Мнозинството от българите смятат, че нашата страна не е истински

Мнозинството от българите считат, че нашата страна не е същински демократична. На такова мнение са 77% от сънародниците ни. Това демонстрира световното изследване „ Гласът на хората “ на международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “, извършено в навечерието на 2022 г. – преди войната сред Русия и Украйна. Проучването, отдадено на положението на демокрацията, покрива 45 страни по света и към 42 000 пълнолетни жители, които съставляват към две трети от международното население.

Демократичност в ръководството по света

42% от изследваните в международен мащаб са по-скоро съгласни или мощно съгласни, че страната им се ръководи съгласно волята на народа. Повече от половината от респондентите по света обаче не смятат ръководството си за задоволително демократично. Делът на тези, които не могат да преценяват дали страната им се ръководи демократично, е най-малък.

В топ 5 на страните, чийто жители, не имат вяра в демократичността на обществата си, попадат Босна и Херцеговина (92%), Румъния (80%), България (77%), Колумбия и Нигерия (по 76%) и Украйна (73%). Любопитно е кои са страните, в които твърдо имат вяра, че се радват на цялостна народна власт – Виетнам (84%), Гана (81%), Азербайджан (77%), Албания (76%) и Косово (73%).

Нагласите по този въпрос по света са се запазили спрямо предното изследване година по-рано, означават откривателите. Индия и Азия (особено източните елементи на континента) изпъкват измежду районите и огромните страни с най-голяма убеденост, че ръководството им е съгласно волята на хората. 64% от респондентите в Индия и малко над половината от изследваните в Източна Азия са съгласни или дори мощно съгласни, че страната им се ръководи по волята на народа.

Най-изразено неодобрение от демократичността на ръководството на районно равнище и равнище огромни народи показват хората в Русия, само че и в Европа, Съединени американски щати и Латинска Америка.

Открива се забележителна разлика в публичните упования за демокрацията, в праговете на търпимост, в степента на преданост на отговорите към властта и така нататък Разликите сред обществата са големи – те се дефинират от разнообразни културни особености, политическата система, историята, настоящата политическа обстановка и други Тези условия биха могли да повлияят на степента, в която другите общества са склонни да подлагат на критика своите ръководства.

Свободни и почтени избори

Малко над половината от изследваните по света считат, че изборите в тяхната страна са свободни и почтени. 43% са на противоположното мнение, а 5% не могат да образуват мнение.

България още веднъж попада в топ 5 на скептиците със 65% съмнение в честността на изборите. Това място споделяме с Ирак и Румъния.

Сред огромните народи и райони още веднъж хората в Индия са най-уверени в свободата и честността на изборите в тяхната страна с дял от 73% утвърдителни отговори. Следват Европейски Съюз и Съединени американски щати. Най-много подозрения по отношение на честността на изборите има в Русия (59%), Близкия Изток (51%) и европейските страни отвън Европейски Съюз (52%).

Интересно е, че до момента в който европейските жители (както тези от страните в Европейски Съюз, по този начин и тези отвън него) показват мощна угриженост по отношение на демократичността на ръководството си, те не споделят същите притеснителни настройки по отношение на честността на изборите. В Европейски Съюз, да вземем за пример, две трети от респондентите имат вяра, че изборите са свободни и почтени. Увереността в демократичността на определеното ръководство обаче не е толкава необятна – 38% и даже понижава спрямо предходната година.

 

 

Общо 42 212 души са интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна през интервала октомври-декември 2021 година са интервюирани към 1000 души по метода „ лице в лице “, по телефона или онлайн.

Статистическата неточност в проучването е в диапазон ±3-5% при поверителен период – 95%.