Тялото говори, когато ние мълчим: Скритата психоматиката зад...
Много хора се лекуват настойчиво от хронични положения, без да подозират, че повода не всеки път е физическа. Дълбоките прекарвания, нерешените спорове и продължителното напрежение постоянно остават в душeвността, само че се демонстрират като болежка в тялото.
Не е инцидентно, че езикът ни е цялостен с изрази като „ изяждам се от вътрешната страна ” , „ висят ми на врата ” или „ заемам се с всичко ” . Понякога тялото безусловно повтаря това, което мозъкът се пробва да премълчи.
Още античните мислители слагат основата на разбирането за връзката сред душата и физическото здраве. Сократ отбелязва, че никой не може да лекува тялото, без да лекува душата.
Хипократ – бащата на медицината – също акцентира, че организмът е единно цяло и че лекуването би трябвало да търси аргументите, а освен признаците. Съвременната психосоматика, опирайки се на тези хрумвания, изследва по какъв начин страстите, стресът и вътрешните спорове предизвикат телесни болести.
Психотерапевтът Сергей Новиков разказва психосоматиката като метод, който преглежда индивида в неговата цялост – не просто като притежател на орган или диагноза, а като персона с прекарвания, които въздействат директно на здравето.
По данни на Световната здравна организация забележителна част от пациентите в обичайните кабинети идват със болести, зад които стоят точно психически фактори.
Още през 30-те години Франц Александер формулира „ святата седморка ” – седем положения, които най-често имат психосоматичен генезис: първична хипертония, стомашна язва, ревматоиден артрит, хипертиреоидизъм, бронхиална астма, колит и невродермит.
Днес описът е доста по-дълъг и включва положения, които се обострят под въздействие на прочувствено безсилие, страхове, неизказана болежка и потиснати реакции.
Фройд разказва механизма просто и ясно: казусът, който изтласкваме, се връща като признак. Ако човек живее в непрекъснат стрес или подтиснато напрежение, тялото стартира да „ приказва ”.
Бронхиалната астма е един от най-ярките образци. Освен алергени или инфекции, до обостряне може да докара задушаваща психическа среда – в работата, в фамилията или в ежедневните връзки.
Тя е типична за обстановки, в които човек няма „ въздух ”, липсва му пространство, усеща се стеснен от прекален надзор или нечии упования. Писателят и психотерапевт Валери Синелников даже отбелязва, че астматиците постоянно потискат рева си – задушените сълзи се трансформират в задушаващи пристъпи.
Язвата на стомаха също има добре познати физиологични аргументи – тютюнопушене, алкохол, хеликобактер пилори, приемственост. Но профилът на хората с язва постоянно е подобен: тревожни, раними, доста виновни, с високи условия към себе си и податливост към вътрешно самобичуване. Те „ се изяждат ” от вътрешната страна, когато действителността не дава отговор на личните им упования или когато не съумяват да одобряват промени.
Болките в кръста нерядко имат психологична страна. Тялото реагира на несъразмерната отмалялост и дългото напрежение, а в психосоматичните тълкувания тази болежка е знак, че човек се е натоварил с непостижими задания, носи тежест, която не може да издържи.
Диабетът , погледнат през призмата на психосоматиката, постоянно е обвързван с липса на деликатност, прочувствена празнина или фамилни спорове. Хората, които претърпяват „ апетит за обич ” , се пробват да запълнят неналичията с храна, а сладкото става сурогат на насладата.
Не е инцидентно, че езикът ни е цялостен с изрази като „ изяждам се от вътрешната страна ” , „ висят ми на врата ” или „ заемам се с всичко ” . Понякога тялото безусловно повтаря това, което мозъкът се пробва да премълчи.
Още античните мислители слагат основата на разбирането за връзката сред душата и физическото здраве. Сократ отбелязва, че никой не може да лекува тялото, без да лекува душата.
Хипократ – бащата на медицината – също акцентира, че организмът е единно цяло и че лекуването би трябвало да търси аргументите, а освен признаците. Съвременната психосоматика, опирайки се на тези хрумвания, изследва по какъв начин страстите, стресът и вътрешните спорове предизвикат телесни болести.
Психотерапевтът Сергей Новиков разказва психосоматиката като метод, който преглежда индивида в неговата цялост – не просто като притежател на орган или диагноза, а като персона с прекарвания, които въздействат директно на здравето.
По данни на Световната здравна организация забележителна част от пациентите в обичайните кабинети идват със болести, зад които стоят точно психически фактори.
Още през 30-те години Франц Александер формулира „ святата седморка ” – седем положения, които най-често имат психосоматичен генезис: първична хипертония, стомашна язва, ревматоиден артрит, хипертиреоидизъм, бронхиална астма, колит и невродермит.
Днес описът е доста по-дълъг и включва положения, които се обострят под въздействие на прочувствено безсилие, страхове, неизказана болежка и потиснати реакции.
Фройд разказва механизма просто и ясно: казусът, който изтласкваме, се връща като признак. Ако човек живее в непрекъснат стрес или подтиснато напрежение, тялото стартира да „ приказва ”.
Бронхиалната астма е един от най-ярките образци. Освен алергени или инфекции, до обостряне може да докара задушаваща психическа среда – в работата, в фамилията или в ежедневните връзки.
Тя е типична за обстановки, в които човек няма „ въздух ”, липсва му пространство, усеща се стеснен от прекален надзор или нечии упования. Писателят и психотерапевт Валери Синелников даже отбелязва, че астматиците постоянно потискат рева си – задушените сълзи се трансформират в задушаващи пристъпи.
Язвата на стомаха също има добре познати физиологични аргументи – тютюнопушене, алкохол, хеликобактер пилори, приемственост. Но профилът на хората с язва постоянно е подобен: тревожни, раними, доста виновни, с високи условия към себе си и податливост към вътрешно самобичуване. Те „ се изяждат ” от вътрешната страна, когато действителността не дава отговор на личните им упования или когато не съумяват да одобряват промени.
Болките в кръста нерядко имат психологична страна. Тялото реагира на несъразмерната отмалялост и дългото напрежение, а в психосоматичните тълкувания тази болежка е знак, че човек се е натоварил с непостижими задания, носи тежест, която не може да издържи.
Диабетът , погледнат през призмата на психосоматиката, постоянно е обвързван с липса на деликатност, прочувствена празнина или фамилни спорове. Хората, които претърпяват „ апетит за обич ” , се пробват да запълнят неналичията с храна, а сладкото става сурогат на насладата.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ