Много често се случва да не разбираме, че трудностите са

Много постоянно се случва да не разбираме, че компликациите са резултат от нарушеното равновесие, и се опитваме да се борим с околния свят, вместо да премахнем поляризацията. Ден след ден, лека-полека и напълно незабелязано, се оказваме на единия полюс, изгубили чувство за центъра си.

Станали сме крайни в разбирането, чувството, желанието, упоритостта си... Пропуснали сме момента на хранещото засищане на центъра и към този момент се сблъскваме с проблемите на крайността. Обвиняваме света, водиме война с него, желаеме да го променим, тъй като не дава отговор на нашата прекаленост. От това нормално нищо не печелим и компликацията става още по-голяма.

Да се запитаме през днешния ден – „ В какво съм краен/крайна? “. Със сигурност все някой в миналото се е опитвал да ни го каже, само че ние не сме го чули. Превърнали сме го в мотив за борба. Е, през днешния ден може да разнообразим и да разтеглим себе си с отговора на този въпрос.

Открием ли полюса, остава да се върнем малко обратно, с цел да се спрем в центъра и да премахнем поляризацията. За това не ни e необходим светът, а единствено да се обърнем искрено към себе си.

Днес е една прелестна опция тъкмо за това, тъй като е Седмицата на центъра в нас!