Многобройни гости, сред които официални лица, музейни служители, библиотекари, граждани

Многобройни посетители, измежду които публични лица, музейни чиновници, библиотекари, жители и медии препълниха фоайето на Регионалния археологически музей в Пловдив за откриването на новата краткотрайна галерия със заглавие “Библиотека “Борис Дякович ” – история в документи и облици ”.

Експозицията наблюдава историята на библиотеката от концепцията за нейното основаване през 1879 година до последните обновления, осъществени през тази година, като част от плана на община Пловдив BGCULTURE-1.001-0016 „ Културното завещание на Пловдив, показано в ревитализирани, реставрирани и реновирани места “, финансиран от ФМ на ЕИП, в който вземат участие седем културни институции от града под тепетата.

За личността и делото на Борис Дякович, за изложбата и библиотеката към музея и за осъщественото по плана описаха доцент Костадин Кисьов – шеф на Регионалния археологически музей, Екатерина Илиева – куратор на изложбата, специалист „ Изложби и събития “ в РАМ – Пловдив, Пламен Панов – заместник-кмет по просвета, археология и туризъм на община Пловдив, Димитър Минев – шеф на Народна библиотека „ Иван Вазов “ и Петя Георгиева, библиотекар в „ Борис Дякович “.

Сред формалните посетители на събитието бяха заместител регионалния шеф инж. Атанас Ташков, заместник-кметът на регион „ Тракия “ – Иво Христев, както и шефове на пловдивски културни институти.

Библиотеката за профилирана археологическа литература към РАМ – Пловдив е налична за всеки. Тя носи името на Борис Дякович (1868 – 1937 г.) – изтъкнат пловдивски академик, музеен и библиотечен служащ, на който през днешния ден изискуем съществуването както на археологическия музей, по този начин и на националната библиотека под тепетата. Дякович произлиза от семейство на бесарабски българи. Завършва класическа гимназия в Пловдив (1890). Следва право в Новорусийския университет в Одеса (1891 – 1893) и в Немския университет в Прага (1894), класическа история и археология в Сорбоната в Париж (1895 – 1898). Посещава лекции в Колеж дьо Франс и в Лувъра. Изучава антично изкуство, история и просвета във Франция и Италия. В София е назначен за организатор в етнографския отдел на Народния музей (1898) и заместник-директор на Народната библиотека (1899). От 1 април 1901 до февруари 1932 година е шеф на Пловдивската Народна библиотека, към която основава и Археологически музей (1910).

                Основател (1923) и първи почетен член (1937) е на археологическото сдружение в Пловдив, автентичен член на Българския Археологически институт от основаването му (1920) до гибелта си.

В интервала 1901 – 1906 година Борис Дякович реформира активността на Народната библиотека в Пловдив. През 1909 година взе участие в подготовката на Закон за националното просвещение, създател е на раздела за културните институции. Изработва нов, съвременен устав на Народната библиотека в Пловдив (1920) и стартира издаването на нейния годишник (1905). Като археолог работи в региона на тракийската и гръко-римската античност. Борис Дякович е първият квалифициран археолог и един от най-забележителните шефове на пловдивската библиотека и музей. Заемал е поста от 1901 до 1932 година, а негов чест клиент бил Цар Борис Трети, който не скривал възхищението си от работата му и от метода, по който е изглеждала библиотеката.

Днес в библиотека “Борис Дякович ” в РАМ се пазят над 16 000 археологически издания от страната и чужбина, за чието предпазване към този момент са основани оптимални условия. В осъществяване на плана на община Пловдив, залата се снабди с нова климатична и вентилационна система в книгохранилището, а в две от експозиционните зали на музея (едната за краткотрайни изложения, другата с непрекъсната експозиция), е сложено ново художествено осветяване.

Гостите разгледаха с интерес непоказвани скъпи екземпляри и документи от сбирката на библиотека “Борис Дякович ”. Един от най-интересните експонати е най-старото издание в нея –  сборник от 1692 година с описания и рисунки на разнообразни артефакти, които се съхраняват в библиотека в Монако. Събирането на книгите,  част от фонда на библиотеката през днешния ден, стартира по самодейност на видни общественици в предишното, измежду тях са персони като Йоаким Груев и Петко Каравелов. Благодарение на персоналните връзки на археолозите с техни пратки по целия свят и обмяната на книги, библиотеката се снабдява с редица скъпи издания, като тази традиция е непокътната и до през днешния ден. До 2010 година скъпите книги са били съхранявани в кашони. Нещата се трансформират, когато в музея постъпва библиотекарят от НБ „ Иван Вазов “ Петя Георгиева, която вдъхва нов живот и обновява библиотеката.

На 14 февруари следва откриването на галерия и показване на реновациите и премонтните действия в Регионалния исторически музей, осъществени по плана за „ Културното завещание на Пловдив, показано в ревитализирани, реставрирани и реновирани места “, заяви заместник-кметът Пламен Панов.

„ Това е един доста значим план за културните институции и за сектор Култура в Пловдив, към този момент сме в стадий да покажем напредъка на дейностите по него. До април община Пловдив ще бъде подготвена с мобилното приложение, което ще предизвика посетителите да търсят съкровища в другите музеи и културни институти в града, ще бъдат насърчавани да посредством игра и развлечение да посещават обектите. Това ще промени визията за показване на културното завещание. Връзката сред осведомителните технологии и културното завещание е неоспорима и изключително значима за младото потомство. Всички културни институти са обхванати от плана и с изключение на опазването и съхраняването на културното завещание ще се основава едно вълнуващо прекарване, за стимулиране на „ туризъм на преживяванията “. Поздравявам музеите за дейното присъединяване за това, че си сътрудничат, както и на екипа на плана за отличната работа “, разяснява зам.-кметът по просвета Пламен Панов.

Припомняме, че Община Пловдив извършва план по Програма „ Културно предприемачество, завещание и съдействие “ в размер на 781 550 лв., финансиран от Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 година В него са включени 7 културни институции – Градска художествена изложба, Регионален исторически музей, Регионален археологически музей, Регионален етнографски музей, Регионален природонаучен музей, Народна библиотека „ Иван Вазов “ и ОИ „ Старинен Пловдив “. Срокът на осъществяване е 20 месеца и завършва в края на април. Партньор на община Пловдив е  Cross-Cultural Introduction AS (CC-Intro AS) от Норвегия.