Абитуриенти не могат да говорят български, но са отличници по литература
" Този младеж на следващия ден ще вземе тапия и ще ви оперира. И ще ви зашие крайници под мишницата ", детайлно разказа обстановката професор
" Общото равнище на българската гимназия преди е било доста по-високо. Сега завършващите гимназия в огромна степен са полуграмотни ". Това сподели по бТВ историкът проф. Петър Стоянович.
" Знаем положението, в което се намира междинното ни обучение. То е доста надалеч от равнището на добре квалифициран жител на Европа и света ", разяснява проф. Стоянович. " Ако има обективно премерване на знанията и подготовката, ще се видят гигантските разлики сред огромните градове, някогашните окръжни градове и селата ", счита той.
Проф. Стоянович показа, че върви на срещи и вижда по какъв начин на матури в селата всички са с съвсем 6. " Половината от тези хора не знаят български, а имат отлични оценки по литература ", сподели той. По думите му казусът е грамаден. " Този младеж на следващия ден ще вземе тапия и ще ви оперира. И ще ви зашие крайници под мишницата, в случай че човек си вземе тапия официално, въпросът е, че след това ние разчитаме на него като експерт ", изясни историкът.
Разпадът на просветителната система
Критиката на проф. Стоянович не е изолиран глас в пустиня, а следващата мъчителна диагноза на една хронично боледуваща система. Българското приблизително обучение от дълго време се намира в клопката на криворазбрания хуманизъм и порочния пазарен модел на финансиране. Днешната учебна действителност се диктува от пагубния принцип, че парите наложително следват ученика. Този механизъм трансформира учебните заведения в търговски сдружения, които са принудени да угаждат на своите клиенти, с цел да оцелеят финансово. Резултатът от това е всеобщо и необмислено разпределяне на високи оценки без никакво действително покритие.
Порочният кръг на фиктивния успех
Когато превърнеш шестицата в най-евтината стока, ти обезценяваш труда на знаещите деца и демотивираш учителите. Матурите и националните външни оценения постоянно се трансформират във фарс, при който административният напън за резултати надвива над обективността. Дипломирането на функционално необразовани младежи към този момент не е изключение, а наклонност, която заплашва националната ни сигурност. Младото потомство всеобщо губи способността да проучва текст, да мисли сериозно и да прави логичен връзки.
Бъдещето на заем
Истинската драма обаче ще се разиграе на следващия ден, когато тези кухи дипломи се трансфорат в лиценз за практикуване на виновни специалности. Няма по какъв начин да чакаме качествено опазване на здравето, работещо правораздаване или съвременна стопанска система, когато основите са изгнили. Козметичните промени в образователните стратегии и дигитализацията на парче няма да спасят ситуацията. Младите хора пък не са галеници на системата, а нейни жертви.
" Общото равнище на българската гимназия преди е било доста по-високо. Сега завършващите гимназия в огромна степен са полуграмотни ". Това сподели по бТВ историкът проф. Петър Стоянович.
" Знаем положението, в което се намира междинното ни обучение. То е доста надалеч от равнището на добре квалифициран жител на Европа и света ", разяснява проф. Стоянович. " Ако има обективно премерване на знанията и подготовката, ще се видят гигантските разлики сред огромните градове, някогашните окръжни градове и селата ", счита той.
Проф. Стоянович показа, че върви на срещи и вижда по какъв начин на матури в селата всички са с съвсем 6. " Половината от тези хора не знаят български, а имат отлични оценки по литература ", сподели той. По думите му казусът е грамаден. " Този младеж на следващия ден ще вземе тапия и ще ви оперира. И ще ви зашие крайници под мишницата, в случай че човек си вземе тапия официално, въпросът е, че след това ние разчитаме на него като експерт ", изясни историкът.
Разпадът на просветителната система
Критиката на проф. Стоянович не е изолиран глас в пустиня, а следващата мъчителна диагноза на една хронично боледуваща система. Българското приблизително обучение от дълго време се намира в клопката на криворазбрания хуманизъм и порочния пазарен модел на финансиране. Днешната учебна действителност се диктува от пагубния принцип, че парите наложително следват ученика. Този механизъм трансформира учебните заведения в търговски сдружения, които са принудени да угаждат на своите клиенти, с цел да оцелеят финансово. Резултатът от това е всеобщо и необмислено разпределяне на високи оценки без никакво действително покритие.
Порочният кръг на фиктивния успех
Когато превърнеш шестицата в най-евтината стока, ти обезценяваш труда на знаещите деца и демотивираш учителите. Матурите и националните външни оценения постоянно се трансформират във фарс, при който административният напън за резултати надвива над обективността. Дипломирането на функционално необразовани младежи към този момент не е изключение, а наклонност, която заплашва националната ни сигурност. Младото потомство всеобщо губи способността да проучва текст, да мисли сериозно и да прави логичен връзки.
Бъдещето на заем
Истинската драма обаче ще се разиграе на следващия ден, когато тези кухи дипломи се трансфорат в лиценз за практикуване на виновни специалности. Няма по какъв начин да чакаме качествено опазване на здравето, работещо правораздаване или съвременна стопанска система, когато основите са изгнили. Козметичните промени в образователните стратегии и дигитализацията на парче няма да спасят ситуацията. Младите хора пък не са галеници на системата, а нейни жертви.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ