Мораториумът върху нови терапии е безпрецедент
Много нови лекарствени лечения, които пациентите в множеството европейски страни получават, може да останат недостъпни за българските пациенти и през 2018 година, защото на съвещание на Надзорния съвет на НЗОК преди дни е обсъждано следващата година да не се заплащат нови молекули, сигнализираха от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България.
В бюджета на Касата за следващата година са планувани 400 милиона лв. повече по отношение на в този момент. Около 1 милиард лв. или 1/4 от бюджета ще се похарчи за медикаменти. Въвеждат се обаче няколко забрани. Касата няма да подписва контракти с нови лечебни заведения, няма и да заплаща за нови действия на към този момент съществуващи. И още – няма да заплаща нови лечения за лекуване.
Новите лечения нормално са за болести, за които до момента не е имало лекуване, доста усилват преживяемостта на онкоболни или фрапантно понижават затрудненията.
Това ще засегне пациенти с някои типове левкимия, ревматоиден артрит, рак на млечната жлеза, белодробна фиброза.
Решението на Здравната каса да не заплаща нови лечения ще остави доста пациенти без конкуренция и вяра.
"Досега в България не е налагана възбрана Касата да поема нови лечения, които са утвърдени, позволени за приложимост и са предложени за заплащане, защото са открити за потребни за българските жители. А някои от тези лечения дори са със подписани контракти за отстъпка с преференциални за касата условия ", разяснява пред Българска национална телевизия Деян Денев, Асоциация на научноизследоватетелските фармацевтични производители.
Белодробната фиброза е прогресиращо, необратимо заболяване. Фармацевтичната промишленост е основала терапия, която забавя напредването на заболяването и удължава общата преживяемост на пациентите с това заболяване, за което все още Касата не обезпечава лекуване.
През 2018 година се очакваше да обезпечи, само че мораториумът ще спре желанията.
"Такъв ход – на правилото няма лекарство, няма проблем, е извънредно неверен ", разяснява пред bTV Деян Денев.
В претекстовете към предлагането написа, че с мораториума ще се подсигурява спазването на заложените средства за медикаменти, както и че ще се лимитират рисковете за идващия бюджет.
На Съвета за тристранно съдействие, на който бюджетът беше разискван, шефът на Касата отхвърли да дава отговор на медийни въпроси.
Догодина Касата възнамерява 160 милиона лв. от разноските й да бъдат обезщетени от компаниите посредством отстъпки от цените. Индустрията обаче "дава заден " поради готвения мораториум.
"Фармацевтичните компании ще дават на НЗОК отплата на разноски за медикаменти под формата на отстъпки на стойност 130 млн. лева, допълват още от асоциацията и акцентират, че тази забележителна по мярка отплата на разноските на НЗОК за медикаменти се обезсмисля, в случай че не може да помогне българските пациенти да получат своевременен достъп до нови лекарствени лечения ", обявиха от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България.
От Българският фармацевтичен съюз оферират вместо да се лимитира лекуването на пациентите - най-скъпите медикаментите за редки заболявания да се извадят от касата и да се обезпечават от различен фонд.
"Този фонд е взаимен фонд. Лекарствата и лекуването на редки болести изисква голям запас който би трябвало да бъде изваден, които би трябвало да бъде покриван по друга линия и с други средства ", счита проф. Илко Гетов, ръководител на Български фармацевтичен съюз.
Значителен запас би се освободил и в случай че бъде отстранено Данък добавена стойност върху медикаментите заплащани от обществения фонд.
"Ако върху този един милиард няма Данък добавена стойност, този един милиард ще е милиард и 200 милиона и това ще бъде безусловно задоволително за лекарственото лекуване на българските граждани%, изяснява проф. Гетов.
Според фармацевтите, бюджетът за медикаменти би трябвало да бъде най-малко милиард и 100 милиона. В противоположен случай пациентите още веднъж няма да усетят изгодата от увеличените пари за здраве.
В бюджета на Касата за следващата година са планувани 400 милиона лв. повече по отношение на в този момент. Около 1 милиард лв. или 1/4 от бюджета ще се похарчи за медикаменти. Въвеждат се обаче няколко забрани. Касата няма да подписва контракти с нови лечебни заведения, няма и да заплаща за нови действия на към този момент съществуващи. И още – няма да заплаща нови лечения за лекуване.
Новите лечения нормално са за болести, за които до момента не е имало лекуване, доста усилват преживяемостта на онкоболни или фрапантно понижават затрудненията.
Това ще засегне пациенти с някои типове левкимия, ревматоиден артрит, рак на млечната жлеза, белодробна фиброза.
Решението на Здравната каса да не заплаща нови лечения ще остави доста пациенти без конкуренция и вяра.
"Досега в България не е налагана възбрана Касата да поема нови лечения, които са утвърдени, позволени за приложимост и са предложени за заплащане, защото са открити за потребни за българските жители. А някои от тези лечения дори са със подписани контракти за отстъпка с преференциални за касата условия ", разяснява пред Българска национална телевизия Деян Денев, Асоциация на научноизследоватетелските фармацевтични производители.
Белодробната фиброза е прогресиращо, необратимо заболяване. Фармацевтичната промишленост е основала терапия, която забавя напредването на заболяването и удължава общата преживяемост на пациентите с това заболяване, за което все още Касата не обезпечава лекуване.
През 2018 година се очакваше да обезпечи, само че мораториумът ще спре желанията.
"Такъв ход – на правилото няма лекарство, няма проблем, е извънредно неверен ", разяснява пред bTV Деян Денев.
В претекстовете към предлагането написа, че с мораториума ще се подсигурява спазването на заложените средства за медикаменти, както и че ще се лимитират рисковете за идващия бюджет.
На Съвета за тристранно съдействие, на който бюджетът беше разискван, шефът на Касата отхвърли да дава отговор на медийни въпроси.
Догодина Касата възнамерява 160 милиона лв. от разноските й да бъдат обезщетени от компаниите посредством отстъпки от цените. Индустрията обаче "дава заден " поради готвения мораториум.
"Фармацевтичните компании ще дават на НЗОК отплата на разноски за медикаменти под формата на отстъпки на стойност 130 млн. лева, допълват още от асоциацията и акцентират, че тази забележителна по мярка отплата на разноските на НЗОК за медикаменти се обезсмисля, в случай че не може да помогне българските пациенти да получат своевременен достъп до нови лекарствени лечения ", обявиха от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България.
От Българският фармацевтичен съюз оферират вместо да се лимитира лекуването на пациентите - най-скъпите медикаментите за редки заболявания да се извадят от касата и да се обезпечават от различен фонд.
"Този фонд е взаимен фонд. Лекарствата и лекуването на редки болести изисква голям запас който би трябвало да бъде изваден, които би трябвало да бъде покриван по друга линия и с други средства ", счита проф. Илко Гетов, ръководител на Български фармацевтичен съюз.
Значителен запас би се освободил и в случай че бъде отстранено Данък добавена стойност върху медикаментите заплащани от обществения фонд.
"Ако върху този един милиард няма Данък добавена стойност, този един милиард ще е милиард и 200 милиона и това ще бъде безусловно задоволително за лекарственото лекуване на българските граждани%, изяснява проф. Гетов.
Според фармацевтите, бюджетът за медикаменти би трябвало да бъде най-малко милиард и 100 милиона. В противоположен случай пациентите още веднъж няма да усетят изгодата от увеличените пари за здраве.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ