Много от днешните работодатели натрапват на служителите си идеята, че

Много от днешните работодатели натрапват на чиновниците си концепцията, че надали не им оказват висше снизхождение поради това, че им разрешават да работят в тяхната компания. Манипулацията приема всевъзможни форми единствено и единствено да остане най-после усещането, че положителният чиновник работи доста, получава малко, бонуси и морални стимулации да не чака, само че е задължен да уважава и почита категорично шефа си.

“И вие ли сте на такава работа? Усещате ли по какъв начин с всеки минал ден давате от ден на ден на работата си, а тя изстисква цялото ви време, сила и...самоуважение? Напуснете или се пробвайте да измененията нещо. ”

Работата е една от най-важните сфери на себереализация. Там прекарваме най-голямата част от дейния ни ден и би следвало да се усещаме добре, когато я вършим. Нещо повече – тя ни обвързва в една доста ясна взаимозависимост – труд против пари. Усилия против хонорари. Компромиси против взаимни отстъпки. В тази връзка работодателят и служителят са равнопоставени страни. Никой не е повече от другия и връзките би трябвало да се дефинират през цялото време.

Защо е значимо да имаме и демонстрираме повече самоуважение на работа?

Защото шеф и чиновник са еднообразно значими за триумфа на компанията, щастието и благосъстоянието си. И тези позитиви се градят на взаимно почитание.

Защото никой не трябва да се възползва от чиновниците си и да изисква повече от това, което е дефинирано по контракт и служебна характерност.

Защото самочувствието на работа води до добра самокритика, психологично равновесие и даже – благополучен персонален живот.

Как да сложим граници и да не се оставяме на бъдем манипулирани?

Още първоначално – осъзнайте, че имате качества, опит и все нещо, което се е харесало на работодателя. Това е положително начало да стъпите в първите си дни на работа с обичайно самочувствие, че сте определени всред неколцина.

Винаги изпълнявайте служебните си отговорности. Изисквайте те да са ясни, да има периоди и възнаграждението да е несъмнено – твърда заплата, бонуси. Това постоянно ще дава ясни доказателства, че сте виновен чиновник и никой няма право да ви упрекна в небрежност или мързел.

Постарайте се да не смесвате персоналното с професионалното и не се поддавайте на злословия и интриги. Нищо не скапва по този начин неприятно имиджът на който и да е човек от интригантството. Чистата съвест и спазването на граници е основа за почтено професионално състояние.

Спазвайте работното си време. Изцяло и непоколебимо. Обедната отмора е за обяд, не за дотъкмяване на някоя таблица. Малките почивки – също. Работният ден има начало, има и своя край. Ако не свикнете да идвате и тръгвате в точния момент още първоначално, можете да бъдете експлоатирани и действително да работите нон стоп.

Отстъпвайте и правете взаимни отстъпки с горното предписание, когато се постанова, само че дано всички знаят това. Не че би трябвало да го демонстрирате наляво и надясно, по какъв начин сте останали 10 мин след 6 часа, само че това е акт на благотворителност и тя може на в първия, само че в някой идващ миг да желае компенсация. Когато желаете покачване или бонус.

Гордейте се с триумфите си. С такт, несъмнено и непретенциозно, само че дано се знае, когато сте си свършили добре работата. Истината е, че шефът следи доста действия и тъкмо в този миг – не и вашата. Затова покажете, научете се да се „ продавате ” добре.

Не се опасявайте да дадете мнението си, в случай че е поискано. Ако към този момент сте натрупали повече опит, сигурно сте някаква степен потенциал в отдела, офиса или региона си. Признак на здравословно самочувствие е, когато показвате това. Вие към този момент сте скъп кадър в тази компания и гласът ви се чува.

Когато усетите нужда – тръгнете си без съмнения. Независимо защо се отнася – ниско възнаграждение, неприятни отношение, нерегламентирано работно време, огромен размер отговорности. Работата би трябвало да доставя задоволство и пари. Ако усещате, че там към този момент не е вашето място, тръгнете си с достолепие и в точния момент, с цел да опазите самооценката си, преди напълно да сте я изгубили.