища и прокуратурата.
Представителката на Радев прикани за преосмисляне на премахването на Пленума на Висш съдебен съвет посредством делене на съвета. Тя разкритикува и концепцията болшинството в бъдещия Прокурорски съвет да бъде доминирано от членове, определени от Народното събрание.
Според Друмева “композицията, която се предлага за Прокурорския съвет, провокира съществени опасения от политизиране и отдалечава прокуратурата от правосъдната власт, а решенията в този съвет ще отразяват моментната картина на болшинството в Народно събрание “.
Прокуратурата се опасява от политизация
Очаквано ръководствот
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ