Сен Барт - луксът по джапанки
Много се чудех какви са аргументите хиляди звезди и богати хора да намират леговище или да прекарват месеци в карибското украшение Сен Барт. Остров като остров в Карибския басейн, френска територия. Сега към този момент бих дала отговор с едно изречение: френска изисканост, карибска лежерност и цялостна непридирчивост, която очевидно се харесва на хора, преситени от разкош, познаващи света, хора, които нямат проблем да наемат шестстайна вила за 14 дни към Нова година на стойност 2 и половина милиона евро (по данни на българска туристическа агенция).Пристигаме в Сен Барт, или вярно изречено Сен Бартелми, от прилежащия Сен Мартен, без да чакаме кой знае какъв брой, мислейки си, че всички острови в Карибския басейн са почти идентични. Още със слизането от ферибота излизаме на една много приятна улица, където по никакъв метод не можеш да схванеш дали си в Сен Барт, или в Сен Тропе. Бутици на известни марки показват сбирки по изискан и непоказен метод. Нагоре по централната улица се редят ресторант след ресторант, кой от кой по-скъп и предлагащ запаметяващи се кулинарни удоволствия. 
Очаква ни представител на хотела и с него се насочваме към противоположния завършек на острова, към северната му част, по-далеч от шума, егото и блясъка. Хотелът е тъкмо това, което си представям. Отделни бунгала с прелестна панорама към океана, реновирани след последния вихър, вилнял из тази част на света, безшумно място, където през целия ден можеш да срещнеш малко хора, да останеш със себе си и да се насладиш на природата.Харесва ми простотата, с която е основано всичко тук, като започнеш от рецепцията, която се затваря с прелестни червени жалузи, открояващи се на синия декор на водата и околната конюнктура, изчистения дизайн на басейна, ресторанта и градините, сливащи се по несравним метод с природата. 
Времето е прелестно, пътят се извива около океана, има вятър, без да те отвява, вали топъл дъжд, без да те изстудява, а с цел да се насладим на всички гледки към нас, вземаме чартърен електрически скутер. Между другото, 90 % от колите и мотоциклетите, които можеш да наемеш тук, са електрически, с готовност да се опази околната среда, а и в духа на мястото – всичко софтуерно ново тук е мечтано.Електрически мотоциклети, електрически минита, електрически кабриолети, електрически бъгита. Всички се придвижват по този метод по тесните, виещи се край морето пътища, които могат да бъдат и рискови поради неналичието на видимост в някои сектори.
На този остров можеш да видиш Роман Абрамович по джапанки и протрита тениска, Джесика Алба с безгрижна дълга рокля, сандали и шапка на Еугениа Ким да се разхожда по късите улички на острова или пък френска наследничка да си пие коктейла на прилежащата маса с боси плажуващи, метнала повърхностно прелестната си чанта „ Бъркин “ на стола.
Яхваме нашето скутерче и потегляме към Густавия, централната част на острова. Пътят ни минава около прословутия „ Еден Рок “, петзвезден хотел, като че ли кацнал на скалите, забележим и прикрит, предлагащ усамотение и показност, комфортен и удобен, с Ники Бийч в съседство, където един път седмично с изключение на на плаж, можете да се забавлявате до зори. Спираме за разходка и фотоси, плажът е наличен, фотосите около красивите делви и червени люлки са запаметяващи се. Като се замисля, на острова аленото участва на доста места. Този цвят покрива капаци на прозорци, остарели порти, стени в заведения за хранене, енергизира дизайна. Харесва ми, тъй като е друго от безконечното островно синьо, притегля погледа, а и тук, на Сен Барт, можеш да видиш другите нюанси на аленото, всички посвоему впечатляващи.Ако очаквате да ви опиша за музеи и архитектурни забележителности или запаметяващи се исторически обстоятелства за Сен Барт, мъчно бих се справила, тъй като тук съвсем липсват такива. Освен форт Каръл и другите два форта, заобикалящи централното градче Густавия, откъдето можете да видите прелестни залези, няма доста история. И трите форта са построени през времето, когато Швеция владее острова за към век (до 1878 г.), с цел да пазят от пиратски офанзиви. В града има дребни англикански църкви, красиви и семпли, дървени къщи, останали още от владичеството на шведския крал Густав III, на който е кръстена и Густавия – това доста прелестно място без искания, само че с положителни маниери. Тук можеш да се разхождаш по джапанки, да пиеш невероятни коктейли в бар „ Бонито “ по джапанки, да влезеш в бутика на „ Луи Вюитон “ по джапанки и да танцуваш до сутринта в „ Багател “ – още веднъж по джапанки! 
Какво ми направи усещане?
1. Природата! Типично по карибски с контраста на цветове, натрапчивото наличие на морето, многото зелено отвън дребните градчета (те са като квартали на огромно село), редуването на планински възвишения, спускащи се към някой плаж, откривайки спиращи дъха гледки. Със сгушените дребни непретенциозни къщички и големите вили, заобиколени от зеленина, или пък с величествените петзвездни хотели, ловко построени да се сливат с околната среда. 2. Плажовете! Макар и да не посетихме доста от тях, Сен Барт е прочут с красивите си плажове, 11 на брой за всеки усет, за нудистите, за феновете на усамотяването или на шумните празненства, за хората, които непосредствено слизат от лодката, с цел да изпият чаша шампанско „ Кристал “ в близкия ресторант. Самият Джеф Безос резервира целия прилежащ на нашия хотел, с цел да може яхтата му умерено да откри кей и да не бъде притесняван от никого.
3. Хората! Както загатнах, тук можеш да забележиш доста шоу звезди и богати хора, да шляпат по чехли, без да робуват на условности, тъй като Сен Барт е раят на непринудеността. Високите сандали не са тренд, нито подредените прически или строгите костюми. Тук, в случай че не си със сникърс или чехли, бели бермуди, риза и леко ленено сако, или пък дълга ефирна рокля, дребна платнена чанта с надпис „ Сен Барт “, ниски сандали и повърхностно прихванати коси, ще те гледат необичайно. Тук всеки е до всеки, всички се сливат, тъй като всички са себеподобни. Единствената разлика е в това дали роклята е на Цимерман, сандалите на Сен Лоран или сникърсите – колаборация на „ Адидас “, „ Найк “ или „ Ню баланс “ със безценен и влиятелен бранд. Всичко обаче е дискретно, ненатрапчиво и скъпо. Брилянти и часовници не се оставят у дома за лятната почивка, те участват богато на Сен Барт! 4. Коктейлите! Тук културата на коктейлите е издигната на фундамент. Няма ресторант в Сен Барт, където вечерята да не стартира с коктейл. Той е извисен съвсем до молекулярната кухня на Николас Курти. Невероятни комбинации, сладко и солено, редки алкохоли, скъпи технологии за подготвяне, опушени усети и аромати, екзотични цветя и плодове за украса. Всеки клиент на ресторант стартира с коктейл, един, два, по-късно минава на вино, вечеря и още веднъж коктейл, съпътстващ танците. Открих коктейлите за себе си тъкмо тук и би трябвало да ви призная, че ми беше много прелестно да опитвам с разнообразни усети и аромати. 5. Ресторантите! Храната е издигната в фетиш, цените също. Ако планирате отмора през зимата, направете резервации няколко месеца преди да поемете към Сен Барт, тъй като е мъчно да намерите места. Ние имахме шанс да сме тук през нашето лято, когато не е мощен сезон и запазването на маса не е толкоз мъчно. Всички заведения за хранене се борят на живот и гибел за най-хубавото меню, за най-пресните артикули, за топ готвач, за най-най-богатите клиенти, изключително към Нова година. Ние посетихме Le Tamarin с прелестната му тропическа градина, Black Ginger с вкусна азиатска кухня, италианския L’isola с доста добра селекция на виновност и добра паста, L’atelier De Joel Robuchon с невероятните десерти, приготвени на място, и естествено La Bagatelle, къде-
то купонът е цялостен, Le Rivage с непринудената си плажна атмосфера, само че прясна морска храна, и италианския ресторант в хотела, където бяхме отседнали, Le Sereno.Каквото и да приказвам за Сен Барт, няма да е задоволително, тъй като всеки ще има своите упования и показа, само че едно е несъмнено, мястото е запаметяващо се, въпреки и по един друг метод.
Очаква ни представител на хотела и с него се насочваме към противоположния завършек на острова, към северната му част, по-далеч от шума, егото и блясъка. Хотелът е тъкмо това, което си представям. Отделни бунгала с прелестна панорама към океана, реновирани след последния вихър, вилнял из тази част на света, безшумно място, където през целия ден можеш да срещнеш малко хора, да останеш със себе си и да се насладиш на природата.Харесва ми простотата, с която е основано всичко тук, като започнеш от рецепцията, която се затваря с прелестни червени жалузи, открояващи се на синия декор на водата и околната конюнктура, изчистения дизайн на басейна, ресторанта и градините, сливащи се по несравним метод с природата. Времето е прелестно, пътят се извива около океана, има вятър, без да те отвява, вали топъл дъжд, без да те изстудява, а с цел да се насладим на всички гледки към нас, вземаме чартърен електрически скутер. Между другото, 90 % от колите и мотоциклетите, които можеш да наемеш тук, са електрически, с готовност да се опази околната среда, а и в духа на мястото – всичко софтуерно ново тук е мечтано.Електрически мотоциклети, електрически минита, електрически кабриолети, електрически бъгита. Всички се придвижват по този метод по тесните, виещи се край морето пътища, които могат да бъдат и рискови поради неналичието на видимост в някои сектори. На този остров можеш да видиш Роман Абрамович по джапанки и протрита тениска, Джесика Алба с безгрижна дълга рокля, сандали и шапка на Еугениа Ким да се разхожда по късите улички на острова или пък френска наследничка да си пие коктейла на прилежащата маса с боси плажуващи, метнала повърхностно прелестната си чанта „ Бъркин “ на стола.
Яхваме нашето скутерче и потегляме към Густавия, централната част на острова. Пътят ни минава около прословутия „ Еден Рок “, петзвезден хотел, като че ли кацнал на скалите, забележим и прикрит, предлагащ усамотение и показност, комфортен и удобен, с Ники Бийч в съседство, където един път седмично с изключение на на плаж, можете да се забавлявате до зори. Спираме за разходка и фотоси, плажът е наличен, фотосите около красивите делви и червени люлки са запаметяващи се. Като се замисля, на острова аленото участва на доста места. Този цвят покрива капаци на прозорци, остарели порти, стени в заведения за хранене, енергизира дизайна. Харесва ми, тъй като е друго от безконечното островно синьо, притегля погледа, а и тук, на Сен Барт, можеш да видиш другите нюанси на аленото, всички посвоему впечатляващи.Ако очаквате да ви опиша за музеи и архитектурни забележителности или запаметяващи се исторически обстоятелства за Сен Барт, мъчно бих се справила, тъй като тук съвсем липсват такива. Освен форт Каръл и другите два форта, заобикалящи централното градче Густавия, откъдето можете да видите прелестни залези, няма доста история. И трите форта са построени през времето, когато Швеция владее острова за към век (до 1878 г.), с цел да пазят от пиратски офанзиви. В града има дребни англикански църкви, красиви и семпли, дървени къщи, останали още от владичеството на шведския крал Густав III, на който е кръстена и Густавия – това доста прелестно място без искания, само че с положителни маниери. Тук можеш да се разхождаш по джапанки, да пиеш невероятни коктейли в бар „ Бонито “ по джапанки, да влезеш в бутика на „ Луи Вюитон “ по джапанки и да танцуваш до сутринта в „ Багател “ – още веднъж по джапанки! Какво ми направи усещане?
1. Природата! Типично по карибски с контраста на цветове, натрапчивото наличие на морето, многото зелено отвън дребните градчета (те са като квартали на огромно село), редуването на планински възвишения, спускащи се към някой плаж, откривайки спиращи дъха гледки. Със сгушените дребни непретенциозни къщички и големите вили, заобиколени от зеленина, или пък с величествените петзвездни хотели, ловко построени да се сливат с околната среда. 2. Плажовете! Макар и да не посетихме доста от тях, Сен Барт е прочут с красивите си плажове, 11 на брой за всеки усет, за нудистите, за феновете на усамотяването или на шумните празненства, за хората, които непосредствено слизат от лодката, с цел да изпият чаша шампанско „ Кристал “ в близкия ресторант. Самият Джеф Безос резервира целия прилежащ на нашия хотел, с цел да може яхтата му умерено да откри кей и да не бъде притесняван от никого.
3. Хората! Както загатнах, тук можеш да забележиш доста шоу звезди и богати хора, да шляпат по чехли, без да робуват на условности, тъй като Сен Барт е раят на непринудеността. Високите сандали не са тренд, нито подредените прически или строгите костюми. Тук, в случай че не си със сникърс или чехли, бели бермуди, риза и леко ленено сако, или пък дълга ефирна рокля, дребна платнена чанта с надпис „ Сен Барт “, ниски сандали и повърхностно прихванати коси, ще те гледат необичайно. Тук всеки е до всеки, всички се сливат, тъй като всички са себеподобни. Единствената разлика е в това дали роклята е на Цимерман, сандалите на Сен Лоран или сникърсите – колаборация на „ Адидас “, „ Найк “ или „ Ню баланс “ със безценен и влиятелен бранд. Всичко обаче е дискретно, ненатрапчиво и скъпо. Брилянти и часовници не се оставят у дома за лятната почивка, те участват богато на Сен Барт! 4. Коктейлите! Тук културата на коктейлите е издигната на фундамент. Няма ресторант в Сен Барт, където вечерята да не стартира с коктейл. Той е извисен съвсем до молекулярната кухня на Николас Курти. Невероятни комбинации, сладко и солено, редки алкохоли, скъпи технологии за подготвяне, опушени усети и аромати, екзотични цветя и плодове за украса. Всеки клиент на ресторант стартира с коктейл, един, два, по-късно минава на вино, вечеря и още веднъж коктейл, съпътстващ танците. Открих коктейлите за себе си тъкмо тук и би трябвало да ви призная, че ми беше много прелестно да опитвам с разнообразни усети и аромати. 5. Ресторантите! Храната е издигната в фетиш, цените също. Ако планирате отмора през зимата, направете резервации няколко месеца преди да поемете към Сен Барт, тъй като е мъчно да намерите места. Ние имахме шанс да сме тук през нашето лято, когато не е мощен сезон и запазването на маса не е толкоз мъчно. Всички заведения за хранене се борят на живот и гибел за най-хубавото меню, за най-пресните артикули, за топ готвач, за най-най-богатите клиенти, изключително към Нова година. Ние посетихме Le Tamarin с прелестната му тропическа градина, Black Ginger с вкусна азиатска кухня, италианския L’isola с доста добра селекция на виновност и добра паста, L’atelier De Joel Robuchon с невероятните десерти, приготвени на място, и естествено La Bagatelle, къде- то купонът е цялостен, Le Rivage с непринудената си плажна атмосфера, само че прясна морска храна, и италианския ресторант в хотела, където бяхме отседнали, Le Sereno.Каквото и да приказвам за Сен Барт, няма да е задоволително, тъй като всеки ще има своите упования и показа, само че едно е несъмнено, мястото е запаметяващо се, въпреки и по един друг метод.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ