Село Пирин, където песента лекува
Много на юг, съвсем в нищото, само че тъкмо в сърцето на планината. През село Пирин не можеш да преминеш – там може единствено да отидеш.
Между два стръмни ската на Пирин планина, сред преданията за борби на змейове и борбите с халата на времето. Между дуварите на къщи на повече от 200 години и по-малко от 200 индивида, които са останали да пазят каменните зидове и спомените.
Снимка: bTV
Едно село, което се крепи сред ръцете на възрастните мъже и дами, които са научени, че същите тези ръце без работа не могат да стоят. Дори когато плетат вълнени чорапи за децата в града.
Дори във времената, когато историите за змея, който мести големи скали и гради къщи са изглеждали напълно достоверни, хората в Пирин сами са местили тонове камъни – поради силата на вярата и благодарение на Бога.
Снимка: bTV
1885 година – тази част на България към момента е в рамките на османската империя – само че в Пирин стартират да строят нова черква. По-голяма. Най нависоко. Като за 1500 души и души, които са вярвали, че ще живеят дружно и няма да станат по-малко.
Днес за църквата св. Никола се грижи баба Гела. Тя е и поп, и клисар. Човекът с ключовете за храма и ни води натам през тесните улици и къщи – множеството от които връстници на бабите на хората в селото през днешния ден.
Снимка: bTV
Всеки път след църква в неделя – дамите от Пирин се събират и обръщат времето обратно. Почти като обред. Днес е време да сложат старите носии и да се върнат в младостта с песните от предишното. Пътят ни води в дома на баба Петра. Една от дамите в групата, която пази традициите в селото.
Докато веза новата си риза, баба Петра ни споделя за кино лентата „ Писмо до Америка”, където й е поверена една от най-важните функции. Главният воин, в ролята – Филип Аврамов, търси ария, която може да възкреси болен другар. А баба Петра е единствената – която я знае думите и мелодията.
Снимка: bTV
И в живота, и във кино лентата обаче тя е в печал и мъчно намира сили да пее. Днес песента е нещото, което лекува душата на баба Петра и я връща в годините, когато тя самата е пеела по беритба.
Между два стръмни ската на Пирин планина, сред преданията за борби на змейове и борбите с халата на времето. Между дуварите на къщи на повече от 200 години и по-малко от 200 индивида, които са останали да пазят каменните зидове и спомените.
Снимка: bTV
Едно село, което се крепи сред ръцете на възрастните мъже и дами, които са научени, че същите тези ръце без работа не могат да стоят. Дори когато плетат вълнени чорапи за децата в града.
Дори във времената, когато историите за змея, който мести големи скали и гради къщи са изглеждали напълно достоверни, хората в Пирин сами са местили тонове камъни – поради силата на вярата и благодарение на Бога.
Снимка: bTV
1885 година – тази част на България към момента е в рамките на османската империя – само че в Пирин стартират да строят нова черква. По-голяма. Най нависоко. Като за 1500 души и души, които са вярвали, че ще живеят дружно и няма да станат по-малко.
Днес за църквата св. Никола се грижи баба Гела. Тя е и поп, и клисар. Човекът с ключовете за храма и ни води натам през тесните улици и къщи – множеството от които връстници на бабите на хората в селото през днешния ден.
Снимка: bTV
Всеки път след църква в неделя – дамите от Пирин се събират и обръщат времето обратно. Почти като обред. Днес е време да сложат старите носии и да се върнат в младостта с песните от предишното. Пътят ни води в дома на баба Петра. Една от дамите в групата, която пази традициите в селото.
Докато веза новата си риза, баба Петра ни споделя за кино лентата „ Писмо до Америка”, където й е поверена една от най-важните функции. Главният воин, в ролята – Филип Аврамов, търси ария, която може да възкреси болен другар. А баба Петра е единствената – която я знае думите и мелодията.
Снимка: bTV
И в живота, и във кино лентата обаче тя е в печал и мъчно намира сили да пее. Днес песента е нещото, което лекува душата на баба Петра и я връща в годините, когато тя самата е пеела по беритба.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ