Много по-добре е да изразяваме, отколкото да потискаме своите чувства.

„ Много по-добре е да показваме, в сравнение с да потискаме своите усеща. Гневът постоянно е резултат на поредност неизразени усеща, които се натрупат в нас и най-после експлоадират. В святата връзка ние считаме, че част от нашата отговорност е непрекъснато да показваме откровените си усеща и да поддържаме своя сътрудник в същото. Тогава общуването е толкоз интензивно, че възможностите гневът да се натрупа в някой от нас понижават.

Но до тогава би трябвало да разберем кои неща са същински. Назрее ли яд, той би трябвало да бъде признат. Ако мислим, че сътрудникът няма да ни обича, в случай че се разсърдим, преставаме да бъдем почтени и връзката сигурно е обречена…

Гневът е мъчителна тематика за духовните търсачи. Мнозина не могат да проумеят гнева на Исус към сарафите в храма. Щом Исус е бил толкоз чист, питат те, по какъв начин е могъл да се ядоса? Но никой евреин или италианец не би имал проблем с тази сцена. Отстраняването на егото не е премахване на характера…

Между другото, това, че някой не показва гнева си, не значи, че не изпитва такъв… Най-нездравословното нещо, което можете да извършите с вашия яд, е да отречете, че го имате…

Има метод да споделим своя яд с хората, без да го показваме като подигравка. Вместо да казвате, да вземем за пример: „ Ти ме накара да се усещам по този начин “, кажете: „ Чувствам се по този начин. Не споделям, че ти ме накара да се усещам по този начин или че ти си отговорен. Споделям го единствено като част от моето излекуване, с цел да се освободя от това възприятие и да го превъзмогна. По този метод вие поемате отговорност за своите усеща и това, което е било спор – или даже избегнато като неприятно – може да се трансформира във значима част от целебната мощ на взаимоотношенията… “

откъс от книгата на Мериън Уилямсън, „ Завръщане към любовта “