Как Сталин превръща Москва в мегаполис
Много архитектурни шедьоври и красиви места са изгубени, променяйки вечно образа на Москва.
От друга страна, съветската столица нямаше да е днешният преуспяващ мегаполис, в случай че не беше проектът за реорганизация на Сталин.
„ Москва би трябвало да придобие европейски образ. Естествено, ще останат исторически монументи и здания, само че сегашният азиатски темперамент на града – всички тези криволичещи улици, необичайно издигнати здания и къщи със странни цветове, би трябвало да бъдат разрушени “. Изненадващо, тези думи са изречени дълго преди епохата на Йосиф Сталин – още през 1913 година, когато Николай Шченков, народен представител от Московската дума, споделя визията си за бъдещето на Москва с в. „ Гласът на Москва “. Шченков оглавява комисията за благоустройство в Думата, основана за да пригоди градското обмисляне с потребностите на епохата.
Комисията, обаче, няма шанса да реализира плановете си, защото през 1917 година избухва Революцията. Забележително е, че още преди да стартира Сталиновата индустриализация и урбанизация, потребността от смяна на градското обмисляне в Москва е явна. Роман Клайн, един от най-активните архитекти на епохата, споделя следното в изявление за същия този в. „ Гласът на Москва “: „ [Москва] е огромен търговски център, чието население нараства от година на година. Нуждата от жилища се усилва, а земята става все по-скъпа. Независимо дали ни се желае или не, жилищните здания ще стават все по-високи – те ще засенчват дребните къщи и ще се издигат на куполите на църквите “.
„ Всичко е струпано случайно “
Събитията след Революцията през 1917 година демонстрират, че Клайн е бил безусловно прав. Само от 1918 до 1924 година в московските покрайнини и в бедните квартали в центъра на Москва се местят над 500 000 души, настанявайки се в именията на някогашните благородници и в градските здания – от първокласни хотели до скъпи жилища, трансформирайки ги в комунални жилищни квартали. И въпреки всичко, потребността от жилища продължава да е отчайваща на фона на ятата от хора, които идват в Москва, с цел да учат и да работят по време на икономическата рецесия през 1920-те. Всички те би трябвало да живеят някъде, тъй че през 1920-те няколко екипа от архитекти оферират проектите си за реконструкцията на Москва. Никой от тях, обаче, не е оценен като заслужен за реализация.
През 1932 година е извършен оспорван конкурс за общия проект на Москва, като в него се включват именити архитекти като Льо Корбюзие, Ханес Майер (втори шеф на „ Баухаус “) и Ернст Май (създател на „ Новия Франкфурт “). Планът на Льо Корбюзие е най-радикален. „ Всичко е струпано случайно без съответна цел “, твърди Льо Корбюзие. „ В Москва всичко би трябвало да бъде разрушено и издигнато отначало “, споделя архитектът, чийто проект е да събори целия градски център и да го пресъздаде посредством правоъгълна мрежа от улици. Ернст Май счита, че „ Москва в настоящия си тип може да побере над 1 милион поданици “.
Междувременно, при започване на 1930-те градът към този момент има над 3 милиона жители. Мрежата от улици, алеи и булеварди е доста комплицирана, а пътищата на доста места към момента са с настилка от каменни павета и дърво, без асфалт. В този си тип градът не е изцяло подготвен за индустриализацията и натоварения трафик, който тя води със себе си.
През 1933 година е основано архитектурното бюро „ Проектантски ателиета на Съвета на Москва “ за да се създаде план за новото обмисляне на Москва. Т.нар. „ Генерален проект за реконструкцията на Москва “ е приключен през 1935 година, само че тогава към този момент тече интензивно строителство: първата линия на метрото, „ Соколническая “, е приключена и са почнали подготовки за основаването на канала „ Москва-Волга “. В центъра на града са положени основите на постройките на Държавната библиотека на Съюз на съветските социалистически републики „ В.И. Ленин “, хотел „ Москва “ и днешната Държавна дума, а смяната на уличното обмисляне тече с бързи темпове. Очевидно това постанова разрушаването на някои значими елементи от остарелия град.
Какво е изгубено
Епохата на реконструкцията на Москва съответствува с дейната антирелигиозна акция, водена от управляващите. През 1928 година всеобщото разрушение на православни църкви към този момент е почнало. Болшевиките не се свенят да унищожават остарели църкви, в случай че те пречат на разширението на пътища – и, естествено, доста са заличени от лицето на земята поради чисто пропагандни аргументи и антирелигиозни възгледи. Много църкви са затворени, куполите им са свалени и употребявани за всевъзможни цели – от предпазване на зърно до фабрики или проучвателен институти. Цели квартали от ниски здания, постоянно исторически имения, са застрашени. Според проекта всички значими площади в града, в това число Червеният площад, би трябвало да бъдат разширени най-малко двойно, като бъдат разрушени постройките към тях. Ширината на всички основни улици, алеи и автомагистрали в града също би трябвало да бъде увеличена до минимум 30-40 м посредством разрушаването и преместването на постройките, които се издигат там.
Ето и лист на основните архитектурни загуби.
-Симоновият манастир – издигнат през XIV-XVII в. и опустошен през 1920-1930 година, Симоновият манастир е исторически монумент и мемориал. След събарянето на множеството здания и разрушаването на гробището на манастира, на негово място е повдигнат нов Дворец на културата за „ ЗИЛ “ (близък авто завод).
Симоновият манастир в Москва, 1882 г.Снимка със свободен достъп
-Сухарьовата кула. Построена в московски бароков жанр през 1692-1695 година, кулата е дом на Московското учебно заведение по математика и корабоплаване, а по-късно, през XVIII-XIX в. тук има доста магазини и работилници. За жал, кулата е ситуирана навръх пътя на околовръстното шосе „ Садовое “, което би трябвало да се разшири. В последна сметка, Сухарьовата кула е съборена през 1934 година.
Сухарьовата кула, 1927 г.Снимка със свободен достъп
-Старата стена в Китай-город. Крепостната стена, която обкръжава центъра на Москва, е издигната през XVI в. от италиански архитекти. През 1930-те тя към този момент от дълго време е изгубила укрепителните си цели и е просто впечатляващ исторически монумент в центъра на града. Стената, обаче, с многочислените си кули, е разрушена през 1934-1935 година. Само едно парче от нея с дължина към 150 м е непокътнато и към момента може да се види зад хотел „ Метропол “.
Китайгородската стена преди свалянето ѝ през 1934 г.Снимка със свободен достъп
-Катедралата „ Христос Спасител “. Строежът на катедралата лишава 40 години и тя е приключена през 1883 година. Посветена е на съветската победа над Наполеон през 1812 година. 103-метровата катедрала е взривена през 1931 година. Разрушаването ѝ е за да се освободи място на колосалния Дворец на препоръките, където да бъде настанен законодателният орган на страната – Върховният съвет на Съюз на съветските социалистически републики. Строителството му стартира през 1937 година, само че е стопирано през 1941 година, когато избухва Втората международна война. През 1958 година на негово място е изкопан плувният басейн „ Москва “. През 2000 година катедралата е издигната още веднъж, като е спазен първичният план.
Взривяването на „Христос Спасител“Снимка със свободен достъп
-Страстният манастир. Основан през 1654 година, манастирът е централен детайл на пл. „ Пушкинская “, един от централните в Москва. Той е опустошен през 1931 година, а по-късно на негово място е издигнато кино „ Пушкинский “.
Москва. пл. „Страстная“ (бъдещ „Пушкинская“); Църквата „Дим. Солунски“, „Страстният манастир“, Около 1925-1926 г.Снимка със свободен достъп
-Градският регион на мястото на сегашната бул. „ Нов Арбат “ е жертван да бъде премахнат според Генералния проект на Сталин от 1935 година; действително, обаче, разрушаването му стартира едвам след войната, в края на 1950-те – началото на 1960-те години. По време на основаването на улицата е погубен цялостен исторически квартал.
Като цяло, броят на историческите здания, предпазени публично от страната, пада от 216 през 1928 година до 74 през 1935 година. Разбира се, в Москва след 1935 година остават повече от 74 исторически здания, само че те просто не са публично приети. Цифрите, обаче, демонстрират мащаба на разрушенията. Например, всички фасади на ул. „ Тверская “ са префасонирани, съвсем всички църкви в центъра са съборени, а доста здания са реновирани до степен, в която не могат да бъдат разпознати.
ТверскаяСнимка със свободен достъп
Някои от оживелите исторически гради са преместени, без да бъдат деконструирани.Но реализацията на Генералния проект стопира през 1941 година с началото на Втората международна война.
Какво е получено
Градът губи окончателно редица архитектурни монументи, само че и печели доста. Благодарение на разширението на централните улици и основаването на радиални булеварди и автомагистрали, Москва е пригодена да побере повече хора и да поеме превоза на този огромен град.
Улица „Горки“Семьон Фридланд
След войната осъществяването на Генералния проект продължава и въз основата на правилото на решетката към остарелия град са основани нови квартали. Околовръстният път на Москва е плануван в края на 1930-те и е приключен през 1962 година. Той е жизненоважен за превоза в града. Каналът „ Москва-Волга “ е издигнат (с труда на пандизчии от ГУЛАГ), което съкратява дистанцията сред реките и дава подтик на развиването на речния превоз в Московска област.
Големият колхозен (Голям Сухарьовски) площад в Москва, 1957 г.Михаил Озерский/Sputnik
Крайбрежните улици на р. Москва, чиято обща дължина е 52 км, са облицовани с гранит; реконструирани са три моста и са издигнати девет нови. Около Москва са построени доста нови язовири, оборудвани със модерни технологии за филтриране и пречистване на водата. Създадени са нови публични паркове, като най-впечатляващ измежду тях е Горки парк, които в последна сметка трансформират Москва в най-зеления град в света. Реализацията на Генералния проект, въпреки и със съществени пропуски, продължава и през късните години на съществуването на Съюз на съветските социалистически републики.
Стротелството на проспект „Калинин“ (днешен „Нов Арбат“) в Москва.Нина Каневская/Sputnik
В рамките на 20-30 години са посрещнати жизненоважните потребности на един великански, разрастващ се град. Сложният план е усложнен още повече от Втората международна война. Макар че някои културни монументи са изгубени, реконструкцията на Сталин като цяло трансформира Москва в града, който е през днешния ден, и му разрешава да продължи да се развива и след рухването на Съюз на съветските социалистически републики.
създател:
източник: bg.rbth.com
От друга страна, съветската столица нямаше да е днешният преуспяващ мегаполис, в случай че не беше проектът за реорганизация на Сталин.
„ Москва би трябвало да придобие европейски образ. Естествено, ще останат исторически монументи и здания, само че сегашният азиатски темперамент на града – всички тези криволичещи улици, необичайно издигнати здания и къщи със странни цветове, би трябвало да бъдат разрушени “. Изненадващо, тези думи са изречени дълго преди епохата на Йосиф Сталин – още през 1913 година, когато Николай Шченков, народен представител от Московската дума, споделя визията си за бъдещето на Москва с в. „ Гласът на Москва “. Шченков оглавява комисията за благоустройство в Думата, основана за да пригоди градското обмисляне с потребностите на епохата.
Комисията, обаче, няма шанса да реализира плановете си, защото през 1917 година избухва Революцията. Забележително е, че още преди да стартира Сталиновата индустриализация и урбанизация, потребността от смяна на градското обмисляне в Москва е явна. Роман Клайн, един от най-активните архитекти на епохата, споделя следното в изявление за същия този в. „ Гласът на Москва “: „ [Москва] е огромен търговски център, чието население нараства от година на година. Нуждата от жилища се усилва, а земята става все по-скъпа. Независимо дали ни се желае или не, жилищните здания ще стават все по-високи – те ще засенчват дребните къщи и ще се издигат на куполите на църквите “.
„ Всичко е струпано случайно “
Събитията след Революцията през 1917 година демонстрират, че Клайн е бил безусловно прав. Само от 1918 до 1924 година в московските покрайнини и в бедните квартали в центъра на Москва се местят над 500 000 души, настанявайки се в именията на някогашните благородници и в градските здания – от първокласни хотели до скъпи жилища, трансформирайки ги в комунални жилищни квартали. И въпреки всичко, потребността от жилища продължава да е отчайваща на фона на ятата от хора, които идват в Москва, с цел да учат и да работят по време на икономическата рецесия през 1920-те. Всички те би трябвало да живеят някъде, тъй че през 1920-те няколко екипа от архитекти оферират проектите си за реконструкцията на Москва. Никой от тях, обаче, не е оценен като заслужен за реализация.
През 1932 година е извършен оспорван конкурс за общия проект на Москва, като в него се включват именити архитекти като Льо Корбюзие, Ханес Майер (втори шеф на „ Баухаус “) и Ернст Май (създател на „ Новия Франкфурт “). Планът на Льо Корбюзие е най-радикален. „ Всичко е струпано случайно без съответна цел “, твърди Льо Корбюзие. „ В Москва всичко би трябвало да бъде разрушено и издигнато отначало “, споделя архитектът, чийто проект е да събори целия градски център и да го пресъздаде посредством правоъгълна мрежа от улици. Ернст Май счита, че „ Москва в настоящия си тип може да побере над 1 милион поданици “.
Междувременно, при започване на 1930-те градът към този момент има над 3 милиона жители. Мрежата от улици, алеи и булеварди е доста комплицирана, а пътищата на доста места към момента са с настилка от каменни павета и дърво, без асфалт. В този си тип градът не е изцяло подготвен за индустриализацията и натоварения трафик, който тя води със себе си.
През 1933 година е основано архитектурното бюро „ Проектантски ателиета на Съвета на Москва “ за да се създаде план за новото обмисляне на Москва. Т.нар. „ Генерален проект за реконструкцията на Москва “ е приключен през 1935 година, само че тогава към този момент тече интензивно строителство: първата линия на метрото, „ Соколническая “, е приключена и са почнали подготовки за основаването на канала „ Москва-Волга “. В центъра на града са положени основите на постройките на Държавната библиотека на Съюз на съветските социалистически републики „ В.И. Ленин “, хотел „ Москва “ и днешната Държавна дума, а смяната на уличното обмисляне тече с бързи темпове. Очевидно това постанова разрушаването на някои значими елементи от остарелия град.
Какво е изгубено
Епохата на реконструкцията на Москва съответствува с дейната антирелигиозна акция, водена от управляващите. През 1928 година всеобщото разрушение на православни църкви към този момент е почнало. Болшевиките не се свенят да унищожават остарели църкви, в случай че те пречат на разширението на пътища – и, естествено, доста са заличени от лицето на земята поради чисто пропагандни аргументи и антирелигиозни възгледи. Много църкви са затворени, куполите им са свалени и употребявани за всевъзможни цели – от предпазване на зърно до фабрики или проучвателен институти. Цели квартали от ниски здания, постоянно исторически имения, са застрашени. Според проекта всички значими площади в града, в това число Червеният площад, би трябвало да бъдат разширени най-малко двойно, като бъдат разрушени постройките към тях. Ширината на всички основни улици, алеи и автомагистрали в града също би трябвало да бъде увеличена до минимум 30-40 м посредством разрушаването и преместването на постройките, които се издигат там.
Ето и лист на основните архитектурни загуби.
-Симоновият манастир – издигнат през XIV-XVII в. и опустошен през 1920-1930 година, Симоновият манастир е исторически монумент и мемориал. След събарянето на множеството здания и разрушаването на гробището на манастира, на негово място е повдигнат нов Дворец на културата за „ ЗИЛ “ (близък авто завод).
Симоновият манастир в Москва, 1882 г.Снимка със свободен достъп
-Сухарьовата кула. Построена в московски бароков жанр през 1692-1695 година, кулата е дом на Московското учебно заведение по математика и корабоплаване, а по-късно, през XVIII-XIX в. тук има доста магазини и работилници. За жал, кулата е ситуирана навръх пътя на околовръстното шосе „ Садовое “, което би трябвало да се разшири. В последна сметка, Сухарьовата кула е съборена през 1934 година.
Сухарьовата кула, 1927 г.Снимка със свободен достъп
-Старата стена в Китай-город. Крепостната стена, която обкръжава центъра на Москва, е издигната през XVI в. от италиански архитекти. През 1930-те тя към този момент от дълго време е изгубила укрепителните си цели и е просто впечатляващ исторически монумент в центъра на града. Стената, обаче, с многочислените си кули, е разрушена през 1934-1935 година. Само едно парче от нея с дължина към 150 м е непокътнато и към момента може да се види зад хотел „ Метропол “.
Китайгородската стена преди свалянето ѝ през 1934 г.Снимка със свободен достъп
-Катедралата „ Христос Спасител “. Строежът на катедралата лишава 40 години и тя е приключена през 1883 година. Посветена е на съветската победа над Наполеон през 1812 година. 103-метровата катедрала е взривена през 1931 година. Разрушаването ѝ е за да се освободи място на колосалния Дворец на препоръките, където да бъде настанен законодателният орган на страната – Върховният съвет на Съюз на съветските социалистически републики. Строителството му стартира през 1937 година, само че е стопирано през 1941 година, когато избухва Втората международна война. През 1958 година на негово място е изкопан плувният басейн „ Москва “. През 2000 година катедралата е издигната още веднъж, като е спазен първичният план.
Взривяването на „Христос Спасител“Снимка със свободен достъп
-Страстният манастир. Основан през 1654 година, манастирът е централен детайл на пл. „ Пушкинская “, един от централните в Москва. Той е опустошен през 1931 година, а по-късно на негово място е издигнато кино „ Пушкинский “.
Москва. пл. „Страстная“ (бъдещ „Пушкинская“); Църквата „Дим. Солунски“, „Страстният манастир“, Около 1925-1926 г.Снимка със свободен достъп
-Градският регион на мястото на сегашната бул. „ Нов Арбат “ е жертван да бъде премахнат според Генералния проект на Сталин от 1935 година; действително, обаче, разрушаването му стартира едвам след войната, в края на 1950-те – началото на 1960-те години. По време на основаването на улицата е погубен цялостен исторически квартал.
Като цяло, броят на историческите здания, предпазени публично от страната, пада от 216 през 1928 година до 74 през 1935 година. Разбира се, в Москва след 1935 година остават повече от 74 исторически здания, само че те просто не са публично приети. Цифрите, обаче, демонстрират мащаба на разрушенията. Например, всички фасади на ул. „ Тверская “ са префасонирани, съвсем всички църкви в центъра са съборени, а доста здания са реновирани до степен, в която не могат да бъдат разпознати.
ТверскаяСнимка със свободен достъп
Някои от оживелите исторически гради са преместени, без да бъдат деконструирани.Но реализацията на Генералния проект стопира през 1941 година с началото на Втората международна война.
Какво е получено
Градът губи окончателно редица архитектурни монументи, само че и печели доста. Благодарение на разширението на централните улици и основаването на радиални булеварди и автомагистрали, Москва е пригодена да побере повече хора и да поеме превоза на този огромен град.
Улица „Горки“Семьон Фридланд
След войната осъществяването на Генералния проект продължава и въз основата на правилото на решетката към остарелия град са основани нови квартали. Околовръстният път на Москва е плануван в края на 1930-те и е приключен през 1962 година. Той е жизненоважен за превоза в града. Каналът „ Москва-Волга “ е издигнат (с труда на пандизчии от ГУЛАГ), което съкратява дистанцията сред реките и дава подтик на развиването на речния превоз в Московска област.
Големият колхозен (Голям Сухарьовски) площад в Москва, 1957 г.Михаил Озерский/Sputnik
Крайбрежните улици на р. Москва, чиято обща дължина е 52 км, са облицовани с гранит; реконструирани са три моста и са издигнати девет нови. Около Москва са построени доста нови язовири, оборудвани със модерни технологии за филтриране и пречистване на водата. Създадени са нови публични паркове, като най-впечатляващ измежду тях е Горки парк, които в последна сметка трансформират Москва в най-зеления град в света. Реализацията на Генералния проект, въпреки и със съществени пропуски, продължава и през късните години на съществуването на Съюз на съветските социалистически републики.
Стротелството на проспект „Калинин“ (днешен „Нов Арбат“) в Москва.Нина Каневская/Sputnik
В рамките на 20-30 години са посрещнати жизненоважните потребности на един великански, разрастващ се град. Сложният план е усложнен още повече от Втората международна война. Макар че някои културни монументи са изгубени, реконструкцията на Сталин като цяло трансформира Москва в града, който е през днешния ден, и му разрешава да продължи да се развива и след рухването на Съюз на съветските социалистически републики.
създател:
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ