Много преди GPS системите да започнат да работят, както и

Много преди GPS системите да стартират да работят, както и доста преди летателните курсове да станат доста по-изчистени, гражданската авиация осъзнава, че е единствената птица в небето, която не може да се пази. По време на Студената война, когато и двете велики сили се опасяват от новата технология и най-много от приключването на данни, пазенето на въздушното пространство се оказва изключително приоритет. Преминаващите водачи над Съветския съюз постоянно са изключително деликатни, само че страхът от разузнаване и шпионски полети, е единствено една част от евентуалните закани. На 20-21 април 1978 година Южнокорейската авиолиния KAL 902 изчезва от радарите по време на полярен полет от Париж до Сеул. По проект водачите на КАЛ 902 е трябвало да кацнат в Анкоридж, Аляска за презареждане и по-късно да се насочат в посока Южна Корея.

Единственият проблем е, че някъде в средата на полета, радарите губят всевъзможен сигнал със самолета. Когато американските консули задават въпроса, отговорът е да се извърнат непосредствено към Москва. На борда на пътническия аероплан участват 97 души – множеството са японци и корейци, а едвам 16 души са американци. Пилотите Ким Чанг Кюй ще лети за първи път по полярния маршрут, до момента в който неговият навигатор Лии Кун Шик е правил този полет над 120 пъти. Господата се качват и на относително по-стар Боинг 707, вместо относително по-новите самолети, употребявани за по-дълги направления.

Издигайки се на вярната височина, както и при естествената скорост за полет – 864 км/ч, водачите се приготвят за дълъг маршрут по северната линия на света. Преминават Англия, Фарьорските острови, виждат крайбрежията на Гренландия и малко по-късно, когато радарните системи нямат толкоз доста обсег, водачите би трябвало да разчитат на морално остарялата система и някои секрети ритуали за навигиране. 5 часа и 21 минути от 9-часовия полет до Анкоридж, навигаторът оповестява, че се намират покрай Канадска военна база, която е вдигната по паника. По проект водачът трябвало просто да заобиколи въпросната точка на интерес и вместо да се насочи на север, прави чудноват завой на изток и стартира да се движи над Баренцово море.

Според данните на водачите, най-вероятно са съумели да навлязат в руското въздушно пространство над Мурманск, като вършат мудни преходи ту във Финландия, ту в Съюз на съветските социалистически републики. Едва откакто осъзнали, че най-вероятно самолетът се е отклонил доста съществено от курса, стартират да вършат многократни опити, с цел да се свършат с база или непосредствен радар. Всеки опит останал без резултат. Радиото също било отвън строя. Пилотите са сигурни, че прелитат над добре осветлен град, само че по този начин и не схващат каква е тяхната локация. В един миг помощник-пилотът вижда, че към Боинг-а летят изтребители, почти на същата височина и със същата скорост.

Макар и да е малко мъчно, самолетите разполагат със звезда като маркер, която би трябвало доста тъкмо да подскаже на летците къде тъкмо се намират. Двете версии се разграничават и до през днешния ден. Съветските водачите се пробват с жестове да накарат водача да се приземи, в продължение на 20 минути вършат разнородни опити да влязат по отношение на пътническия аероплан, само че без никакъв триумф. Корейските водачи настояват, че са създали същото и тъй като било много мрачно, по този начин и не могли да видят какво се пробват да създадат съветските водачи и какво им демонстрират.

По протокол, корейците трябвало да се свържат на откритите изключителни канали, само че не получили отговор. По думите на първия водач, незабавно откакто изтребителите се доближили до него, той задейства навигационните светлини. Опитва се да се спусне, с цел да потвърди, че е схванал къде се намира. Освен това излиза наяве, че по протокол, изтребителите трябвало да го приближат от лявата страна, а не от дясната. Стюардесите, които към този момент подготвяли храната за закуска, също виждат, че два бойни самолета са минали покрай прозорците.

Когато самолетът почнал да се снижава, бойният Су-15 пуска две ракети. Първата пропуща, само че втората съумява да удари върха на лявото крило. Парчетата проникват в пасажерското поделение и костват живота на двама души, ранени са още 4-ма. Налягането в кабината пада и водачът няма различен избор, с изключение на да стартира да се спуска, стопявайки стотици метри за секунда. На по-ниска височина излиза наяве, че самолетът тегли внезапно на една страна, само че най-малко може да се управлява. Екипажът се оглежда за следващ път за съветските изтребители с вярата, че ще бъде ескортиран до писта, само че те са изчезнали. По думите на летецът от втория Су-15, той до последно се е опитвал да води пътническия аероплан до безвредна писта, само че корейците по този начин и не го последвали.

Снимка: By http://www.dodmedia.osd.mil (photo DN-ST-89-08430 – [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1897634

По думите на пасажерите на КАЛ 902, полетът траял до първите слънчеви лъчи. Пилотите стартират да изхвърлят горивото и виждат редица замръзнали езера. Те са задоволително огромни, с цел да може Боинг-ът да се плъзне по тях, а и самият водач желал да избере място до близко село, с цел да има кой да помогне. Първото езеро има електроразпределителни кабели, второто има остров в средата, който може да аргументи спомагателни вреди. На третия опит намират задоволително огромно място, с цел да се опитат да кацнат. По-късно даже руските специалисти ще кажат, че изпълнената маневра е повече от впечатляваща. Боинг-ът се плъзва по повърхността на езерото Корпяври, локализирано на към 150-160 километра от границите на Финландия.

В идващите минути идва локалната милиция, както и хора от близкото село. Униформените запечатват самолета и не разрешават на никой да го напусне. Освен това, полицаи вземат решение да си възпламенят огън покрай счупеното крило и тъкмо там да изстрелват сигнални ракети. Ким и Лии няколко пъти се пробват да им обяснят, че това не е вярното място, изключително откакто към момента изтича керосин. Скоро идва и постоянната войска, всички пасажери са натоварени, дружно с водача и са изпратени в най-близкия град, на към 500 километра от Ленинград. Настанени във боен хотел, множеството се радват на положително отношение. Пилотът, вторият водач и навигаторът са разграничени от останалите посетители и изпратени на разпит.

Навигаторът е разпитан от човек, който владее корейски и е изпратен непосредствено от Москва, водачите нямат сходна чест и преводач на диалога е човек, който се показва на преподавател по британски. На идващия ден целият екипаж, дружно с пасажерите, получават публично информация, че ще бъдат освободени и ще летят до Мурманск, където ги чака евакуационен полет. Двамата водачи ще останат и ще бъдат съдени. Световните новинарски излъчвания не престават да оповестяват, че няма никаква информация за протичащото се. Съветските публицисти оповестяват, че са съпричастни и ще оказват помощ с каквото могат. Малко по-късно от Москва е изпратено известие, че въпросният аероплан е паднал покрай руската граница. Добавят единствено, че няколко пасажера са били убити и ранени по време на злополуката. Всички американци са били изпратени в консулството и ще бъдат скоро освободени.

На 22 април Боинг 727 от Западен Берлин е изпратен към Ленинград, където би трябвало да натовари всички оживели. По пътя си Москва разрешава на пътническия аероплан да продължи напред, въпреки и самата зона да е неразрешена за всеки западен аероплан – без значение дали приказваме за пътнически или не. Малко по-късно от Съединени американски щати автоматизирано оповестяват, че самолетът не е кацнал спешно, не е изпитал някакви проблеми, а е бил свален от руските Военновъздушни сили. Скоро стартира тежкото политическо размахване на пръсти, като всички западни страни – една след друга – самоуверено стартират да осъждат съветските бойни водачи.

Снимка: By Source (WP:NFCC#4), Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=39177496

Очаквано и съветските управляващи одобряват курса на отбрана. В Токио, руските официали оповестяват, че нямат никакво желание да освободят всички от въпросния полет. Руската осведомителна организация „ ТАСС “, както и Външно министерство оповестяват, че стартират следствие. Проблемите не престават с обстоятелството, че управляващите отхвърлят да споделят елементи за свалянето на самолета, не дават и черната му кутия. Според тях, екипажът и всички останали на борда, са били пияни и са се забавлявали. Малко по-късно се твърди, че този аероплан е бил разследващ и изпратен от Централно разузнавателно управление на САЩ.

От Япония изпращат и трима делегата, които би трябвало да спомагат за освобождението на техните жители. Евакуационният Боинг 727 каца на летището на Ленинград и огромна част от пасажерите се товарят. Преди да излети, водачът получава доста детайлна и точна съветска карта, която да следва, с цел да напусне руското пространство. Според въпросните сътрудници, отклонението на този полет ще се счита за следващата не толкоз приятна неточност, в случай че радарите отчетат и най-малкото отклоняване. Когато пасажерите стартират да се товарят, японският консул, дошъл дружно с въпросния аероплан, вади и листата с всички пътуващи на борда. За изненада открива, че двамата водачи не са позволени на борда и липсват. Следват още диалози, които не престават с часове. Според управляващите, забавянето е разследване на изясняването на обстоятелствата. Двете лица не били арестувани, а били нужни за самото следствие. Дипломацията работи по всички вероятни параграфи, до момента в който още веднъж не се стига до връзка с Москва и гаранция от Външно министерство, че и Ким и Лии ще бъдат освободени.

На 23 април, двамата нови водачи Франсис Ричи, неговият навигатор, както и инженер от КАЛ линиите, подписват формален документ, в който се твърди, че всички пасажери и екипажа, както и умрелите двама души, са налични на борда на полета. Пан Ам 727 получава позволение да лети до Хелзинки. Веднъж щом капитанът оповестява, че са напуснали руското въздушно пространство, пасажерите ръкопляскат. Корейските летци обаче остават в Съюз на съветските социалистически републики. Според техните истории, през първите  13 часа са били подложени на съществени разпити, а в това време остават изцяло разграничени. На идващият ден ще опишат същата история в продължение на 9 часа, а на по-следващия ще прекарат към 6 часа.

Всички показания се съпоставят деликатно. И двамата водачи ще признаят, че не е прилагано никакво принуждение, само че психологическият тормоз бил повече от осезателен. Агентите ги заплашвали с към 4 години затвор при подправени показания, а това не се считало за доста положително решение. В последният ден, двамата разбрали какво тъкмо се пробват да създадат Комитет за Държавна сигурност (на СССР) с тях, те търсели мотив, с цел да оневинят своите водачи за свалянето на пътнически аероплан. Постоянно били стимулирани да си признаят, че са отговорни. Най-накрая вземат решение да угодят, признават се за отговорни, изпратени са за опрощение пред Брежнев. На 28 април, когато всички са щастливи, Съюз на съветските социалистически републики публично трансформира своята доктрина. Около седмица по-късно последните арестувани са освободени и изпратени в Американското консулство в Ленинград.

Снимка: By Anynobody – Own work on derivative of File:GIUK_gap.png, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2905269

На 30 април излиза и окончателната версия от комитета. След като корейците се признават за отговорни и в нарушение на руското въздушно пространство, съзнателно не се подчинили на заповедите на изтребителите и в резултат на това, били свалени. Според информацията от ТАСС, отводът да извършват заповедите е дал свободата на съветските водачи да пуснат ракети. Корейците даже разбрали, че са получили заповедите, само че не съумели да последват своите домакини към въпросната база.

Едва по-късно ще бъдат разкрити и същинските аргументи за експанзията. Руските Су-15 били пуснати след пътническия аероплан, тъй като всички радари се задействали за чужд обект. Първият сигнал, че това е КАЛ 902, се сторил много недоверчив, изключително откакто военните имали разписанието на всички пътнически полети. Веднага решили, че става въпрос за разследващ аероплан. След като корейците минали през някои стратегически значими точки над Мурманск и продължавали да навлизат надълбоко в територията на врага. Корейският самолет наближавал границата на Финландия, съветските Су  нямали различен избор, с изключение на да го смъкват.

По-късно и Александър Босов ще опише, че неведнъж е разпознал маркировките и се е опитал да спре своя сътрудник да не стреля, изключително откакто е явна неточност. Командирът Владимир Царков нямал такива планове, някои споделят, че в суматохата е решил, че това може да е илюзия и стрелял без позволение от Москва. След този случай, Царков е освободен и разжалван. Когато въпросният 707 е събран от езерото и върнат назад на компанията, инженерите открили, че вътрешността му е раздрана и унищожена, сътрудниците на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) се опитвали обезверено да намерят шпионска камера. Пътническият аероплан е нарязан на части и пренесен с хеликоптер. Днес същият маршрут продължава да се употребява. Полетът 902 лети от летище Шарл Дьо Гол, минава съвсем цяла Русия и каца в корейската столица.