Как четирима затворници избягаха от Аушвиц в личната кола на един от командирите на лагера
Много малко са тези, които съумяват да избягат от Аушвиц. Болшинството от опиталите се постоянно са залавяни и подлагани на ужасни – и постоянно съдбовни – санкции. Едно от най-успешните бягства обаче се случва на 20 юни 1942 година, когато четирима полски пандизчии минават през предните врати, без нито един изстрел.
Кажимеж Пеховски (на главната снимка) е скаут от Втората полска република. След срутва на полската опозиция вследствие на немската инвазия, той е задържан в родния си град Тчев и заставен да работи в група, разчистваща парчета по железопътния мост над река Висла.
В последна сметка Пеховски напуща Полша и се пробва да избяга във Франция, само че за жалост е хванат, до момента в който минава в Унгария, и по този начин стартира пътуването му през системата от затвори на Третия райх. Той е изпратен в пандиза на Гестапо в Балигрод, след което лежи в Санок и Краков. Преди да бъде изпратен в Аушвиц на 20 юни 1940 година, той е затворен и във Вишниц.
Не се знае доста за тримата съучастници на Пеховски преди тяхното отнемане от независимост. Йосиф Лемпарт е духовник от Вадовице, до момента в който Евгениуш Бендера работи като автомонтьор в Чортков. Станислав Густав Ястер е деец от немската инвазия в Полша и до момента в който е в Аушвиц, служи като член на тайно съпротивително придвижване в лагера (ZOW).
Ястер
Бягството е планувано, откакто излиза наяве, че Бендера ще бъде екзекутиран. Той желае да подсигурява, че проектът ще бъде сполучлив, само че също по този начин е наясно с немската идея за „ групова отговорност “, при която и други ще бъдат упрекнати в подкрепяне на бягството му. След като той и Пеховски са сигурни, че никой различен не може да бъде забъркан, те, дружно с Лемпарт и Яастер, се приготвят за огромното събитие.
На 20 юни 1942 година то стартира. Тъй като владее най-добре немския език, Пеховски е началник. За да стигнат до склада, където имат намерение да откраднат униформи на Секретен сътрудник, те вземат количка и се маскират като работна група – Rollwagen Kommando – която нормално се състои от 4 до 12 пандизчии, които теглят товарна количка.
След като заобикалят защитата, те минават към втората половина на задачата. Пеховски, Ястер и Лемпарт влизат в склада през бункер за въглища, който първият от тях авансово беше нагласил, с цел да подсигурява, че няма да се самозаключи, и нахлуват в стаята с униформите и оръжията. След като обличат маскировките си, те взимат и 8 гранати и 4 картечници.
Steyr 220
Докато това се случва, Бендера краде Steyr 220, който в действителност принадлежи на СС-хауптщурмфюрер Пол Кройцман (някои източници споделят, че автомобилът е на Рудолф Хьос). Той знае тъкмо кое транспортно средство да открадне, защото по-рано му е разрешено да кара колите из лагера, защото е бил монтьор. След това взема останалите, облича и той униформа и потегля към предната врата.
Когато се доближават до основната врата, носеща фразата Arbeit Macht Frei, страхът ги обгръща. Тя не се отваря и колата би трябвало да спре. Пазачът вижда отличителните знаци и сан на униформата на Пеховски, който по-късно му извика да отвори портата. И един път отворена, те потеглят без да поглеждат обратно.
Докато четиримата съумяват да се спасят от Аушвиц, фамилиите им не са такива късметлии. За възмездие родителите на Пеховски и Ястер са затворени в лагера, както и майката на Лемпарт, където и умират. След следствие е осъден и защитата на колите, Курт Пачала. Въз основа на косвени доказателства той е малтретиран и изпратен в килията в блок 11, където умира от апетит и жадност.
* * *
Пеховски си пробива път към Украйна, само че заради антиполските настроения не съумява да откри леговище. Използвайки подправено име и подправени документи, той се връща в Тчев, където намира работа като селскостопански служащ и в последна сметка се свързва с Армия Крайова (нелегална военна организация в окупирана Полша). След войната той е жигосан от комунистическия режим на страната, че е член на Армията и е наказан на 10 години затвор, от които излежава 7.
След като Полша минава през своя либерален преход, той е номиниран за Орден на Белия орел от Мачей Плажински, само че отхвърля оценката с думите: „ Не считам, че някой ми дължи тази чест. “
Бендера се завръща в Пшедбуж, където живее със брачната половинка си до развода им, след което се мести във Варшава. При бягството Лемпарт е оставен в манастир в Стари Сонч, на 155 км от Аушвиц, където остава, до момента в който не напусне свещеничеството.
Ястер рапортува на командването на Армия Крайова, че се е измъкнал от Аушвиц и се бори с една от нейните елементи за специфични интервенции като взе участие и в задължения на други елементи.
На 12 юли 1943 година Ястер е задържан от Гестапо във Варшава. Обстоятелствата към гибелта му се разискват към момента, само че се счита, че той умира в ареста някъде сред юли и септември същата година.
