Българската Коледа – от езичеството до истинската вяра в Спасителя
Мия Георгиева
Когато се ражда Новото слънце, античните хора по нашите земи вярвали, че зли демони плъзват от Долната земя. По мрачно обикалят къщи, къшли и стобори, крадат млякото на родилките, съня на децата, режат опашките на животните, вселяват боязън в хората. За да ги прогонят, дамите изричали обети, а мъжете чертаели катранени кръгове по вратите, поставяли хвойнови клончета на прага, трапезата и в комина, пръскали просо или царевица към дома и кошарите.
По това време пророци в далечна и нечувана Юдея предсказали идването на Спасителя и Рождество Христово. Сбъдването на пророчеството им съвпаднало с царуването на Ирод Антипа. Застрашен от идването на новия цар, той наредил да бъдат преброени юдеите до един. Издал заповед всеки да се върне там, където е роден. По волята му Мария и брачният партньор и Йосиф тръгнали към родния Назарет. През нощта отседнали в пещера, посещавана от пастири. Там, измежду сламата, Мария родила новия Бог. Щом го положила в яслите, ярка звезда пламнала в небето. Ангел Господен слязъл при Младенеца и известил за раждането на Сина Божий - Исус Христос. Той лежал в яслата, а мощното зарево било небесен знак за неговата божественост. Вестта за раждането на Спасителя се разнесла из цяла Юдея.
Първи в Исус повярвали трима мъдреци. Те се поклонили пред новия избавител и оставили блага. По секрети пътища се прибрали по къщите си и скрили от царя на евреите сбъднатото знамение.
Ирод на вятъра чакал да узнае кой е новият избавител. Разгневен, заповядал всички младенци под 2 години да бъдат избити. Плач и стенния раздрусали юдейската земя от кръвопролитието. Хиляди деца били погубени, само че макар царската воля Младенецът бил избавен. Йосиф и Мария избягали със сина си в Египет. Там станало знамение – всички остарели идоли се срутили. Това бил знак за силата на новия Бог.
С раждането си Исус донесъл на земята парченце от светостта на небесния мир. Ознаменувал началото на новата епоха, а повярвалите в него всяка година почитат 25 декември. Тогава възпроизвеждат мита за раждането на Христос, чувството, че принадлежат на друго време, когато човек е бил съвременник на боговете, сътворили света.
От класическия мит за появяването на детето-бог до през днешния ден са минали 2023 години, само че българинът християнин е запазил в почитането на празника Рождество и паганистичните си показа, вярвания, облици, знаци.
Това установил през 18 век и един европейски странник, който минал през нашите земи. В дневника си написал: „ Българите са набожни, само че не фанатици. Те не схващат свещенодействие, не знаят нищо за вярата, с изключение на пости и празници. Знаят да се кръстят и кръщават, само че не знаят „ Отче наш ”. Езически обичаи на нашия народ са се оказали толкоз мощни, преминавайки и в българските Новогодишни празници, в които централно място в тях има Коледа.
Свързани с един от върховите моменти в естествения кръговрат – зимното слънцестоене. Те съответстват с раждането на новото слънце, възраждането на природата и началото на земеделската година. В тяхната обредност са втъкани визиите на хората за време и пространство, оживяват предмети, знаци и герои, посредством които народът ни показва очакванията си за изобилие и благоденствие.
Българската Коледа съответстват с
езическия спомен за „ мръсните дни ” в годината.
Те стартират от Рождество Христово и свършват на Богоявление. В архаичните показа „ мръсните дни ” са невидимата граница сред остарялата и нова година. През този интервал природата и индивидът се приготвят за наново раждане, а светът - за ново създание. Тогава идва и новият господ – Иисус, който би трябвало да извърви пътя на съзряването и да стане част от пантеона на старозаветните богове.
Българите са вярвали, че всяка нощ през мръсните дни бродят демоничните същества на отвъдното. От залез слънце до първи петли по земята господствали мамници, бродници, караконджули, вампири, джадити. Хората се предпазвали от тях като носели в облеклата си по няколко скилидки чесън или люспи от бял лук, червен и бял конец, синьо мънисто. Жените съблюдавали редица забрани – да не перат и мият, да не си решат косите, да не режат с нож или ножица, не поглеждали мъжете. Баби баячки връзвали на новородените деца червен конец, кадяли ги с дим, с цел да не ги залюби дракон.
В този откъслек от сакрални дни, когато злите сили разрушават хармонията в подредения свят на индивида, единственото несъмнено място за него е домът. Възприемал го като микрокосмос. В дома предците ни са пресътворили цялата галактическата символика. Покривът и коминът съставляват небесния свод, който свързва земния с отвъдния свят. Стените – сочат четирите направления на света. Прагът, прозорците и огнището работят като мистична граница сред двата свята – живият и мъртвият.
Трапезата е галактическият център на къщата.
Изключителна е нейната роля на Бъдни вечер, в навечерието на Коледа. Тогава тя сплотява поколенията. Събира на едно предишното, сегашното и бъдещето.
По традиция софрата се поставя върху плява, символизираща яслата, в която е положен младенецът след раждането му. Нарежда се до огнището. Там гори бъдник – знак на дървото на живота, което в архаичните показа свързва трите свята – горен, на боговете и мъртвите, земен и низък, на зловредните сили. Преди да бъде разпален, мъжете го миросват, с цел да е плодовита и щастлива годината. Оставят го да гори през през цялата нощ, с цел да не си отиде шансът. Бъдникът е и домашният знак на небесното слънце, има очистителна, защитна и магическа мощ.
Култово място на празничната трапеза има обредният самун.
В другите краища на България го назовават боговица, вечерник, светец. Месят го единствено млади булки или моми, облечени в празнични носии. Бъднишкия самун се подготвя с мълчана вода и брашно, пресято три пъти, през три сита. Водата донасят девет девойки от девет кладенеца. В архаичните показа 9 е божествено число, което сплотява начало и край. През целия път до дома момите не проронват и дума. Вярвали, че по този начин ще опазят водата чиста от злите сили, които бродят през мръсните дни. Хлябът украсяват, като постоянно поставят в него златна или сребърна пара, с цел да се множи благосъстоянието в фамилията. В декорацията му най-често се изобразяват ралото, овцете, кошарата, слънцето и галактическото дървото. Изпечената боговица стопанката поставя в средата на софрата. Край нея подрежда постни гозби, минимум седем на брой - царевица, чесън, лук, фасул, ябълки,ошав, пуканки, орехи и всичко друго, което е родила земята. В патриархалния мироглед 7 е първото число, което сплотява духовното и преходното, символизира чистотата и изобилието. А българите вярвали, че изобилието на трапезата в навечерието на Коледа ще се прероди като благодат през идната година.
Храната на Бъдни вечер има и поминален темперамент. Постните ястия и хлябът са самобитно жертвоприношение за мъртвите. Смисълът им е да омилостивят умрелите роднини. За да добият магическа мощ, стопанинът прекажда обредните храни три пъти в кръг. След това излиза на двора. В ръката си държи коледната погача със запалена свещ на нея и чаша вино. Поднася я на светците, настойници на стихии и градушки, измолва от тях благосклонност и благословия. След това се връща на софрата, разчупва обредния самун над главата си и назовава по парче на къщата, равнищата, стадото, лозята, децата. Раздава ги на всеки член от фамилията и ги благославя. Комат от боговицата оставя и пред иконата на св. Богородица.
След ритуалната вечеря фамилията чака
коледарските дружини - вестители, че се е родил Спасителя.
В тях вземат участие ергените, на които следва да преминат към групата на мъжете. Те имат временен статус в обществото. Той подхожда на кръговрата в природата, както и на родилия се Исус, който също би трябвало да измине пътя на съзряването и приобщаването към боговете.
Обичаят коледуване е най-атрактивната част в българската Коледа. В светогледа на патриархалния българин той има смисъла и на ритуално посвещаване на момците, които са поели към мъжкото съзряване. То е обвързвано с доста компликации и тествания. Но всеки, минал през него, придобива мощ, с която побеждава злото. Така в празничния цикъл на момците-коледари българинът е пресъздал космогоническия мит за противоборството сред положителните и демоничните сили.
За Коледа ергените се готвят още от Игнажден. Организират се в дружини и си избират лидер. Точно в среднощ, когато се има вяра, че излизат караконджули и вампири, с цел да сеят боязън и опасност, потеглят и коледарските дружини. Всички ергени са облечени в празнични носии и носят в ръка богато украсени тояги. По бит се събират до черквата, откъдето поема коледарското шествие. Разделени на групи, обикалят от къща на къща. Най-първи ги посреща стопанинът и им се покланя три пъти. На прага стопанката ръси главите им със решето, цялостно с пшеница или пуканки, за здраве и благодат. След ритуала домакините канят дълго чаканите посетители край трапезата, където е и цялото семейство.
Обредните игри стартират с благословия на станеника към стопанина на дома. В знак на признателност, домакинът го подарява с коледарски колак, декориран със златна или сребърна пара. После момците вършат смехории, свирят, пеят и танцуват. Отправят пожелания за здраве и дълъг живот, за благодат, шанс, обич, за наслада, игри и забавление.
Заклинателните слова имат силата да предсказват щастливото бъдеще на рода и къщата.
На изпроводят домакинята подарява ергените с обредни кравайчета, царевица, орехи, сушени плодове, пуканки, яйца, брашно, сланина, суджук. Така коледарите обиколят всички къщи. Разотиват се по домовете чак след трети петли, когато пука зората и демоните към този момент са се скрили от живия свят.
Жените посрещат първи утрото на Коледа. Раздигат трапезата, почистват огнището. През цялата нощ те не се пипат, с цел да не излезе шансът от къщата. Сламата под софрата стопанинът изнася на най-високото място в селището, пали я и гадае какъв ще бъде шансът през годината. Част от нея посипва върху плодните дръвчета, с цел да има благодат, какъвто бог е дал на трапезата му. Въглените, останали от бъдника, се поставят в прикадена вода. Пазят я през цялата година и с нея гонят заболявания и демони.
По-късно на Коледа дамите отиват на гробищата, където оставят за умрелите ритуален самун, жито, вино и по малко от всяка манджа, правена за Бъдни вечер. Коледарите се събират в черковния двор. Разиграват на търг получените блага и с парите провеждат веселби.
Така приключва приказката за нашата Коледа, която и до през днешния ден се опитваме да изиграем на най-топлия домакински празник. В нея мъчно можем да разпознаем каноничния роман за Рождество - митът за идването на Спасителя, иконата на Богородица, кръстът, тамянът и мирото на Коледа, тъй като те са се слели с езическите ритуали, облици и знаци, надълбоко в кътчетата на душата си всеки знае, че в българската обредност, запазила се през вековете, се крие тайнството на познанието и светлината на Христовото Рождество. Една дълбока истина, до която се допираме всяка година на 25 декември.
Когато се ражда Новото слънце, античните хора по нашите земи вярвали, че зли демони плъзват от Долната земя. По мрачно обикалят къщи, къшли и стобори, крадат млякото на родилките, съня на децата, режат опашките на животните, вселяват боязън в хората. За да ги прогонят, дамите изричали обети, а мъжете чертаели катранени кръгове по вратите, поставяли хвойнови клончета на прага, трапезата и в комина, пръскали просо или царевица към дома и кошарите.
По това време пророци в далечна и нечувана Юдея предсказали идването на Спасителя и Рождество Христово. Сбъдването на пророчеството им съвпаднало с царуването на Ирод Антипа. Застрашен от идването на новия цар, той наредил да бъдат преброени юдеите до един. Издал заповед всеки да се върне там, където е роден. По волята му Мария и брачният партньор и Йосиф тръгнали към родния Назарет. През нощта отседнали в пещера, посещавана от пастири. Там, измежду сламата, Мария родила новия Бог. Щом го положила в яслите, ярка звезда пламнала в небето. Ангел Господен слязъл при Младенеца и известил за раждането на Сина Божий - Исус Христос. Той лежал в яслата, а мощното зарево било небесен знак за неговата божественост. Вестта за раждането на Спасителя се разнесла из цяла Юдея.
Първи в Исус повярвали трима мъдреци. Те се поклонили пред новия избавител и оставили блага. По секрети пътища се прибрали по къщите си и скрили от царя на евреите сбъднатото знамение.
Ирод на вятъра чакал да узнае кой е новият избавител. Разгневен, заповядал всички младенци под 2 години да бъдат избити. Плач и стенния раздрусали юдейската земя от кръвопролитието. Хиляди деца били погубени, само че макар царската воля Младенецът бил избавен. Йосиф и Мария избягали със сина си в Египет. Там станало знамение – всички остарели идоли се срутили. Това бил знак за силата на новия Бог.
С раждането си Исус донесъл на земята парченце от светостта на небесния мир. Ознаменувал началото на новата епоха, а повярвалите в него всяка година почитат 25 декември. Тогава възпроизвеждат мита за раждането на Христос, чувството, че принадлежат на друго време, когато човек е бил съвременник на боговете, сътворили света.
От класическия мит за появяването на детето-бог до през днешния ден са минали 2023 години, само че българинът християнин е запазил в почитането на празника Рождество и паганистичните си показа, вярвания, облици, знаци.
Това установил през 18 век и един европейски странник, който минал през нашите земи. В дневника си написал: „ Българите са набожни, само че не фанатици. Те не схващат свещенодействие, не знаят нищо за вярата, с изключение на пости и празници. Знаят да се кръстят и кръщават, само че не знаят „ Отче наш ”. Езически обичаи на нашия народ са се оказали толкоз мощни, преминавайки и в българските Новогодишни празници, в които централно място в тях има Коледа.
Свързани с един от върховите моменти в естествения кръговрат – зимното слънцестоене. Те съответстват с раждането на новото слънце, възраждането на природата и началото на земеделската година. В тяхната обредност са втъкани визиите на хората за време и пространство, оживяват предмети, знаци и герои, посредством които народът ни показва очакванията си за изобилие и благоденствие.
Българската Коледа съответстват с
езическия спомен за „ мръсните дни ” в годината.
Те стартират от Рождество Христово и свършват на Богоявление. В архаичните показа „ мръсните дни ” са невидимата граница сред остарялата и нова година. През този интервал природата и индивидът се приготвят за наново раждане, а светът - за ново създание. Тогава идва и новият господ – Иисус, който би трябвало да извърви пътя на съзряването и да стане част от пантеона на старозаветните богове.
Българите са вярвали, че всяка нощ през мръсните дни бродят демоничните същества на отвъдното. От залез слънце до първи петли по земята господствали мамници, бродници, караконджули, вампири, джадити. Хората се предпазвали от тях като носели в облеклата си по няколко скилидки чесън или люспи от бял лук, червен и бял конец, синьо мънисто. Жените съблюдавали редица забрани – да не перат и мият, да не си решат косите, да не режат с нож или ножица, не поглеждали мъжете. Баби баячки връзвали на новородените деца червен конец, кадяли ги с дим, с цел да не ги залюби дракон.
В този откъслек от сакрални дни, когато злите сили разрушават хармонията в подредения свят на индивида, единственото несъмнено място за него е домът. Възприемал го като микрокосмос. В дома предците ни са пресътворили цялата галактическата символика. Покривът и коминът съставляват небесния свод, който свързва земния с отвъдния свят. Стените – сочат четирите направления на света. Прагът, прозорците и огнището работят като мистична граница сред двата свята – живият и мъртвият.
Трапезата е галактическият център на къщата.
Изключителна е нейната роля на Бъдни вечер, в навечерието на Коледа. Тогава тя сплотява поколенията. Събира на едно предишното, сегашното и бъдещето.
По традиция софрата се поставя върху плява, символизираща яслата, в която е положен младенецът след раждането му. Нарежда се до огнището. Там гори бъдник – знак на дървото на живота, което в архаичните показа свързва трите свята – горен, на боговете и мъртвите, земен и низък, на зловредните сили. Преди да бъде разпален, мъжете го миросват, с цел да е плодовита и щастлива годината. Оставят го да гори през през цялата нощ, с цел да не си отиде шансът. Бъдникът е и домашният знак на небесното слънце, има очистителна, защитна и магическа мощ.
Култово място на празничната трапеза има обредният самун.
В другите краища на България го назовават боговица, вечерник, светец. Месят го единствено млади булки или моми, облечени в празнични носии. Бъднишкия самун се подготвя с мълчана вода и брашно, пресято три пъти, през три сита. Водата донасят девет девойки от девет кладенеца. В архаичните показа 9 е божествено число, което сплотява начало и край. През целия път до дома момите не проронват и дума. Вярвали, че по този начин ще опазят водата чиста от злите сили, които бродят през мръсните дни. Хлябът украсяват, като постоянно поставят в него златна или сребърна пара, с цел да се множи благосъстоянието в фамилията. В декорацията му най-често се изобразяват ралото, овцете, кошарата, слънцето и галактическото дървото. Изпечената боговица стопанката поставя в средата на софрата. Край нея подрежда постни гозби, минимум седем на брой - царевица, чесън, лук, фасул, ябълки,ошав, пуканки, орехи и всичко друго, което е родила земята. В патриархалния мироглед 7 е първото число, което сплотява духовното и преходното, символизира чистотата и изобилието. А българите вярвали, че изобилието на трапезата в навечерието на Коледа ще се прероди като благодат през идната година.
Храната на Бъдни вечер има и поминален темперамент. Постните ястия и хлябът са самобитно жертвоприношение за мъртвите. Смисълът им е да омилостивят умрелите роднини. За да добият магическа мощ, стопанинът прекажда обредните храни три пъти в кръг. След това излиза на двора. В ръката си държи коледната погача със запалена свещ на нея и чаша вино. Поднася я на светците, настойници на стихии и градушки, измолва от тях благосклонност и благословия. След това се връща на софрата, разчупва обредния самун над главата си и назовава по парче на къщата, равнищата, стадото, лозята, децата. Раздава ги на всеки член от фамилията и ги благославя. Комат от боговицата оставя и пред иконата на св. Богородица.
След ритуалната вечеря фамилията чака
коледарските дружини - вестители, че се е родил Спасителя.
В тях вземат участие ергените, на които следва да преминат към групата на мъжете. Те имат временен статус в обществото. Той подхожда на кръговрата в природата, както и на родилия се Исус, който също би трябвало да измине пътя на съзряването и приобщаването към боговете.
Обичаят коледуване е най-атрактивната част в българската Коледа. В светогледа на патриархалния българин той има смисъла и на ритуално посвещаване на момците, които са поели към мъжкото съзряване. То е обвързвано с доста компликации и тествания. Но всеки, минал през него, придобива мощ, с която побеждава злото. Така в празничния цикъл на момците-коледари българинът е пресъздал космогоническия мит за противоборството сред положителните и демоничните сили.
За Коледа ергените се готвят още от Игнажден. Организират се в дружини и си избират лидер. Точно в среднощ, когато се има вяра, че излизат караконджули и вампири, с цел да сеят боязън и опасност, потеглят и коледарските дружини. Всички ергени са облечени в празнични носии и носят в ръка богато украсени тояги. По бит се събират до черквата, откъдето поема коледарското шествие. Разделени на групи, обикалят от къща на къща. Най-първи ги посреща стопанинът и им се покланя три пъти. На прага стопанката ръси главите им със решето, цялостно с пшеница или пуканки, за здраве и благодат. След ритуала домакините канят дълго чаканите посетители край трапезата, където е и цялото семейство.
Обредните игри стартират с благословия на станеника към стопанина на дома. В знак на признателност, домакинът го подарява с коледарски колак, декориран със златна или сребърна пара. После момците вършат смехории, свирят, пеят и танцуват. Отправят пожелания за здраве и дълъг живот, за благодат, шанс, обич, за наслада, игри и забавление.
Заклинателните слова имат силата да предсказват щастливото бъдеще на рода и къщата.
На изпроводят домакинята подарява ергените с обредни кравайчета, царевица, орехи, сушени плодове, пуканки, яйца, брашно, сланина, суджук. Така коледарите обиколят всички къщи. Разотиват се по домовете чак след трети петли, когато пука зората и демоните към този момент са се скрили от живия свят.
Жените посрещат първи утрото на Коледа. Раздигат трапезата, почистват огнището. През цялата нощ те не се пипат, с цел да не излезе шансът от къщата. Сламата под софрата стопанинът изнася на най-високото място в селището, пали я и гадае какъв ще бъде шансът през годината. Част от нея посипва върху плодните дръвчета, с цел да има благодат, какъвто бог е дал на трапезата му. Въглените, останали от бъдника, се поставят в прикадена вода. Пазят я през цялата година и с нея гонят заболявания и демони.
По-късно на Коледа дамите отиват на гробищата, където оставят за умрелите ритуален самун, жито, вино и по малко от всяка манджа, правена за Бъдни вечер. Коледарите се събират в черковния двор. Разиграват на търг получените блага и с парите провеждат веселби.
Така приключва приказката за нашата Коледа, която и до през днешния ден се опитваме да изиграем на най-топлия домакински празник. В нея мъчно можем да разпознаем каноничния роман за Рождество - митът за идването на Спасителя, иконата на Богородица, кръстът, тамянът и мирото на Коледа, тъй като те са се слели с езическите ритуали, облици и знаци, надълбоко в кътчетата на душата си всеки знае, че в българската обредност, запазила се през вековете, се крие тайнството на познанието и светлината на Христовото Рождество. Една дълбока истина, до която се допираме всяка година на 25 декември.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ