Анжел Вагенщайн: Творецът, който остана ремсист и на 100 години
Много е мъчно да пишеш за Анжел Вагенщайн. Достоен човек и жител с изострени сетива за несправедливостите, насилието, духовната мизерия. Убеден антифашист, посветил живота си на тази идея. Творец с дълбока мъдрост, струяща от неговите творби - и литературни, и кино. Животът му наподобява на авантюристичен разказ, стартират на 17 ноември 1922 година Преминава в Пловдив през беднотията на следвоенните години, по-късно през емиграцията във Франция поради левите убеждения на родителите му. Следват най-опасните, само че " сантиментални " години - участието в РМС, след това - в Българска комунистическа партия, въдворяването в трудов лагер, бягството оттова и присъединяване в партизански отряд, в бойна група, акциите. " Битката за Москва ще се води по улиците на София " - този фиктивен от него лозунг, изписан по стените на софийските къщи, разкрива облика на времето, когато младежите отиват на гибел в битката против фашизма. Следва залавянето, инквизициите в полицията, смъртната присъда. Чака 137 нощи да бъде обесен по Закона за отбрана на страната. Спасява го идването на Червената войска и 9 септември - датата, която дефинира като втори рожден ден.
Искрен болшевик до края на живота си. Затова и не приема отклоняването от хуманния смисъл на революцията. Тревожи го казусът с персоналната независимост, бюрократщината, основаването на нова върхушка, която няма нищо общо със социализма и идеалите. Затова е измежду дисидентите и е на първите манифестации след 1989 година, откъдето предизвестява хората да не се оставят да бъдат излъгани. И по тази причина доста бързо се отдръпва...
Първият чужденец, приключил кинодраматургия във ВГИК в Москва. Изпод неговото перо излизат 52 сюжета за игрални, документални и анимационни филми, както и книгите " Съновидение за св. Борис I ", " Петокнижие Исаково ", " Далеч от Толедо ", " Сбогом, Шанхай ", " Серенада за балканска гайда ", " Отвъд стените. Разкази и новели ".
Анжел Вагенщайн напусна този свят на 100-годишна възраст на 29 юни. Но той е измежду личностите, които пишат историята и основаното от които надвишава рамките на времето и пространството, в което живеят.
Нека си спомним за него с няколко цитата от изявленията, давани за ДУМА и други медии. > За идеала
РМС е най-голямото, чисто и ярко събитие в антифашистката битка. Живеехме в положение на възторг и огромни очаквания. Ние бяхме женени за гибелта. Но живеехме с вярата, че даваме живота си в името на едно огромно бъдеще за всички. Загиналите ремсисти живяха къс, само че огромен живот и останаха при идеала си.
Недопустимо е отричането на антифашистката битка. Една нация няма правото да се подиграва със светли и чисти персони. > Вярвам, че ще бъдат открити други обществени модели, нови пътища за некапиталистическо развиване на обществото. Защото човечеството няма различен избор за своето оцеляване.
Комунизмът е мелодия. Това е една ария. Човек от време на време не помни думите на песента. Думите - това е нашата стратегия и така нататък Но най-важното е мелодията, тя остава постоянно. Комунизмът е мелодията на една значима ария, на която не всеки път знаем думите и ги бъркаме от време на време. Тази мелодия се нуждае от петолиние и на това петолиние има ключ. Ключът е това, което дефинира хармонията. Този ключ е съвършен. Държат го поети, художници, композитори, духовността. Някой може да смени думите, само че значимо е да запазиш мелодията!
С фашизма се води война, за свободата се мре. > За полезностите
Солидарността, другарството, етиката, милосърдието, душевната благотворителност, уважението към родителите, вярата в пътя построяват персоналното достолепие на индивида.
Това, което най-вече ме отчайва в България, е апатията на обществото. Няма нищо по-убийствено нещо от апатията на едно общество.> За творчеството > Не мога да деля моята писателска активност от киното. Моето витално мастило постоянно е пробивало.
Кризата в актуалното българско кино и въобще в изкуството се дължи освен на неналичието на пари, а и на една обърканост, на разпад на една ценностна система, без тя да бъде сменена с друга ценностна система. Това е едно блуждаене, тъй като остарялото време си е отишло, само че новото още не е пристигнало.
Истинската просвета по принцип е некомерсиална. Доказателство за това е протичащото се в България, където комерсиалната просвета задуши като с плевели свежите кълнове на младата посттоталитарна просвета. Не бих желал да догматизирам, само че в изискванията на този капитализъм, на този вид либерализация некомерсиалната просвета няма по какъв начин да оцелее. Културата се промъква трудно сред пазара и парите.
Изкуството е оръжие. > За живота и пътя > Животът е като един експрес, юрнал се към бъдещето, и ти си мислиш, че ще стигнеш до най-далечната станция. Изведнъж идва кондукторът, потупва те по рамото и ти споделя: " Край, ти си дотук. " Толкова бързо профучава животът, че дори не разбираш по кое време си стар.
Аз потеглих, вървях към една далечна светла точка. И всичко в моя живот бе подчинено на това да я реализира.
Ако човечеството доближи светлата точка, към която се стреми, и загърби хоризонта, то няма да има нито цели, нито идеали. > --------------
Моят път към храма е едно мечтано от човечеството общество на справедливостта, на братството, на положителната воля.
Всеки отдалечен път има своя метрична система. Моята е мерило за среднощните партизански пътеки, за дистанцията от килията до бесилото, за метрите кинолента върху монтажната маса, за наниза от думи в моите " Драскулки ".
Искрен болшевик до края на живота си. Затова и не приема отклоняването от хуманния смисъл на революцията. Тревожи го казусът с персоналната независимост, бюрократщината, основаването на нова върхушка, която няма нищо общо със социализма и идеалите. Затова е измежду дисидентите и е на първите манифестации след 1989 година, откъдето предизвестява хората да не се оставят да бъдат излъгани. И по тази причина доста бързо се отдръпва...
Първият чужденец, приключил кинодраматургия във ВГИК в Москва. Изпод неговото перо излизат 52 сюжета за игрални, документални и анимационни филми, както и книгите " Съновидение за св. Борис I ", " Петокнижие Исаково ", " Далеч от Толедо ", " Сбогом, Шанхай ", " Серенада за балканска гайда ", " Отвъд стените. Разкази и новели ".
Анжел Вагенщайн напусна този свят на 100-годишна възраст на 29 юни. Но той е измежду личностите, които пишат историята и основаното от които надвишава рамките на времето и пространството, в което живеят.
Нека си спомним за него с няколко цитата от изявленията, давани за ДУМА и други медии. > За идеала
РМС е най-голямото, чисто и ярко събитие в антифашистката битка. Живеехме в положение на възторг и огромни очаквания. Ние бяхме женени за гибелта. Но живеехме с вярата, че даваме живота си в името на едно огромно бъдеще за всички. Загиналите ремсисти живяха къс, само че огромен живот и останаха при идеала си.
Недопустимо е отричането на антифашистката битка. Една нация няма правото да се подиграва със светли и чисти персони. > Вярвам, че ще бъдат открити други обществени модели, нови пътища за некапиталистическо развиване на обществото. Защото човечеството няма различен избор за своето оцеляване.
Комунизмът е мелодия. Това е една ария. Човек от време на време не помни думите на песента. Думите - това е нашата стратегия и така нататък Но най-важното е мелодията, тя остава постоянно. Комунизмът е мелодията на една значима ария, на която не всеки път знаем думите и ги бъркаме от време на време. Тази мелодия се нуждае от петолиние и на това петолиние има ключ. Ключът е това, което дефинира хармонията. Този ключ е съвършен. Държат го поети, художници, композитори, духовността. Някой може да смени думите, само че значимо е да запазиш мелодията!
С фашизма се води война, за свободата се мре. > За полезностите
Солидарността, другарството, етиката, милосърдието, душевната благотворителност, уважението към родителите, вярата в пътя построяват персоналното достолепие на индивида.
Това, което най-вече ме отчайва в България, е апатията на обществото. Няма нищо по-убийствено нещо от апатията на едно общество.> За творчеството > Не мога да деля моята писателска активност от киното. Моето витално мастило постоянно е пробивало.
Кризата в актуалното българско кино и въобще в изкуството се дължи освен на неналичието на пари, а и на една обърканост, на разпад на една ценностна система, без тя да бъде сменена с друга ценностна система. Това е едно блуждаене, тъй като остарялото време си е отишло, само че новото още не е пристигнало.
Истинската просвета по принцип е некомерсиална. Доказателство за това е протичащото се в България, където комерсиалната просвета задуши като с плевели свежите кълнове на младата посттоталитарна просвета. Не бих желал да догматизирам, само че в изискванията на този капитализъм, на този вид либерализация некомерсиалната просвета няма по какъв начин да оцелее. Културата се промъква трудно сред пазара и парите.
Изкуството е оръжие. > За живота и пътя > Животът е като един експрес, юрнал се към бъдещето, и ти си мислиш, че ще стигнеш до най-далечната станция. Изведнъж идва кондукторът, потупва те по рамото и ти споделя: " Край, ти си дотук. " Толкова бързо профучава животът, че дори не разбираш по кое време си стар.
Аз потеглих, вървях към една далечна светла точка. И всичко в моя живот бе подчинено на това да я реализира.
Ако човечеството доближи светлата точка, към която се стреми, и загърби хоризонта, то няма да има нито цели, нито идеали. > --------------
Моят път към храма е едно мечтано от човечеството общество на справедливостта, на братството, на положителната воля.
Всеки отдалечен път има своя метрична система. Моята е мерило за среднощните партизански пътеки, за дистанцията от килията до бесилото, за метрите кинолента върху монтажната маса, за наниза от думи в моите " Драскулки ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ