Много се изписа за Лора от сутрин до вечер. Нито

Много се изписа за " Лора от заран до вечер ". Нито една от тези рецензии не ме беше подготвила за кино лентата, допускам, че каквото и да кажа в този момент, отново няма да съумея да предам атмосферата и лекотата му. Както и това, което не му доближава, с цел да бъде освен това от прелестен аматьорско-приятелски-кино-опит. Но това в действителност не е значимо, значимото е това, в което Шошо и компания са съумели, без външно финансиране, което си е героизъм.

Успели са в безспорната липса на фалш, искания и големеене. В основаването на една безоблачен, лек и ухилен свят, който нямаше да е подобен без Лора/Миленита, на която камерата и надлежно феновете се изясняват в обич през целия филм.

В прибавянето на една доста значима съставна част – достоверността на градския живот, посредством включването на огромен брой същински софийски физиономии и няколко столични заведения, в които по принцип можеш да срещнеш тези физиономии. Иначе историята е леко магическа, леко налудничава, леко побъркана. Ако отвориш сърцето си за нея, очите си за Лора и приемеш всички дребни дефекти като съпътстващи растежа, този филм ще ти достави същинско наслаждение. Най-вече с възприятието, че да правиш кино е елементарно и идва от вътрешната страна.