Прокобата на бъдещето: Хората, които са забравили да говорят
Многопластовото и дейно другарство е умеенето, което разграничава хората от животните. Но точно тази многопластовост постоянно става причина за разногласия, спорове и игри на негоден телефон сред възрастни. Макар че главната функционалност на връзката е предаване на информация, нормално се трансформира в средство за замеряне с думи и натискане на слабите ни места.
До тази обстановка се стига, тъй като като хора освен асимилираме чутото, а се опитваме и да изтълкуваме посланието зад него. В същото време, в случай че страдаме от някакви прочувствени контузии, елементарно може да превърнем непознатото мнение в стрелички, ориентирани в наша посока.
Цялото анализиране и предаване на информация, кой както я е схванал, основава много криви вербални връзки. И защото няма по какъв начин да изключим страстите си при другарство, може да се опрем на някои позабравени тактики за логичен и ненапрягащ диалог.
Хубаво е понякога да си припомняме, че приказваме на човешко създание и че казаното от нас предизвика избрани усеща. Затова би трябвало да упражняваме хрисимост и да забравим за открити модели на контакт, които към този момент са мода.
1. Не вършим похвали. Българите са първи, когато би трябвало да подлагат на критика нещо и последни, когато би трябвало да похвалят. Вкупом имаме вяра, че в случай че някой се оправя добре, той го знае и не трябва да го ласкаем, тъй като може да се възгордее. Рядко ни минава през мозъка, че умеенето на въпросния човек е резултат от усърдие, което заслужава да се похвали. Един комплимент за добре свършената работа не е сизифово изпитание и не е нужно да чакате значимо събитие, с цел да оцените индивида до вас.
От друга страна, в случай че страдате от синдрома на безконечния критикар и обръщате внимание единствено с цел да извършите забележка, не се изненадвайте, когато изгоните и най-търпеливия. Защото създавате враждебна атмосфера. Не споделям, че непрестанно би трябвало да се подмазваме и да захаросваме всеки собствен коментар, а да върнем в речта си изречения като: „ Добър си в това ”, „ Харесва ми това ”, „ Справи се добре ”, тъй като те ще улеснят общуването ни.
2. Не търсим препоръки. Щом срещнем човек, съумял някъде, където ние сме се провалили, в множеството случаи се мръщим, скърцаме със зъби и го гледаме кисело като че ли ни е откраднал мечтания живот. Като че ли сме не запомнили да питаме, когато не разбираме от дадена тематика. Човекът против нас може да показа опита си, може да ни покаже къде бъркаме и по какъв начин да се поправяме, в случай че надлежно ние покажем предпочитание да учим. Да поискаш съвет през днешния ден се оказва трудоемко, тъй като обичаме да си даваме тип на всезнайковци. Играем го специалисти по всичко, само че единствено на доктрина. На процедура сме като малко дете с две леви ръце, което се инати на своето, вместо да потърси помощ. Отказът ни да слушаме различен с изключение на себе си освен че попречва естественото другарство, само че и ни пречи да научим нещо ново.
3. Наддумваме се. Комуникацията не е съревнование, не е значимо кой ще е по-забавният, по-интелигентният, по-остроумният. В основата е размяната на хрумвания и продан на информация. Но постоянно изпускаме този миг в желанието да се самоизтъкнем, да се съревноваваме и да подрежем крилцата на индивида насреща. Целта на съдържателния диалог не е просто да хванете някого за слушател и да редите бекрайни монолози, това може да го вършиме и сами у дома. Другият не е статист и също има потребност да показа, без да го прекъсвате и без да налагате гледната си точка.
За мнозина надделяването на себичността е голям проблем и това тегне като сериозен минус в провеждането на разговор. Възможно е да изпитвате наслаждение, когато говорите за себе си или когато засечете някой неопитен, само че във връзка с връзката се превръщате в неприятна компания. Има разнообразни способи, с които да подобрим уменията си за другарство, само че използването им значително зависи от умеенето ни да слушаме.
Масово си мечтаем да срещнем другари или половинка, с които да се разбираме телепатично, тъй че да е ясно какво стои зад думите ни. Но телепатията не съществува, към момента би трябвало да използваме словото. Така че се постанова да поработим върху изрече си, да бъдем по-мили и да изключим центрофугата на соченето с пръст и крайните заключения.
Автор: Антония Руменова /woman.bg
До тази обстановка се стига, тъй като като хора освен асимилираме чутото, а се опитваме и да изтълкуваме посланието зад него. В същото време, в случай че страдаме от някакви прочувствени контузии, елементарно може да превърнем непознатото мнение в стрелички, ориентирани в наша посока.
Цялото анализиране и предаване на информация, кой както я е схванал, основава много криви вербални връзки. И защото няма по какъв начин да изключим страстите си при другарство, може да се опрем на някои позабравени тактики за логичен и ненапрягащ диалог.
Хубаво е понякога да си припомняме, че приказваме на човешко създание и че казаното от нас предизвика избрани усеща. Затова би трябвало да упражняваме хрисимост и да забравим за открити модели на контакт, които към този момент са мода.
1. Не вършим похвали. Българите са първи, когато би трябвало да подлагат на критика нещо и последни, когато би трябвало да похвалят. Вкупом имаме вяра, че в случай че някой се оправя добре, той го знае и не трябва да го ласкаем, тъй като може да се възгордее. Рядко ни минава през мозъка, че умеенето на въпросния човек е резултат от усърдие, което заслужава да се похвали. Един комплимент за добре свършената работа не е сизифово изпитание и не е нужно да чакате значимо събитие, с цел да оцените индивида до вас.
От друга страна, в случай че страдате от синдрома на безконечния критикар и обръщате внимание единствено с цел да извършите забележка, не се изненадвайте, когато изгоните и най-търпеливия. Защото създавате враждебна атмосфера. Не споделям, че непрестанно би трябвало да се подмазваме и да захаросваме всеки собствен коментар, а да върнем в речта си изречения като: „ Добър си в това ”, „ Харесва ми това ”, „ Справи се добре ”, тъй като те ще улеснят общуването ни.
2. Не търсим препоръки. Щом срещнем човек, съумял някъде, където ние сме се провалили, в множеството случаи се мръщим, скърцаме със зъби и го гледаме кисело като че ли ни е откраднал мечтания живот. Като че ли сме не запомнили да питаме, когато не разбираме от дадена тематика. Човекът против нас може да показа опита си, може да ни покаже къде бъркаме и по какъв начин да се поправяме, в случай че надлежно ние покажем предпочитание да учим. Да поискаш съвет през днешния ден се оказва трудоемко, тъй като обичаме да си даваме тип на всезнайковци. Играем го специалисти по всичко, само че единствено на доктрина. На процедура сме като малко дете с две леви ръце, което се инати на своето, вместо да потърси помощ. Отказът ни да слушаме различен с изключение на себе си освен че попречва естественото другарство, само че и ни пречи да научим нещо ново.
3. Наддумваме се. Комуникацията не е съревнование, не е значимо кой ще е по-забавният, по-интелигентният, по-остроумният. В основата е размяната на хрумвания и продан на информация. Но постоянно изпускаме този миг в желанието да се самоизтъкнем, да се съревноваваме и да подрежем крилцата на индивида насреща. Целта на съдържателния диалог не е просто да хванете някого за слушател и да редите бекрайни монолози, това може да го вършиме и сами у дома. Другият не е статист и също има потребност да показа, без да го прекъсвате и без да налагате гледната си точка.
За мнозина надделяването на себичността е голям проблем и това тегне като сериозен минус в провеждането на разговор. Възможно е да изпитвате наслаждение, когато говорите за себе си или когато засечете някой неопитен, само че във връзка с връзката се превръщате в неприятна компания. Има разнообразни способи, с които да подобрим уменията си за другарство, само че използването им значително зависи от умеенето ни да слушаме.
Масово си мечтаем да срещнем другари или половинка, с които да се разбираме телепатично, тъй че да е ясно какво стои зад думите ни. Но телепатията не съществува, към момента би трябвало да използваме словото. Така че се постанова да поработим върху изрече си, да бъдем по-мили и да изключим центрофугата на соченето с пръст и крайните заключения.
Автор: Антония Руменова /woman.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ