Мненията относно творчеството на Учителя Петър Дънов са противоречиви. Въпреки

Мненията по отношение на творчеството на Учителя Петър Дънов са спорни. Въпреки това, не може да се отхвърли, че той е посветил голяма част от времето си, с цел да опознае в елементи взаимоотношенията сред хората. 

Не е наложително да се съгласявате с всичко, казано от него. Това обаче не значи, че няма да намерите мисъл, която да разказва по най-хубавия метод прочувствения ви свят. Вижте най-популярните мисли на Петър Дънов за любовта, оповестени в книгата “Няма незаконна обич ”.

Ако мисълта за даден човек в никакъв случай не изчезва от съзнанието ви, знайте, че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.

Ако искаш да обичаш, не би трябвало да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не би трябвало да се съмняваш.

Обичате ли някого, не му говорете за своята обич. Този, който обичате, не би трябвало да знае какви усеща имате към него.

Любовта е най-важният въпрос на живота. Разрешите ли него, ще разрешите всички останали въпроси, от какъвто и темперамент да са те – персонален, публичен, фамилен или всемирен.

Когато желае да обсеби нещо с възприятията си, човек си основава карма. Когато дава независимост на хората, той се освобождава от своята карма.

Не може да мислиш за някого, в случай че и той не мисли за тебе.

Ако прекомерно мощно обичате един човек, ще му аргументите щета. Като мислите единствено за него, вие го вършиме разтревожен, тъй като с мислите си го контролирате. Да обичаш човек значи да му желаеш положителното и да го оставиш свободен.

Любовта е глуха за всички неприятни, обидни думи. Ти не можеш да огорчиш сърцето на любящия човек, нито можеш да помрачиш мозъка му, нито можеш да смутиш душата му. На всички обиди и огорчения той ще се усмихне. Любовта е непобедима мощ. Който има Любов, той е мощен човек.

Любов, която не може да издържи на всички тествания в живота, не е същинска обич.

Любовта изключва всякакво принуждение. Тя работи сред хората единствено тогава, когато те правят всичко непринудено. Всеки човек има предпочитание да бъде свободен, самичък да пожелае да направи нещо за своя близък. Заставите ли го принудително да направи положително на някого, той незабавно ще ви се опълчи.

Любов, в която има боязън, не е същинска. Единствената мощ в света, която не познава страха, е любовта.

Заради любовта хората са подготвени на такива жертви, каквито без обич в никакъв случай не биха създали.

Любовта е безконечният блян на две души.

Престъпността е в незнанието, че желаеме да сложим любовта в окови.

Любовта в никакъв случай не ревнува, в никакъв случай не търси своето право! Тя прави човек прелъстителен и не държи на достолепието.

Любовта не мисли за последици. Тя се управлява от принцип и щом правилото е верен, и следствията ще бъдат верни и положителни.

Всеки се преобразява, когато почувства, че е обичан.

Любовта не обича никакви недоволства – това, че си профан, че си бедняк, че си виновник, не я интересува – поставя те в огнения кюп и те разтопява. Колкото и да се криеш, да се предпазваш, тя ще те откри. Не остава нищо друго, с изключение на да кажеш: “На твое разположение съм! ”

Ако ти за любовта не си подготвен да пожертваш всичко в света, ти не можеш да схванеш живота. Човек би трябвало да бъде подготвен да жертва. Не да напусне живота, а във всички несъгласия да види красивото, хубавото.

Хората не би трябвало да се питат взаимно: “Обичаш ли ме? ” Това, което свети, не гори. Това, което люби, не приказва.

Любовта не се изисква. Който желае обич, той няма обич в себе си.

Който ви обича, единствено той може да ви даде нещо. Ако някой не ви обича, нищо не може да ви даде.

Дойдете ли до любовта, не казвайте, че някого обичате повече, а някого – по-малко. Обичайте толкоз, колкото обич излиза от сърцето ви.

За да бъде мощен, човек би трябвало да е удовлетворен външно и вътрешно. Щом е неудовлетворен, той прекъсва връзката си с любовта.

Имаш право да обичаш, само че нямаш право да обсебваш. Природата не разрешава да се обсеби това, което тя е дала. Тя дава нещо, с цел да го употребиш, само че не да го обсебиш. Тя всеки път ще противодейства, в случай че искаш да завладееш това, което е основала.

Ако твоята обич не може да преодолява всичките компликации, каква е тази обич?

Ако се сърдите, няма да постигнете любовта. Когато се сърдите, вие сте надалеч от любовта. Със мусене, с съмнение и подозрение любовта не се намира.

Който същински обича, той в никакъв случай не съжалява, че обича и че не дават отговор на любовта му.

Любовта е вътрешен тласък, който ви тласка напред. Без обич не можете да прогресирате. Ако никого не обичате, вие не можете да учите. Вие би трябвало да обичате най-малко едно живо създание, за което да учите.

Няма по-велико нещо за човек от това, да срещне една душа в света, с която да беседва и от която да получи нещо ново, ярко, което тя носи в себе си.

Да обичаш някого, това значи да го направиш благополучен.

Обича ви единствено оня човек, в наличието на който вашите усложнения последователно понижават и изчезват.

Човек може да те обича, до момента в който му даваш независимост.

Ако някой не обръща внимание на твоята обич, това нищо не значи. Ще пристигна ден, когато той ще реши това, което си му дал, и на любовта ти ще отговори с обич. Той ще заплати с рента за това, което е получил от тебе. Човек може да губи на всички места и във всичко, само че не и в любовта.

От огромно значение е какъв човек те обича. Ако те обича елементарен човек, и ти ще станеш елементарен. Ако те обича надарен човек, ще станеш надарен. Ако те обича талантлив, ще станеш талантлив.

Любовта изисква героизъм, храброст и увереност.

Да обичаш един човек, аз разбирам да не допуснеш в мозъка си нито една мисъл срещу него и да държиш облика му по този начин заветен, както твоя облик. Това е максима. Който може, по този начин би трябвало да обича.

Когато обичаш някого, ти не можеш да живееш без него. Това е любов, това е вътрешният смисъл на обичта. Ако мислиш, че и без него можеш, ти не го обичаш.

Ако един ден хората престанат да се обичат, животът ще престане. Благодарете, че се обичат хората. В какъвто и смисъл да съществува любовта, тя носи живот в себе си.

Дайте независимост на индивида, в случай че желаете да ви обича.

Мисли за този миг, в който любовта ти се усмихва. Ако мислиш за бъдещето – ще страдаш.

Никога не потискайте своите усеща. Никога не ги насилвайте. Това не значи да вършиме каквото желаете. Не потискайте възприятието, а го изчакайте да узрее.

Искате ли да бъдете щастливи в любовта си, дръжте едно честно разстояние сред вас и обичания ви. Скъсите ли това разстояние, ще изгубите любовта си.

Не правете опит да владеете нечие сърце, нито пък позволявайте вашето да владее някой.

Вярвайте единствено в любовта, която дава.

Ако желаете да ви посети любовта, пожелайте я от дълбочината на душата си. Винаги идва отговор на мощните, откровени стремежи на човек, които излизат от неговата душа.

Стойте на такова разстояние един от различен, че да не виждате неприятните си черти. Докато са надалеч едни от други, хората виждат единствено положителното в себе си. Щом се приближат повече в сравнение с би трябвало, те не могат да се търпят.

Любовта остава при този, който е признателен. Всичко правете с обич.

Обичайте, без да очаквате да ви обичат.

Обикнете първо мозъка на индивида, след това сърцето му, душата му, духа и най-сетне неговото тяло. Обикнете ли индивида по този метод, и той ще ви обича.

Да обича, това е работа на душата. Не се бъркайте в нейните работи.

Не питайте никого: “Ти обичаш ли ме? ”. Щом питате, всичко ще изгубите. Кой по какъв начин ни обича, то не е наша работа. Това е работа на другите. Как ние обичаме, това е наша работа.

Ако някой ви обича, като насочи своите усеща към вас, то е целувка.

Не убивайте плътта, нито личността в себе си. Плътта е инструмент, на който душата свири.

Без пристрастеността любовта съществува, само че не може да се прояви. Тогава хората страдат. Любовта не вижда грешките, тъй като ги поправя.