Чепеларе: и зиме, и лете все е добре
Много са местата в България, които са еднообразно хубави и през лятото, и през зимата. Дали ще посетите Чепеларе през февруари и ще карате ски към града или в близкото Пампорово, или ще отидете там през юли и ще се отдадете на селски туризъм, и двата разновидността ще ви предложат успокоение и уют, допир до историята, както и кристално чист въздух и вкусна храна.
Пътят от София до Чепеларе не е по никакъв начин кратък - 220 км, като последната права минава през много остри завои. Имайте поради това, в случай че планирате да посетите града единствено за уикенда. Неслучайно много хора го избират за по-дълга почивка - за поне седмица, с цел да могат да се насладят оптимално на почивката си.
Иначе лъкатушенето през Родопите си заслужава - с изключение на поради живописната панорама и поради кристално чистия въздух. Неслучайно Чепеларе е прочут като " зеленото сърце на България " - той е най-високо разположеният град у нас - на 1100 м надморска височина, тъй че стигнете ли до там - дишайте дълбоко и с цялостни гърди.
И зиме
През зимата Чепеларе, несъмнено, е желан най-много от скиорите и сноубордистите, защото има дългогодишни обичаи в ски спорта. Климатът му е умереноконтинентален, а снежната завивка със междинна дебелина от 30-80 см се задържа сред 80 и 120 дни в годината. Само на 1 км южно от града е основният състезателен център " Мечи чал " - той е разположен на 1155 метра надморска височина и е построен в подножието на връх Мечи чал (1873 м н.в.), откъдето стартират пистите в ски зоната.
Те са с друга дължина и компликация и са подобаващи както за напреднали, по този начин и за начинаещи. На разположение на скиорите е четириседалков въжен превоз, който изминава дистанцията от 2700 м от началната точка на станцията в Чепеларе до връх Мечи чал за 9 минути. Тук се намира една от най-дългите писти за алпийски дисциплини в България - писта за напреднали " Мечи чал 1 " с дължина 3000 метра, която разполага с всичко необходимо да приема надпревари от международен сан.
Немалко скиори избират да отседнат в Чепеларе поради спокойствието там, а да пътуват всеки ден до Пампорово - също превъзходен вид, тъй като дистанцията до там е едвам 10 км и се минава за има-няма 15 минути. Пистите и лифтовете там са много повече, както и опциите за настаняване, само че пък най-вече в по-големи и по-скъпи хотели.
И лете
През останалата част от годината Чепеларе и намиращите се към него живописни села в Родопите оферират чудесни благоприятни условия за селски и екотуризъм. Имайте поради, че в множеството случаи ще ви е нужна кола. В взаимозависимост от това какъв брой надалеч ви се пътува, може да изберете някое от селцата Богутево, Хвойна, Зорница, Орехово и други, от които стартират разнообразни екопътеки. На 5 км от село Забърдо да вземем за пример се намира скалният феномен Чудните мостове. Между селата Забърдо и Орехово има прекрасен пешеходен маршрут.
Уникално за Чепеларе е, че в града се намира единственият в България Музей на ските. Експозицията се намира в постройката на читалище " Родопска искра " и е открит през 1998 година, когато голямата българска биатлонистка Екатерина Дафовска печели златния олимпийски орден от зимните игри в Нагано. В дъното на самодейността за разкриване на подобен музей е точно олимпийската купа на Дафовска, която е родена и е почнала своето образование в ски спорта в Чепеларе.
А концепцията е на учителя Димитър Райчев, който е измежду първите донори и учредители на музея дружно с някогашни и сегашни скиори, община Чепеларе и фабриката за ски в града. Експозицията наблюдава развиването на ските и ски спорта в града и страната - там можем да видим какви ски са карали нашите баби и дядовци, по какъв начин наподобяват дървените ски, обувки и щеки от началото на ХХ век до наши дни, както и да минем около импровизираната стена на славата с някои от най-успешните ни състезатели по зимни спортове - Екатерина Дафовска, Борислав Киряков, Митко Хаджиев, Кръстана Стоева и други
Интерес за туристите съставлява и храмът " Свети Атанасий Велики ", издигнат през 1834 година единствено за 40 дни. Сред приятните места за почивка в града е и площад " Олимпийски ". Ако пък попаднете в Чепеларе в края на юни, може да дочуете звуци от Фестивала за шлагерна и остаряла градска ария " Полъх от минали фантазии ". Той е единствен за района на Родопите и задачата му е да разпространява и запази традициите на българската шлагерна ария от 60-те, 70-те и 80-те години и остарялата градска ария от предишния век.
Малко история
Както множеството места у нас, и в региона към Чепеларе са открити остатъци от древността - предмети и некрополи от неолита, могилни некрополи и други През V-VI в. славяните основали тук населено място, съществувало до XIV в., когато е унищожено от османските турци. Съвременното населено място е учредено при започване на XVIII в.
Любопитно е, че в Чепеларе се намира и Музеят на родопския карст (негов подстрекател също е Димитър Райчев) - открит през 1980 година и единствен по рода си освен у нас, само че и на Балканите. Той е единственият музей на пещерите в Югоизточна Европа, обитава се на първия етаж на хотелска постройка в алпийски жанр, неслучайно наречена " Пещерняк ".
Музеят има богата експозиция от минерали, скъпоценни и полускъпоценни камъни, разнообразни типове скали и пещерни формирания. В отдела по пещерна палеонтология са показани какви животни са обитавали пещерите, за което свидетелстват откритите кости на пещерни мечки в родопските пещери - да вземем за пример скелет на пещерна мечка, живяла преди 12-13 хиляди години, или пък долната челюст на леопард. Сред изложените животни, които може да се видят, са още паяци, скакалци, рачета, стоножки, бръмбари. Един от най-интересните екземпляри е бръмбарът " Светломразец ", който, в случай че излезе на светлина, умира.
В Музея на карста може да бъде проследено развиването на пещерното дело в България в зала, отдадена на 80-годишнината му. В сбирката е включена уникална петромаксова лампа, принадлежала на Иван Буреш (1885-1980 г.), който пръв в България стартира да изследва жителите на пещерите и открива нови за науката типове. Сред най-старите експонати в музея са находки от Ягодинската пещера и са на повече от 6000 години.
Вкуснотии
В Чепеларе може да отседнете както в хотели, ситуирани по хълмовете на града и в центъра му, по този начин и в по-малки и уютни къщи за посетители, апартаментчета и други В града има и доста заведения за хранене, където можете да опитате от вкусната родопска кухня. Няма по какъв начин да не споменем тамошните картофи и специалитетите с тях, като да вземем за пример пататника, които задължително би трябвало да се опитат. Сред именитите родопски ястия са още смилянският фасул, клинът, голеникът, телешкото с трахана и така нататък
И в близост
На 25 км от Чепеларе е архитектурният резерват Широка лъка. Селото е известно с красивите си възрожденски къщи, които отдалеко наподобяват като накацали птици по стръмните скатове. Близо до него е скалният феномен Главата - на към 100 метра от шосето по горския път за с. Кукувица. Името му идва от това, че скалата, погледната от източната ѝ страна, наподобява на човешка глава. Висока е 7 метра, а необятна - към 5 метра.
Приключение предлага и астрономическата обсерватория в Рожен - над едноименната околност, откъдето и произлиза името ѝ. Тя е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите, има шест телескопа и е отворена за визити - както дневни, по този начин и нощни. През самата местност Роженски ливади пък минават туристически направления до Пампорово, връх Перелик, Орфеевите скали, Смолянските езера и др.
Пътят от София до Чепеларе не е по никакъв начин кратък - 220 км, като последната права минава през много остри завои. Имайте поради това, в случай че планирате да посетите града единствено за уикенда. Неслучайно много хора го избират за по-дълга почивка - за поне седмица, с цел да могат да се насладят оптимално на почивката си.
Иначе лъкатушенето през Родопите си заслужава - с изключение на поради живописната панорама и поради кристално чистия въздух. Неслучайно Чепеларе е прочут като " зеленото сърце на България " - той е най-високо разположеният град у нас - на 1100 м надморска височина, тъй че стигнете ли до там - дишайте дълбоко и с цялостни гърди.
И зиме
През зимата Чепеларе, несъмнено, е желан най-много от скиорите и сноубордистите, защото има дългогодишни обичаи в ски спорта. Климатът му е умереноконтинентален, а снежната завивка със междинна дебелина от 30-80 см се задържа сред 80 и 120 дни в годината. Само на 1 км южно от града е основният състезателен център " Мечи чал " - той е разположен на 1155 метра надморска височина и е построен в подножието на връх Мечи чал (1873 м н.в.), откъдето стартират пистите в ски зоната.
Те са с друга дължина и компликация и са подобаващи както за напреднали, по този начин и за начинаещи. На разположение на скиорите е четириседалков въжен превоз, който изминава дистанцията от 2700 м от началната точка на станцията в Чепеларе до връх Мечи чал за 9 минути. Тук се намира една от най-дългите писти за алпийски дисциплини в България - писта за напреднали " Мечи чал 1 " с дължина 3000 метра, която разполага с всичко необходимо да приема надпревари от международен сан.
Немалко скиори избират да отседнат в Чепеларе поради спокойствието там, а да пътуват всеки ден до Пампорово - също превъзходен вид, тъй като дистанцията до там е едвам 10 км и се минава за има-няма 15 минути. Пистите и лифтовете там са много повече, както и опциите за настаняване, само че пък най-вече в по-големи и по-скъпи хотели.
И лете
През останалата част от годината Чепеларе и намиращите се към него живописни села в Родопите оферират чудесни благоприятни условия за селски и екотуризъм. Имайте поради, че в множеството случаи ще ви е нужна кола. В взаимозависимост от това какъв брой надалеч ви се пътува, може да изберете някое от селцата Богутево, Хвойна, Зорница, Орехово и други, от които стартират разнообразни екопътеки. На 5 км от село Забърдо да вземем за пример се намира скалният феномен Чудните мостове. Между селата Забърдо и Орехово има прекрасен пешеходен маршрут.
Уникално за Чепеларе е, че в града се намира единственият в България Музей на ските. Експозицията се намира в постройката на читалище " Родопска искра " и е открит през 1998 година, когато голямата българска биатлонистка Екатерина Дафовска печели златния олимпийски орден от зимните игри в Нагано. В дъното на самодейността за разкриване на подобен музей е точно олимпийската купа на Дафовска, която е родена и е почнала своето образование в ски спорта в Чепеларе.
А концепцията е на учителя Димитър Райчев, който е измежду първите донори и учредители на музея дружно с някогашни и сегашни скиори, община Чепеларе и фабриката за ски в града. Експозицията наблюдава развиването на ските и ски спорта в града и страната - там можем да видим какви ски са карали нашите баби и дядовци, по какъв начин наподобяват дървените ски, обувки и щеки от началото на ХХ век до наши дни, както и да минем около импровизираната стена на славата с някои от най-успешните ни състезатели по зимни спортове - Екатерина Дафовска, Борислав Киряков, Митко Хаджиев, Кръстана Стоева и други
Интерес за туристите съставлява и храмът " Свети Атанасий Велики ", издигнат през 1834 година единствено за 40 дни. Сред приятните места за почивка в града е и площад " Олимпийски ". Ако пък попаднете в Чепеларе в края на юни, може да дочуете звуци от Фестивала за шлагерна и остаряла градска ария " Полъх от минали фантазии ". Той е единствен за района на Родопите и задачата му е да разпространява и запази традициите на българската шлагерна ария от 60-те, 70-те и 80-те години и остарялата градска ария от предишния век.
Малко история
Както множеството места у нас, и в региона към Чепеларе са открити остатъци от древността - предмети и некрополи от неолита, могилни некрополи и други През V-VI в. славяните основали тук населено място, съществувало до XIV в., когато е унищожено от османските турци. Съвременното населено място е учредено при започване на XVIII в.
Любопитно е, че в Чепеларе се намира и Музеят на родопския карст (негов подстрекател също е Димитър Райчев) - открит през 1980 година и единствен по рода си освен у нас, само че и на Балканите. Той е единственият музей на пещерите в Югоизточна Европа, обитава се на първия етаж на хотелска постройка в алпийски жанр, неслучайно наречена " Пещерняк ".
Музеят има богата експозиция от минерали, скъпоценни и полускъпоценни камъни, разнообразни типове скали и пещерни формирания. В отдела по пещерна палеонтология са показани какви животни са обитавали пещерите, за което свидетелстват откритите кости на пещерни мечки в родопските пещери - да вземем за пример скелет на пещерна мечка, живяла преди 12-13 хиляди години, или пък долната челюст на леопард. Сред изложените животни, които може да се видят, са още паяци, скакалци, рачета, стоножки, бръмбари. Един от най-интересните екземпляри е бръмбарът " Светломразец ", който, в случай че излезе на светлина, умира.
В Музея на карста може да бъде проследено развиването на пещерното дело в България в зала, отдадена на 80-годишнината му. В сбирката е включена уникална петромаксова лампа, принадлежала на Иван Буреш (1885-1980 г.), който пръв в България стартира да изследва жителите на пещерите и открива нови за науката типове. Сред най-старите експонати в музея са находки от Ягодинската пещера и са на повече от 6000 години.
Вкуснотии
В Чепеларе може да отседнете както в хотели, ситуирани по хълмовете на града и в центъра му, по този начин и в по-малки и уютни къщи за посетители, апартаментчета и други В града има и доста заведения за хранене, където можете да опитате от вкусната родопска кухня. Няма по какъв начин да не споменем тамошните картофи и специалитетите с тях, като да вземем за пример пататника, които задължително би трябвало да се опитат. Сред именитите родопски ястия са още смилянският фасул, клинът, голеникът, телешкото с трахана и така нататък
И в близост
На 25 км от Чепеларе е архитектурният резерват Широка лъка. Селото е известно с красивите си възрожденски къщи, които отдалеко наподобяват като накацали птици по стръмните скатове. Близо до него е скалният феномен Главата - на към 100 метра от шосето по горския път за с. Кукувица. Името му идва от това, че скалата, погледната от източната ѝ страна, наподобява на човешка глава. Висока е 7 метра, а необятна - към 5 метра.
Приключение предлага и астрономическата обсерватория в Рожен - над едноименната околност, откъдето и произлиза името ѝ. Тя е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите, има шест телескопа и е отворена за визити - както дневни, по този начин и нощни. През самата местност Роженски ливади пък минават туристически направления до Пампорово, връх Перелик, Орфеевите скали, Смолянските езера и др.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ