Много пъти съм се чудилa дали някога отново ще бъда

Много пъти съм се чудилa дали в миналото още веднъж ще бъда естествен човек. Чудех се дали ще се усещам добре в кожата си и дали ще си дам още един късмет да обичам още веднъж.

Винаги съм давала късмет на хората без значение по какъв начин се държат и най-после съм си неволи от това. Човек би могъл да си намерения, че съм привикнала до момента, само че този път беше по-различно, по-страшно...

Срещнах мъж, който ми крещи и ме наскърбява. А аз се влюбих в него. Въпреки обстоятелството, че получих предупредителни знаци да не се приближавам до него, го поканих в живота си и в сърцето си. Реших да ни дам късмет.

Бях толкоз глупава, че имах вяра, че ще бъда тази, която ще го промени. Но не можеш да укротиш звяра, нали?

Влюбих се в човек, който не беше в положение да обича никого с изключение на себе си.

Без значение какво му дадох, в никакъв случай не беше задоволително. Колкото и да го обичам, той в никакъв случай не ме обичаше същински. Всички „ усеща “, които той изля към мен, бяха част от неговата добре практикувана скица. Той знаеше, че ще направя всичко за него, в случай че ми даде даже единствено щипка обич. Знам, че в действителност не можеш да измериш любовта, само че когато става дума за минимални дози като тези, който той ми даде, можеш.

Влюбих се в някой, който беше извънреден лакомец.

Моите потребности в никакъв случай не бяха от голяма важност. Единственото, което беше значимо, когато бяхме дружно, това беше неговото благополучие. Най-лошото беше, че той беше най-щастливият човек, когато аз бях толкоз нещастна. Сякаш се храни с моето злощастие.

Казвам си от самото начало, че не бих се влюбила, в случай че знаех какъв брой себелюбив е, само че това е неистина. Така или другояче към този момент дадох сърцето си...



Влюбих се в някой, който мислех, че мога да трансформира.

Никой не ме е карал да го върша. Направих това за себе си. Мислех, че мога да го трансформира. Мислех си, че в случай че му дам цялата обич, която в миналото съм имала, той ще се промени, ще стане по-добър и същински човек.

Знаех, че има негативни черти, само че по този начин прави всеки човек. Никога не съм го приемала за неприятен човек поради минусите му. Реших да го приема като цяло, с всичките му хубави и неприятни черти. Единственият проблем бяха възприятията му. Единственият проблем беше, че той не е в положение да обича. Той е видът, който не може да изпита съпричастност към никого. А аз бях от вида момиче, което усещаше всичко в хиляди разнообразни цветове.

Влюбих се в мъж, който ме обвиняваше за всичко.

Винаги, когато нещата се объркваха за него, той си го изкарваше на мен и ме обвиняваше. Сякаш съм най-лошото нещо, което в миналото можеше да му се случи, като че ли желаех да му се случат неприятни неща.

Опитът да се изправя против него беше най-глупавата концепция до момента. Просто утежни нещата. Нямах концепция по какъв начин да му обясня, че не съм изверг и че скърбя, когато той страда.

Късно разбрах, че няма по какъв начин да промениш подобен човек... Вече бях се влюбила.