Аристарх Самоски – астрономът, който доказа движението на планетата и потъна в забрава
Много преди Николай Коперник да потвърди, че Слънцето се намира в центъра на галактиката и планетата ни се върти към него, различен астролог и математик дава концепцията за сходна идея. Истината е, че Коперник не прави нищо друго за хелиоцентричната система, с изключение на да повтори концепцията на Аристарх Самоски. Причината да не успее да получи тази популярност е съществуването на съперници като Аристотел и Птолемей.
Оригиналният текст с работата му е от дълго време загубен, само че някои учени въпреки всичко дават независимост на неговото изследване като демонстрират забавна позиция под формата на споменаване в други материали. Всеки популярен академик може в никакъв случай да не получи почитание за своя труд. Аристарх е може би най-ранното доказателство на огромните загуби в науката, тъкмо както се случва в модерната история с Тесла. Достатъчно е да има огромен брой съперници. В науката всяка доктрина е тъкмо толкоз нежна, колкото и основателят ѝ. Ето какво написа Архимет, когато приказва за работата на Самоски:
„ В момента осъзнаваме, че „ вселената “ името, което получаваме от множеството астрономи е сфера, а нейният център е Земята. Радиусът и от центъра до всяка точка е еднакъв на радиуса от центъра на Слънцето до всяка друга точка. Това е най-често срещаното мнение. Архистарх донесе книга с някои забавни хипотези, където се появява изказванието, че вселената е доста по-голяма от „ вселената “, която тъкмо загатнах. Неговата концепция е, че звездите и Слънцето са добре позиционирани и Земята се върти към него в кръг, което лежи в центъра на орбитата и сферата на звездите е разположена в центъра. “
Самоски вярвал, че звездите са доста по-далече, в сравнение с неговите сътрудници подозирали. Генерален проблем за теорията обаче е неналичието на доказателства, които през днешния ден могат да бъдат открити само благодарение на телескоп. Същият не е бил разполагаем сред 310-230 година прочие Хр. За страдание едвам след век концепцията му стартира да натрупа скорост и тъкмо това разрешава епохи по-късно Николай Коперник да стартира да работи върху тази концепция. Нютон добавя теорията благодарение на закона за гравитацията.
Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=877028
Друга забавна детайлност е, че точно Самоски първи съумява да откри, че Слънцето е доста по-голямо, в сравнение с планетата, която прави сферични кръгове към него. За жал са били нужни към 2000 години, с цел да може отрицанието му да се трансформира в доказателство. Нещо повече, с цел да потвърди размерите на главния източник на светлина и топлота, Аристарх употребява Луната. За задачата следи тези моменти, когато единственият сателит на планетата не е в пълнолуние.
В началото и в края на всеки месец и благодарение на геометрията пресмята, че в този миг ъгълът сред Слънцето и Луната е 87 градуса. С верните калкулации той счита, че звездата в центъра на галактиката е на към 18-20 пъти по-далече от Луната. Истинската стойност е 89,5 градуса, което за следващ път потвърждава, че Аристарх е бил доста покрай истината. Единствената разлика е, че дистанцията е към 400 пъти по-голямо. Трябва да признаем, че макар минималните пропуски можем да открием, че гръцкият академик е бил доста покрай задачата.
Заглавна фотография: By Dr. Manuel – Own work, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=19032134
