Миланската скала или душата на операта
Много пътища водят до La Scala, само че за мен най-красивият метод да се стигне до такава степен е един. От Миланската катедрала (Il Duomo) преминавате през царствената изложба " Виторио Емануеле II ", откъдето излизате на очарователна пиаца. Там човек може да поседне на скамейка пред статуята на Леонардо да Винчи и да огледа към оперния спектакъл, който някои туристи даже не виждат, само че който съхранява епохи културна и човешка история. Затова го назовават от време на време " сърцето и душата на Милано ".
La Scala се намира на място, на което преди този момент е имало черква. Името на театъра в действителност идва от името на тази черква – Santa Maria della Scala. Сградата е издигната по поръчка на Мария Тереза Австрийска по план на Джузепе Пиермарини в неокласически жанр за две години, с цел да размени предходния изгорен спектакъл на двора. В градежа и оформлението на интериора са взели участие едни от най-изявените художници и архитекти на епохата.
Представлението, с което на 3 август 1778 година е открита La Scala, е музикалната драма Europa riconosciuta на Антонио Салиери. Със същата режисура е открит театърът и през 2004 година след огромната реорганизация, траяла три години. Произведението на Салиери до тази втора премиера в действителност в никакъв случай не е било изпълнявано, нито издавано. Възстановено е от истинските партитури на композитора, които се пазят в библиотеката на театъра.
La Scala не е функционирала единствено като спектакъл. В началото е употребена като бална и церемониална зала. Всъщност в самата зала относително късно се появяват места за сядане, те са били извънредно право на притежаващите ложи богаташи. La Scala е функционирала много дълго време паралелно и като казино – до XIX в. не е имало къде да се играе законно хазарт с изключение на в театрите, тъй че постройката е имала и тази роля. Мери Шели разказва театъра освен като клуб на висшето общество, само че и като място за бизнес и хазарт, където играчите са заемали маси във фоайетата, а от шума им е било мъчно да се слуша музика въобще.
Интересна група гости са били и така наречен лоджонисти, заемащи най-горните (и най-евтините) места на последния балкон. Те в действителност са били най-начетените и сериозни почитатели. Ужасявали артистите на сцената, тъй като били изцяло безпощадни в рецензиите си и държали това да се чуе – освирквали, крещели и тропали с обувки. Лоджонистите съществуват и до ден сегашен. През 2006 година съумяват да смъкват тенора Роберто Аланя от сцената по време на постановката на " Аида ". След миг комплициране артистът е сменен от неговата запаса, Антонело Паломби, който излязъл на сцената по дънки, с цел да довърши представлението. Аланя повече не е стъпвал в La Scala. Критики не били спестени даже на Лучано Павароти, който бил почетен с шумно освиркване при осъществяването си в постановката на " Дон Карлос " през 1992 година
За дългото битие на La Scala е невероятно да се опишат в един къс текст плеядите от интелектуалци, актьори, музиканти, диригенти, постановки, сценография, хореография, които са трансформирали мястото в най-престижния оперен спектакъл в света. Внимание заслужават също богатият музей и библиотеката до самия спектакъл, където се съхранява историята и споменът за един 240-годишен искра.
Но когато се приказва за La Scala, не могат да се пропуснат две имена.
La Scala се намира на място, на което преди този момент е имало черква. Името на театъра в действителност идва от името на тази черква – Santa Maria della Scala. Сградата е издигната по поръчка на Мария Тереза Австрийска по план на Джузепе Пиермарини в неокласически жанр за две години, с цел да размени предходния изгорен спектакъл на двора. В градежа и оформлението на интериора са взели участие едни от най-изявените художници и архитекти на епохата.
Представлението, с което на 3 август 1778 година е открита La Scala, е музикалната драма Europa riconosciuta на Антонио Салиери. Със същата режисура е открит театърът и през 2004 година след огромната реорганизация, траяла три години. Произведението на Салиери до тази втора премиера в действителност в никакъв случай не е било изпълнявано, нито издавано. Възстановено е от истинските партитури на композитора, които се пазят в библиотеката на театъра.
La Scala не е функционирала единствено като спектакъл. В началото е употребена като бална и церемониална зала. Всъщност в самата зала относително късно се появяват места за сядане, те са били извънредно право на притежаващите ложи богаташи. La Scala е функционирала много дълго време паралелно и като казино – до XIX в. не е имало къде да се играе законно хазарт с изключение на в театрите, тъй че постройката е имала и тази роля. Мери Шели разказва театъра освен като клуб на висшето общество, само че и като място за бизнес и хазарт, където играчите са заемали маси във фоайетата, а от шума им е било мъчно да се слуша музика въобще.
Интересна група гости са били и така наречен лоджонисти, заемащи най-горните (и най-евтините) места на последния балкон. Те в действителност са били най-начетените и сериозни почитатели. Ужасявали артистите на сцената, тъй като били изцяло безпощадни в рецензиите си и държали това да се чуе – освирквали, крещели и тропали с обувки. Лоджонистите съществуват и до ден сегашен. През 2006 година съумяват да смъкват тенора Роберто Аланя от сцената по време на постановката на " Аида ". След миг комплициране артистът е сменен от неговата запаса, Антонело Паломби, който излязъл на сцената по дънки, с цел да довърши представлението. Аланя повече не е стъпвал в La Scala. Критики не били спестени даже на Лучано Павароти, който бил почетен с шумно освиркване при осъществяването си в постановката на " Дон Карлос " през 1992 година
За дългото битие на La Scala е невероятно да се опишат в един къс текст плеядите от интелектуалци, актьори, музиканти, диригенти, постановки, сценография, хореография, които са трансформирали мястото в най-престижния оперен спектакъл в света. Внимание заслужават също богатият музей и библиотеката до самия спектакъл, където се съхранява историята и споменът за един 240-годишен искра.
Но когато се приказва за La Scala, не могат да се пропуснат две имена.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ