Мъжът, които плени четирима германци с празен пистолет
Много малко се знае за живота на ефрейтор Джеймс Уелч преди присъединяване му в Първата международна война. Знаем обаче някои съществени детайлности – съгласно гроба на Уелч в крематориума в Борнмут, той е роден през на 7 юли 1889 година в дребното британско село Стратфилд Сай. В живота му не се случва нищо значимо, до момента в който не се причислява към Кралския беркширски полк. След като се записва, Уелч е пратен в първия батальон на полка, където бързо доближава ранга на ефрейтор.
От този миг нататък данните за Уелч прекъсват, до момента в който не печели Викториански медал на 29 април 1917 година във Франция, по-конкретно във френската комуна Опи.
За страдание, Уелч разполага единствено един празен длъжностен револвер, когато скача в окопа, което е неприятна новина… за немския боец, който той грубо пребива с голи ръце и страхотна мощ. Но работата му към момента не е завършила (дори не е преполовена), защото в същия окоп се крият още четирима изцяло въоръжени немски бойци, които единствено чакат да отмъстят за победения си приятел.
Както към този момент споменахме, Уелч има единствено длъжностен револвер (без патрони в него), с цел да се отбрани, което не е оптималното оръжие, с което бихме желали да се надигнем против четирима въоръжени върли наши врагове. Но тъкмо това направи Уелч. Вместо незабавно да стрелят по него и да го убият, в секундата, в която той потегля към тях, четиримата немски бойци хукват да се избавят през откритото полесражение – една обстановка, която се разказва доста добре от известните думи на старейшина Плиний малко преди гибелта му: „ Съдбата обича смелите “.
Викторианския медал
(Плиний, известният създател, натуралист, мъдрец и пълководец, умира, пробвайки се да избави хора след изригването на Везувий, който унищожава Помпей и Херкуланум. Докато се опитваше да доплава с кораба си покрай брега, горяща сгурия пада на палубата. Вместо да обърне, както предлага неговият кормчия, Плиний съобщи: „ Съдбата обича смелите! Плавайте натам, където са помпейците! “ Той стига сполучливо до брега и избавя приятелите си и други хора, които в никакъв случай не са напуснали този бряг. Преди обаче да съумеят да тръгнат още веднъж (трябваше да изчакат ветровете да се трансформират, преди да могат да отплават), той умира и в последна сметка е оставен на брега. Смята се, че е починал от астматичен припадък или от някакво сърдечно-съдово заболяване, евентуално провокирано от мощните изпарения и топлота от изригването на вулкана. Тялото му е прибрано три дни по-късно. Тогава той е на към 56 години.)
Обратно към Първата международна война. Уелч, вместо да се радва на шанса си, когато германците побягват, той хуква да ги гони, към момента въоръжени с нищо друго с изключение на с празен револвер. Те просто можеха да се извърнат във всеки един миг и да го гръмнат в главата, само че, несъмнено, не знаеха, че револверът му не е зареден, тъй че съгласно тях те бягат от страхотна опасност, преди да бъдат в последна сметка хванати от него.
За страдание, архивът от Викторианския медал на Уелч не загатва по какъв начин тъкмо е съумял да извърши задържането и на четиримата бойци без произшествия. Казва се единствено, че след преследването, те му се предават.
След като ги пленява, Уелч прекарва идващите 5 часа в отбрана на позицията си като към този момент е съумял да се достави с картечница по някакъв незнаен метод. Може би я открадва от някой от немските си пленници. Каквато и да е истината, Уелч съумява да го употребява изумително добре и освен се пази от противников сили само с картечницата в продължение на 5 часа, само че на повече от веднъж по време на борбата, той се озовава на открит земята, до момента в който е под обстрел, с цел да се достави с боеприпаси.
След като оцелява пострадванията си и по-късно получава Викториански медал, Уелч се издига и до чин сержант преди войната да завърши. За живота му след Първата международна война, Джералд Глидън, създател на поредност от книги за носителите на Викторианския медал, написа, че Уелч работи във фабрика за кутии в Шефилд до към 1960 година Спира работата си там за малко, с цел да взе участие във Втората международна война, по време на която се причислява към Кралските военновъздушни сили. След 1960 година Уелч се пенсионира и заживява в Борнмут със брачната половинка си Дейзи, за която се дами през 1915 година.
Той умира на 88-годишна възраст.
