Много ми харесват знаещите всичко. Когато бях дете, те ми

Много ми харесват знаещите всичко. Когато бях дете, те ми споделяха: " Няма господ. Има единствено материя. Вярвай в това. Щастието и комунизмът идват. " Казваха още " Учението за комунизма е всесилно, тъй като е правилно ". 

Сега знаещите всичко споделят друго: " Има Бог. Дойде свободата. Комунизмът беше скрит план на тайфа мошеници. Щастието идва, единствено го хвани. "  

Аз знам, че щастието и свободата не са доктринерски прерогатив. По-сложно е. Както и че нещата ги има или няма без огромна взаимозависимост от внушенията на внушителите. Затуй не бързам да имам вяра. 

За това се присетих, до момента в който слушах и гледах напоителните синтези и преразкази във връзка отминалия 10 ноември и 30-годишнината му. Ония, първите, явно ме работеха, бях го схванал още като дете. Тези също нещо ме работят, мисля през днешния ден. Вероятно работят и себе си. Няма как 

нещо да е било елементарен скрит план на тайфа злосторници, 

крадци и превратаджии, пък да срути цели империи и страни, и да направи други на тяхно място.  

Но за какво стана? Че в случай че " всяка власт е от Бога ", значи Му е била угодна и комунистическата такава? Но по какъв начин може? И в случай че беше единствено прелом и скрит план на тайфа, биха изловили шайката самите жители. Тогава не би имало ни 7 ноември, ни 10-и. Толкова ли пък сладко са излъгали цели милиони един космат немски евреин и един плешив съветски комунист? Кой естествен и логичен човек би го позволил?
Имам подобен отговор, само че в този момент ще опиша малко селска история, а отговорът - най-после. 

Веднъж един професор, другар на родителите ми (лека му пръст, умря вече), ме помоли да го откарам с автомобила си до видинското село Коста Перчово. Човекът имаше край селото един-два декара лозе и го поддържаше. Аз пък се възползвах от случая да ловя риба в локалната вада. През последните си години той си гледаше лозенцето - копаеше, връзваше и пръскаше. Иначе живееше в София. Грозде съвсем не виждаше - преходното време беше направило хората доста небогати, а крадливи има постоянно. Все му обираха гроздето недозряло. Това не отхвърляше професора. Беше систематичен, спретнат човек. Преди да поработи, си окачваше ризата и панталона на близката круша и си нахлузваше вехти дрешки. След работа се измиваше в рекичката, дълго се сресваше и още веднъж обличаше ризата и панталона. Винаги съвършено изгладени, апропо. 

- Защо гледаш това лозе, чичо Данчо, като все го крадат? - питах.

Професорът махваше с ръка:

- " Прави каквото би трябвало, да става каквото ще " - цитираше ми Толстой. Или по-вероятно - император Марк Аврелий споделил: " Прави каквото би трябвало и ще бъде по този начин, както е отсъдено ".

Рекичката лете едвам църцореше. Повече вода имаше във вировете; аз хващах, не че не хващах. Ала малко ме досрамяваше от леснината. Рибите нямаше къде да отидат в сушата, бяха гладни и  кълвяха все едно желаят да се измъкнат от възтоплата вода, 

даже с цената на гибелта

Затова улавях що се касае за вечеря и спирах, въпреки с изпитание. Тези тука същества, мислех си, нито могат да се трансфорат в птици и да отлетят другаде, нито в духчета, които нямат потребност от храна. Ограничени са от вира, жегата и биологията. Нямат избор. Аз имах избор - да изловя всичко във вира, или да не ловя нищо. Не съм ни светец, ни ненаситник, та избирах компромисното - да хвана що се касае за вечеря. 

Що е движило обаче избора на братята Коста и Перчо, излезли партизани и починали в пердах с полицията - единият на 20, другият на 25 години? Селото към момента носи тяхното име прочее. Били  синове на най-заможния човек в селото - чорбаджията. Искал индивидът да ги изучи, да му наследят имането. Пък те се научили от даскалите на комунизъм. (Тъкмо учителите са били най-активните разпространители на новата идеология, написа протойерей Йордан Попов в спомените си за Септемврийското въстание.) 

Да избереш небитието, раздран от бомба, пред това да наследиш на тейка си нивите и парцелите - ще да си или доста малоумен, или доста захласнат, мисля аз. 

Ала кой праща обсесиите? Как въобще съумяват те? 

Според мен тази е пристигнала от непоколебимото разбиране, разпространяващо се като болест, че ръководещите този свят към този момент не стават. Че към този момент не могат да носят тежестта на ръководството, а са се фиксирали върху съпътстващите това ръководство привилегии и екстри. Тоест без Световната война, наречена Първа по-сетне, не би имало подобен подем на комунистическата идеология. Войната е била радикалната обсесия, овладяваща всеобщо съзнанията, ошашавени от адската горещина на милионите жертви. Така и по този начин сме риби в пресъхващ вир, откъм гърба те подкарват към гибелта, но и начело е тя, мислели са евентуално те. Когато няма накъде - има протест. Не може този свят да е рационален, нито тези, които го ръководят, да са рационални, щом стигнахме до такава общочовешка касапница. Това са усещали и най-простите. 
Е, постоянно се намира някой, който да каже - 

аз знам по какъв начин да оправим нещата.  

Не че и той няма да падне в обсесията на привилегиите и екстрите. Не че и той няма да почне да избира гроздето, а не пръскането и връзването - по този начин са устроени множеството индивиди. 

Още Толстой прочее е предупреждавал за утопията на комунизма. Че нали тези, казвал той на млади чешки социалисти - нали тези, които ще ръководят работите, когато вашата концепция успее, ще имат изкушението да заграбят лъвския къс? 

Ама ние ще турим за управленци най-честните, казвали му младежите. 

Хе, че кой ще ги откри тия най-честни? - отвръщал старецът. - Само почтени могат да изберат най-честни. Ако бяха всички почтени, нищо не би трябвало да се трансформира. 

Преходът продължава, с други думи.