Коронавирусът не е китайски, а на всички нас
Много преди да открие съществуването на едноклетъчните организми, индивидът е увеличавал обмена на микроби посредством разнообразни практики и обичаи - развивал е земеделие, одомашнил е животни, ферментирал е храната си, хранил се е от общи съдове, поздравявал се е с обятия, целувки и ръкостискане и е развил ритуали, които го сближават със съседа и други организми. Това по всяка възможност не е случайност - несъмнено открито е, че когато обменяме микроби с други хора, растения и животни ние укрепваме здравето си, приспособяваме се по-лесно към обкръжаващата ни среда и развиваме по-дълбока естетика като общественост.
Свързаността на нашия биологичен живот ни принуждава да създадем
преоценка на схващанията си за естествения свят
Таксономията на Карл Линей допуска прекомерно строго разграничаване на типовете, а актуалната биология възприема всяко отклонение като част от обвързвана мрежа на гъби, корени, бактерии, лишеи, инсекти и растения. Мрежата е толкоз комплицирана, че е мъчно да се каже къде свършва един организъм и стартира различен. Променя се и разбирането ни за човешкото тяло. Все по-малко то ни наподобява като независим организъм, дефиниран от един генетичен код и ръководен от мозък и от ден на ден като микробна екосистема, която обгръща в своята мрежа атмосферни потоци, газове, бактерии, гъбични спори и отрови.
В пандемията от ковид схващането за тялото като за общ брой от организми придобива още по-актуално и обезпокоително звучене. Как можем да се защитим, в случай че сме толкоз " пропускливи "? Неизбежни ли са пандемиите, откакто всички живи твари са толкоз тясно свързани на нашата гъсто обитаема планета?
Историята на цивилизацията се крепи на построяването и събарянето на граници сред типовете. Ранното земеделие избира от естествения свят най-продуктивните растения и животни; това разрешава популацията на света да се усили, да процъфтяват градовете. Но щом развъждането на аграрни култури и домашни животни се концентрира на едно място и стартира да разчита на монокултури, то става уязвимо на заболявания. С разрастването на градовете и селското стопанство, хора и животни се сближават още повече. Резултатът от това е нов епидемиологичен ред, в който зоонотичните болести - тези, които могат да прескочат от животните при индивида - процъфтяват.
Отначало тези болести си остават там, където се появяват
Но след това стартира глобализацията
Джон Макнийл, историк от Джорджтаунския университет, Съединени американски щати, счита, че първата вълна от холера през 1832-33 година е първата същинска пандемия. Тя доближава всички обитаеми континенти, пътувайки по суша и вода. Следват още болести, постоянно засягащи съществени аграрни култури. В началото на 19-и век част от картофените насаждения в Южна Америка са изумени от мана. Виновникът - Phytophthora infestans, стига посредством корабите до Ирландия през 1845 година и предизвиква повсеместен апетит, в който измират един милион индивида. През 60-те години на 19-и век микроскопичното насекомо phylloxera мигрира от Съединени американски щати към Европа и съвсем унищожава винената промишленост на Франция. Век по-късно - през 60-те години на 20-и век, панамска болест ликвидира най-предпочитания вид банани - Гро Мишел. През 1970 година гъбата Bipolaris maydis унищожава царевицата в Съединени американски щати, след което се популяризира по целия свят. Друга гъбична зараза - житна наслойка, от време на време обрича разнообразни общности на апетит.
Но на преимуществата на индустриалното земеделие мъчно може да се устои. Започнала през 50-те години на предишния век, Зелената гражданска война води до взрив на популацията в международен мащаб. Следва гражданска война и в отглеждането на животни, с помощта на която от дребни ферми с не повече от 70-ина пилета то еволюира до великански ферми с размер на молове и десетки хиляди животни на едно място. През 80-те и рибовъдството сменя мащабите. От 1980 година до 2018 година световното произвеждане на животни за месо се усилва 1.5 пъти по-бързо от прираста на популацията.
Фермите с натъпкани животни са
съвършен разплодник на патогени
Монокултурите от генетично идентични животни не допускат никакви задръжки за разпространяването на вредители. Обикновено патогените не са смъртоносни - тяхната стратегия е да се популяризират, по тази причина нямат интерес да убиват приемника си. Но забързаният свят на индустриалното отглеждане на животни дава преимущество на най-силните варианти, колкото и да са смъртоносни. И по този начин посред тоталната предсказуемост на актуалното земеделие се раждат напълно непредсказуеми бели.
Зоонотичните болести може да ни наподобяват като трусове - инцидентни естествени стихии. В реалност обаче те повече наподобяват на ураганите - колкото повече променяме околната среда, толкоз по-чести и по-катастрофални стават те. Центърът за надзор и предварителна защита на болесттите в Съединени американски щати пресмята, че три четвърти от новите болести при индивида произлизат от диви или домашни животни. Наред с известните патогени - ебола, зика, птичи грип, свински грип - учените са изолирали към 200 други инфекциозни заболявания с над 12 000 прояви през последните 30 години. Никак не е елементарно да прескочиш бариерата сред видовете; по тази причина тази статистика подсказва до какви мащаби се е разраснало земеделието през днешния ден.
Смята се, че актуалната пандемия дължи произхода си на животинските пазари в Китай, където се продават живи животни, в това число и диви. Но без значение къде тъкмо е станало прехвърлянето от животно на човек, то е станало допустимо с помощта на избрани трендове
Най-точно можем да предскажем къде ще се появят нови болести
по гъстотата на популацията. Наричаме причинителя на пандемията от 1918 година испански грип, само че тя най-вероятно стартира от фермите на Канзас, където хора, животни и птици живеят в прекалено огромна непосредственост. Едно проучване на огнищата на инфекциозни заболявания сред 1940 и 2004 година демонстрира, че те най-често се материализират в гъсто обитаеми региони като североизточната част на Съединени американски щати, Западна Европа, Япония и югоизточна Австралия. В последните години, с прехвърлянето на огромна част от производствата в Азия, хора и животни там стартират да споделят все по-тясно пространство. Първите случаи на птичи грип през 1996 година и на ТОРС (SARS) през 2002 година са открити в Гуандун, Китай - една от най-гъсто обитаемоте територии в историята на човечеството.
В последните години провинция Хубей, която се намира на север от Гуандун и където е и Ухан, се трансформира във водещ промишлен център. С разрастването си Ухан завладява от ден на ден гори и селски райони; хората са принудени да сменят дребните си фермички с гигантските гета на града. Гетата се трансформират в мост сред диви и урбанизирани територии. Техните жители се изхранват с диви животни от прилежащите гори, ловуват и отглеждат панголини, алигатори, прилепи, диви котки и прочие в мащаби, които заличават границата сред домашно и индустриално отглеждане на животни. Така патогените се придвижват от горите в процъфтяващия град, който е единствено на един полет от мегаполиси като Сингапур и Сидни.
През 1975 година деканът на Колежа по медицина в Йейл споделя на студентите си, че на света не са останали нови заболявания за разкриване. Казва го в подтекста на хигиената, имунизациите и антибиотиците - науката тогава не може да си показа новите закани, които носят урбанизацията, индустриализацията и индустриалното отглеждане на животни. През февруари от Ухан пристигнаха фрагменти, които бяха предвестител на нашата нова, парадоксална действителност - хора с маски, кучета в защитни костюми; като че ли
астронавти на родната си планета,
излезли не в орбита, а по улиците на своя град.
Инфекциозните болести са единствено един аспект на една по-голяма здравна рецесия. Две трети от случаите на рак се дължат на токсини от околната среда, които годишно лишават милиони човешки животи. Всяка година 4.2 милиона души умират от затруднения в резултат на дихателни болести, породени от замърсен въздух. Маршал Бърк, учител в Станфорд, счита, че прекъсването на фабриките и заводите в Ухан поради епидемията е избавило сред 51 и 73 хиляди живота - 20 пъти повече, в сравнение с са умряли от ковид. " Големият урок от тази пандемия е, че няма накъде да бягаме ", споделя Ана Цин, антрополог в Калифорнийския университет в Санта Круз. В устрема си да завладеем планетата, сами се притиснахме в ъгъла.
Пандемията е освен световна покруса, само че и мотив да помислим за теченията, в които плуваме. Философът Емануеле Коча счита, че ние населяваме не Земята, а атмосферата, която той разказва като море от живот; като плувци в това море ние не можем да бъдем биологично изолирани. Нито може да бъдат изолирани нещата, които вършим. Резистентни на антибиотици бактерии от изпражненията във фермите се носят с вятъра. Пестициди от тропическите плантации за банани финишират надалеч на север в Големите езера на Канада и Съединени американски щати, които са един от най-важните естествени резервоари на прясна вода на планетата. Микроорганизмите, които предизвикаха зараза от шап във Англия през 2001 година, са донесени на острова с пясъчните стихии от Сахара. Същите тези стихии доставят и основния за дъждовните гори на Амазония фосфор. През въздуха се придвижват значими хранителни субстанции, опрашват се жизненоважните за нас растения, само че също по този начин се популяризират и радиация, гъбични спори, бактерии и вируси. Качеството на нашия въздух също е от голямо значение. Изследвания демонстрираха, че отровите във въздуха усилват заплахата от съществени затруднения вследствие на ковид. Минимално понижение на замърсяването може да избави стотици човешки животи.
В последните месеци обществената изолираност е основна за преодоляване на пандемията, само че точно тази нужда от изолираност сама по себе си е удостоверение, че ние сме надълбоко свързани с обкръжаващата ни среда. За да се оправим с това, което ни се случва, ние би трябвало да размишляваме върху цялостните екологични мрежи, които обгръщат света.
-----
Кейт Браун е учител по просвета, технологии и общество в Масачузетския софтуерен институт.
Свързаността на нашия биологичен живот ни принуждава да създадем
преоценка на схващанията си за естествения свят
Таксономията на Карл Линей допуска прекомерно строго разграничаване на типовете, а актуалната биология възприема всяко отклонение като част от обвързвана мрежа на гъби, корени, бактерии, лишеи, инсекти и растения. Мрежата е толкоз комплицирана, че е мъчно да се каже къде свършва един организъм и стартира различен. Променя се и разбирането ни за човешкото тяло. Все по-малко то ни наподобява като независим организъм, дефиниран от един генетичен код и ръководен от мозък и от ден на ден като микробна екосистема, която обгръща в своята мрежа атмосферни потоци, газове, бактерии, гъбични спори и отрови.
В пандемията от ковид схващането за тялото като за общ брой от организми придобива още по-актуално и обезпокоително звучене. Как можем да се защитим, в случай че сме толкоз " пропускливи "? Неизбежни ли са пандемиите, откакто всички живи твари са толкоз тясно свързани на нашата гъсто обитаема планета?
Историята на цивилизацията се крепи на построяването и събарянето на граници сред типовете. Ранното земеделие избира от естествения свят най-продуктивните растения и животни; това разрешава популацията на света да се усили, да процъфтяват градовете. Но щом развъждането на аграрни култури и домашни животни се концентрира на едно място и стартира да разчита на монокултури, то става уязвимо на заболявания. С разрастването на градовете и селското стопанство, хора и животни се сближават още повече. Резултатът от това е нов епидемиологичен ред, в който зоонотичните болести - тези, които могат да прескочат от животните при индивида - процъфтяват.
Отначало тези болести си остават там, където се появяват
Но след това стартира глобализацията
Джон Макнийл, историк от Джорджтаунския университет, Съединени американски щати, счита, че първата вълна от холера през 1832-33 година е първата същинска пандемия. Тя доближава всички обитаеми континенти, пътувайки по суша и вода. Следват още болести, постоянно засягащи съществени аграрни култури. В началото на 19-и век част от картофените насаждения в Южна Америка са изумени от мана. Виновникът - Phytophthora infestans, стига посредством корабите до Ирландия през 1845 година и предизвиква повсеместен апетит, в който измират един милион индивида. През 60-те години на 19-и век микроскопичното насекомо phylloxera мигрира от Съединени американски щати към Европа и съвсем унищожава винената промишленост на Франция. Век по-късно - през 60-те години на 20-и век, панамска болест ликвидира най-предпочитания вид банани - Гро Мишел. През 1970 година гъбата Bipolaris maydis унищожава царевицата в Съединени американски щати, след което се популяризира по целия свят. Друга гъбична зараза - житна наслойка, от време на време обрича разнообразни общности на апетит.
Но на преимуществата на индустриалното земеделие мъчно може да се устои. Започнала през 50-те години на предишния век, Зелената гражданска война води до взрив на популацията в международен мащаб. Следва гражданска война и в отглеждането на животни, с помощта на която от дребни ферми с не повече от 70-ина пилета то еволюира до великански ферми с размер на молове и десетки хиляди животни на едно място. През 80-те и рибовъдството сменя мащабите. От 1980 година до 2018 година световното произвеждане на животни за месо се усилва 1.5 пъти по-бързо от прираста на популацията.
Фермите с натъпкани животни са
съвършен разплодник на патогени
Монокултурите от генетично идентични животни не допускат никакви задръжки за разпространяването на вредители. Обикновено патогените не са смъртоносни - тяхната стратегия е да се популяризират, по тази причина нямат интерес да убиват приемника си. Но забързаният свят на индустриалното отглеждане на животни дава преимущество на най-силните варианти, колкото и да са смъртоносни. И по този начин посред тоталната предсказуемост на актуалното земеделие се раждат напълно непредсказуеми бели.
Зоонотичните болести може да ни наподобяват като трусове - инцидентни естествени стихии. В реалност обаче те повече наподобяват на ураганите - колкото повече променяме околната среда, толкоз по-чести и по-катастрофални стават те. Центърът за надзор и предварителна защита на болесттите в Съединени американски щати пресмята, че три четвърти от новите болести при индивида произлизат от диви или домашни животни. Наред с известните патогени - ебола, зика, птичи грип, свински грип - учените са изолирали към 200 други инфекциозни заболявания с над 12 000 прояви през последните 30 години. Никак не е елементарно да прескочиш бариерата сред видовете; по тази причина тази статистика подсказва до какви мащаби се е разраснало земеделието през днешния ден.
Смята се, че актуалната пандемия дължи произхода си на животинските пазари в Китай, където се продават живи животни, в това число и диви. Но без значение къде тъкмо е станало прехвърлянето от животно на човек, то е станало допустимо с помощта на избрани трендове
Най-точно можем да предскажем къде ще се появят нови болести
по гъстотата на популацията. Наричаме причинителя на пандемията от 1918 година испански грип, само че тя най-вероятно стартира от фермите на Канзас, където хора, животни и птици живеят в прекалено огромна непосредственост. Едно проучване на огнищата на инфекциозни заболявания сред 1940 и 2004 година демонстрира, че те най-често се материализират в гъсто обитаеми региони като североизточната част на Съединени американски щати, Западна Европа, Япония и югоизточна Австралия. В последните години, с прехвърлянето на огромна част от производствата в Азия, хора и животни там стартират да споделят все по-тясно пространство. Първите случаи на птичи грип през 1996 година и на ТОРС (SARS) през 2002 година са открити в Гуандун, Китай - една от най-гъсто обитаемоте територии в историята на човечеството.
В последните години провинция Хубей, която се намира на север от Гуандун и където е и Ухан, се трансформира във водещ промишлен център. С разрастването си Ухан завладява от ден на ден гори и селски райони; хората са принудени да сменят дребните си фермички с гигантските гета на града. Гетата се трансформират в мост сред диви и урбанизирани територии. Техните жители се изхранват с диви животни от прилежащите гори, ловуват и отглеждат панголини, алигатори, прилепи, диви котки и прочие в мащаби, които заличават границата сред домашно и индустриално отглеждане на животни. Така патогените се придвижват от горите в процъфтяващия град, който е единствено на един полет от мегаполиси като Сингапур и Сидни.
През 1975 година деканът на Колежа по медицина в Йейл споделя на студентите си, че на света не са останали нови заболявания за разкриване. Казва го в подтекста на хигиената, имунизациите и антибиотиците - науката тогава не може да си показа новите закани, които носят урбанизацията, индустриализацията и индустриалното отглеждане на животни. През февруари от Ухан пристигнаха фрагменти, които бяха предвестител на нашата нова, парадоксална действителност - хора с маски, кучета в защитни костюми; като че ли
астронавти на родната си планета,
излезли не в орбита, а по улиците на своя град.
Инфекциозните болести са единствено един аспект на една по-голяма здравна рецесия. Две трети от случаите на рак се дължат на токсини от околната среда, които годишно лишават милиони човешки животи. Всяка година 4.2 милиона души умират от затруднения в резултат на дихателни болести, породени от замърсен въздух. Маршал Бърк, учител в Станфорд, счита, че прекъсването на фабриките и заводите в Ухан поради епидемията е избавило сред 51 и 73 хиляди живота - 20 пъти повече, в сравнение с са умряли от ковид. " Големият урок от тази пандемия е, че няма накъде да бягаме ", споделя Ана Цин, антрополог в Калифорнийския университет в Санта Круз. В устрема си да завладеем планетата, сами се притиснахме в ъгъла.
Пандемията е освен световна покруса, само че и мотив да помислим за теченията, в които плуваме. Философът Емануеле Коча счита, че ние населяваме не Земята, а атмосферата, която той разказва като море от живот; като плувци в това море ние не можем да бъдем биологично изолирани. Нито може да бъдат изолирани нещата, които вършим. Резистентни на антибиотици бактерии от изпражненията във фермите се носят с вятъра. Пестициди от тропическите плантации за банани финишират надалеч на север в Големите езера на Канада и Съединени американски щати, които са един от най-важните естествени резервоари на прясна вода на планетата. Микроорганизмите, които предизвикаха зараза от шап във Англия през 2001 година, са донесени на острова с пясъчните стихии от Сахара. Същите тези стихии доставят и основния за дъждовните гори на Амазония фосфор. През въздуха се придвижват значими хранителни субстанции, опрашват се жизненоважните за нас растения, само че също по този начин се популяризират и радиация, гъбични спори, бактерии и вируси. Качеството на нашия въздух също е от голямо значение. Изследвания демонстрираха, че отровите във въздуха усилват заплахата от съществени затруднения вследствие на ковид. Минимално понижение на замърсяването може да избави стотици човешки животи.
В последните месеци обществената изолираност е основна за преодоляване на пандемията, само че точно тази нужда от изолираност сама по себе си е удостоверение, че ние сме надълбоко свързани с обкръжаващата ни среда. За да се оправим с това, което ни се случва, ние би трябвало да размишляваме върху цялостните екологични мрежи, които обгръщат света.
-----
Кейт Браун е учител по просвета, технологии и общество в Масачузетския софтуерен институт.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ