Много са българите в чужбина и продължават да се множат

Много са българите в чужбина и не престават да се множат тези, които напущат страната ни, с цел да търсят по-добър живот, по-добра професионална реализация. Мнозина съумяват, само че и много са тези, които се борят с житейски компликации надалеч от роден край, от близки и родственици. Общото сред всички е носталгията. Колкото и да желаят да я скрият, не могат, а и не трябва. Тя е възприятие разбираемо, особено за индивида, напуснал отечеството си, разделил се с майка, татко. А като гледаме репортажите за живота на нашите сънародници зад граница, постоянно ги виждаме облечени в български носии по какъв начин тропат нашите хора и ръченици, по какъв начин пеят обичаните ни песни, а децата им рецитират огромните ни поети. Създава се усещане, че у българите в чужбина се е засилила любовта към всичко българско, че те са станали по-големи родолюбци от нас, които живеем в България. Колцина от нас имат национална носия, не всеки ден играем хора и ръченици и не всеки път ни е до ария!

Как да приемем обичта на българите от толкоз надалеч? Драго ни е, несъмнено, само че това е любов от разстояние, любов от екрана, по скайпа грее, само че не топли. Знаем ги нашите поговорки: " Далеч от очите, надалеч от сърцето! " и " Очи, които се не виждат, се не помнят ". Често се разгласяват данни за парите, които българите от чужбина пращат в България. Да, това е скъпа помощ, само че стига ли тя за измъчените самотни родители, за оставените за развъждане деца при баби и дядовци? Мнозина възрастни хора си отиват от белия свят с отворени очи, с жадност по чедата си.

Тези дни президентът Радев насочи вик към българите в Ню Йорк да се върнат, да оказват помощ на България, с цел да тръгнат у нас по-бързо и по-успешно измененията. Смелост и безрезервност се желае за такава постъпка в името на родината. Кратък е човешкият живот и бива ли да се изкара в тъга по родните места, даже във виновност, че не си извършил синовен дълг? Така ли си възпитахме чедата, че да не милеят за нас, за жанр и родно място? Вярно е, че цели 30 години минаха от смяната, а стигнахме на галактически дистанции от благоденствието в богатите страни. Загубихме много от достиженията и триумфите, които имахме в образованието, в здравеопазването; срина се индустрията, земята ни запустя и към този момент не ни храни. Но, с цел да имаме триумфи, са нужни умни, знаещи, можещи и почтени управници, които да поемат кормилото на страната към верни пътища, и знаещи и можещи българи, които да работят за нея. А те с всяка година понижават, поемайки пътя през Терминал 2...

Сънародници наши, които сте зад границите ни зад морета и океани, покажете на дело, че обичате същински България. Елате и приложете това, което сте научили в огромните международни университети! Канят се посетители, а вие сте наши, деца сте на България! Върнете се да работите за рода български, за страната, която ви е дала живот, в която сте видели за първи път зората, почувствали сте полъха на нашите планини, дъха на родното море! Която ви е образовала, с цел да служите другиму. С вашите старания би се трансформирала и България към добрините, които са постигнали другите напреднали страни. Ако се завърнете, ще се ухилен първо вашите майки и татковци! Ще се чува и повече детски смях! Ще се изпълнят учебни заведения и аудитории, ще има кой да работи в предприятията... Ще има и кой да ръководи!