Митрополит Григорий Цамблак (1364 - ок.1420) ╫ Киевски и Западноруски

Митрополит Григорий Цамблак (1364 - ок.1420)

╫ Киевски и Западноруски митр. Григорий Цамблак (1364 - ок.1420)

(Григорий, архиепископ на Русия)

Отново Спасителят влиза в Йерусалим! Отново – чудеса! Отново – за Възкресението уверението! Отново мъртви възкръсват! Но не възкреси Лазар по този начин, както (възкреси) сина на вдовицата: оня, преди малко починал, подвигна от носилото, до момента в който го изнасяха от града, а този, мъртъв от четири дни и към този момент смърдящ, от гроба прикани със слово. Тогава прочее най-смирено разкриваше силата на Своята божественост, възпирайки юдейското озлобление, защото времето на избавителното страдалчество беше още надалеч. Но през днешния ден, тъй като за това беше пристигнал, властно Себе Си сподели. Идва шест дни преди Пасха, с цел да резервира спокойствието на празника, с цел да извърши тогава пасхалната наслада за хората, тъй като тъга им предстоеше против празника, когато Той щеше да бъде разпнат, светилата небесни щяха да помръкнат, основите на земята – да се разтресат. Шест дни преди Пасха Иисус пристигна във Витания, дето беше умрелият Лазар, който възкреси от мъртвите. Там Му подготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата (Иоан 12:1-2). На десетия ден от месеца се вземаше агнето (Изх. 12:3), което на празника се принася в жертва. Оттогава започваха приготовленията за празника. Затова шест дни преди този момент, което е деветият ден от месеца, правеха богато пиршество и този ден се смяташе за предпразненство. Затова и Господ тогава идва във Витания при Своя другар Лазар, с цел да чества съгласно обичая. Евангелистът, искайки да покаже истината за Лазар и че като е възкръснал, не е починал незабавно по-късно, а дълго време е прекарал ядейки, пиейки и спейки, прибавя: Лазар беше един от седналите (Иоан 12:2). Голямо голям брой иудеи узнаха, че е там, и пристигнаха освен поради Иисуса, само че с цел да видят и Лазаря, който Иисус възкреси от мъртвите (Иоан 12:9). Народът, здравомислещ и непринуден, приемаше с приятност това, което вършеше Господ, и през цялото време повярва, че са божествени всичките Му каузи. Затова, от ревнивост подтиквани, идват да видят и направилия чудото, и възкръсналия, и най-много очакващи да чуят от Лазар нещо за нещата в отвъдното. Представяха си, че щом е прекарал там четири дни, знае всичко тамошно сигурно: за патриарсите, за Моисей и Аарон, за съдиите, за Самуил, Давид и Соломон, за царете, за пророците, за Кръстителя. И някои прочее поради Лазар имаха вяра в Иисус, а първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря (Иоан 12:11). Такава слепота! Такава свирепост! Адът, треперейки, освободи Лазар, и гробът го върна на часа, чувайки божествената заръка, а тези пък убийството, замислено от тях против Господа, и към Лазар насочваха, само че по този начин по-велики не ставаха. Защото ги глождеше и ги душеше мощно това, че когато празникът настъпи, всички ще се стекат там да гледат и да слушат ставащото. На другия ден тълпи народ, пристигнали на празника, като чуха, че Иисус иде в Йерусалим, взеха палмови клонки и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев (Иоан 12:12-13).

И когато към този момент извърши всичко, учейки, вършейки чудеса, благодеяния на юдеите правейки (а и приближаваше времето за кръста), откакто извърши и най-голямото знамение с Лазар, със популярност отива в Йерусалим: не пешком, както преди, а възседнал като цар върху оседлано осле, както беше обичаят царете на Израил на подобен скот да яздят. Чуй какво стори Давид, поставяйки Соломон за собствен правоприемник и цар в Йерусалим и в цялостен Израил. Така е изложено във Втора книга Царства: И цар Давид сподели: повикайте ми духовник Садока, оракул Натана и Иодаевия наследник Ванея. И те влязоха при царя. И царят им рече: вземете със себе си прислужниците на вашия стопанин, качете Соломона, моя наследник, на мулето ми и го заведете в Гион, нека го помаже там духовник Садок и оракул Натан за цар над Израиля, затръбете с тръба и извикайте: да живее цар Соломон! След това придружете го обратно, и той ще пристигна и ще седне на моя престол (3 Цар. 1:32-35). Излязоха – рече – да го посрещнат (Иоан 12:13), само че не просто излязоха, а и взеха палмови клонки, и освен това, само че и викаха, и то не някаква мирска и за царе подобаваща възхвала, почтена не за човек, а за Бога само: Осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев (Иоан 12:12-13). Осанна пък на еврейски означава спаси, както в 100 и седемнадесети псалом беше преведено от Седемдесетте: О, Господи, избави! (Пс. 117:25), което към Единия Бог се насочва.

Ако някой пък се препира, че този възклик е бил подобаващ за възхвала на тогавашните царе, дано чуе Давид, пеещ в псалома: Не се избавя цар с доста войска; огромната мощ не ще отбрани исполина (Пс. 32:16). Защото ако не се избавя цар с доста армия, по какъв начин щеше да бъде призоваван към избавление от толкоз доста хора? Но това, което от Бог Отец оракулски беше изречено от дълго време, през днешния ден се извърши, тъй като на кого от царете рекоха: Благословен Идещият в име Господне? На никого! Но и никого от пророците в миналото не уважиха по този начин техните татковци. Но дано издирим кой ги подтикна? Кой ги научи по подобен метод да Го посрещат? Кой премъдро ги посъветва по този начин да викат? Кой на толкоз хора такова единодушие внуши? Кой непознати хора от разнообразни краища за единогласието на възхвалата приготви? Кой накара простите неуки, живеещи по селата, да Го посрещат с хваления, почтени за Бога – само че за Него писани? Кой различен, с изключение на вседействащият Дух Свети, Царят Израилев! Понеже архиереите и книжниците щяха да се провикват към Пилат: ние нямаме различен цар с изключение на кесаря (Иоан 19:15), тези, изпреварвайки, възгласят: Цар Израилев, и авансово на тези неверието изобличаващи и показващи, че Този, Когото от злоба на гибел предадоха, цари като Бог на всички и като Цар на Израил. И тъй като всички, царствали в Израил – от Саул чак до Йехония, никаква изгода не донесоха на Израил, а по-скоро противоположното бе при тях: приказвам за войни и борби, разцепления, обсади, пленения, преселения, пристигна същинският Цар, Който по същина е Цар Един, на Него се молеше Давид в псалома: издигни силата Си и дойди да ни спасиш (Пс. 79:3). И тъй като пристигна да избавя, и по тази причина, както и прилича, народът вика: Осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев (Иоан 12:13). Иначе би рекъл: „ Нима ти, Израилю, от своя Цар се отричаш, не искаш Той да цари над тебе? Той е великодушен и е пристигнал да очисти греховете ти. След като те изостави, Той ще се възцари над народите, затуй Давид рече: Бог се възцари над народите (Пс. 46:9). Затова и идва, възседнал осле, младо и безотговорно, което е прообраз на народите. А Иисус, като откри едно осле, възседна го, както е писано: „ не пердах се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар идва, възседнал на осле “ (Иоан 12:14-15; Зах. 9:9; Ис. 62:11; Мат. 21:5). И какво рече? Другите евангелисти споделят: изпраща двама от учениците Си да отвържат и да докарат осле (по Лука 19:30; Марк 11:1-2; Мат. 21:2). Тук Йоан нищо сходно не загатва, а споделя само като откри едно осле, възседна го (Иоан 12:14). Не тъй като те не се съгласуват (как по този начин, нали в тях Светият Дух е приказвал!), а тъй като Спасителят го откри, доведено от тях, и го възседна, давайки предсказание, че след кръста и Възкресението (Светият Дух) ще се спусне върху народите. Защото доколкото този скот няма единна природа, а е разбъркан от кон и магаре, по тази причина е твърдоглав, неуправляем и изцяло ялов. Народите пък, бидейки словесни живи същества, само че и на дявола подвластни, и боледуващи от безплодието на богопознанието, и поради това бяха нечисти и мерзки за юдеите. И с съображение, тъй като те се назоваха люде Божии. И по тази причина първородният наследник възседна осле, наподобяващо нагледно народите, и към града отива. Дори единствено с възсядането на ослето тези две неща ознаменува: че тяхната неукротимост в добропокорство ще трансформира и че там ще ги заведе, на кръстното място, с цел да се поклонят. Юдеите прочее злото отменяне ще одобряват, а тези пък – положителната смяна.

И чуй премъдрия Павел, който написа до филипяните: Пазете се от псетата, рече (Фил. 3:2). Понеже изначало те се наричаха синове, и народ заветен, и възлюбен Израил, и имаха обрязването като знак на вярата. Народите пък бяха беззаконници, от идолослужение нечисти, по тази причина в Писанието и псета са наричани, по тази причина и на хананейката, която молеше да изцели щерка ѝ, Господ отговори: не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата (Мат. 15:26), нейния народ псета наричайки, а юдеите – чеда. Но както към този момент споделих, незабавно за двата (народа) се смени редът: псетата преди поради това, че не се обрязваха, синове станаха поради кръщението; тези пък, които бяха синове заради обрязването, псета станаха поради христоубийството. Бог Отец тях като имаше поради, от името Господне рече: псета ме окръжиха (Пс. 21:17), тъй като нито един всред зверовете нормално не се радва по този начин на кръвта, както псето.

Ето, твоят Цар иде при тебе кротък (Мат. 21:5). Не като първите царе, хищници, горди и високомерни, стремящи се по-скоро да те погубят, а не да те опазят, а кротък и спасяващ (Зах. 9:9). И ето ти знак, рече (Изх. 3:12; 1 Цар. 2:34; 4 Цар. 20:9). Защото не надигна херувимите, серафимите и цялото небесно войнство, идвайки към тебе като Бог Всемогъщ, а с доста огромна благост върху презряно осле идва тебе да освободи. Ликувай от наслада, дъще Сионова (по Зах. 9:9). Не малко, не сдържано, а силно ликувай от наслада, по-голяма от всички наслади, които са ти се случили! Забрави, рече, предходните наслади, които са те споходили през дните на твоето благоденствие, тъй като злодеянията на живеещите в теб се умножиха, положителните ти дни в неприятни дни се трансфораха, а веселбите и празниците ти – в рев и тъга, тъй като наличието на същинската наслада беше надалеч от теб. Днес ликувай, тъй като идва и към този момент е в теб, измивайки те от беззаконията ти със Своята кръв, избавяйки те от ръцете на твоите врагове, като ти дава обещание освобождението и да не видиш зло в никакъв случай към този момент.

Ето, твоят Цар идва при тебе, мирен и спасяващ (Зах. 9:9). Като чуваш кротък и спасяващ, да не помислиш, че е като Давид, тъй като и той беше цар, кротък се наричаше, както се молят в песента пленниците: Спомни си, Господи, Давида и всичката му кротост (по Пс. 131:1). И Голиат умъртви, и победа реализира за Израил, и наслада немалка. Кротък е, тъй като иде като агне на заколение. Като Бог пък преизподнята накара да се опасява и Лазар възкреси с огромна власт. И небесното със земното ще съедини посредством кръвта на Своя Завет. Ликувай от наслада, дъще Сионова, тържествувай, дъще Йерусалимова (Зах 9:9). Какво повеляваш да се проповядва, пророко? Издигнал глас, проповядвай величието Божие, тъй като твоят Цар съзря твоето примирение. Понеже иде, с цел да се възцари над тебе, да изтреби оръжието у Ефрема и конете в Йерусалим, и да пречупи всяко бойно оръжие (по Зах. 9:10). Защото ето, за Него пророкът говореше: лъка ще строши, оръжието ще пречупи, и щитовете ще изгори с огън (по Пс. 75:4). Проповядвай високо с щастлив глас, тъй като Спасителят те посети, тъй като Освободителят те помилва, в никакъв случай повече да не бъдеш в иго, в никакъв случай повече – в боязън и тъга, а в примирение и цялостно успокоение, та оръжията и меча на орала и сърпове да се прековат (по Ис. 2:4), тъй като в никакъв случай повече копието на твоите врагове към вратите ти няма да се приближи, тъй като кръстът на твоя Цар посред тебе ще застане, пазейки те.

Тържествувай, дъще Йерусалимова! Тържествувай, понеже от Сион ще излезе законът и от Йерусалим – Словото Господне (Ис. 2:3). Изпрати проповедници при дъщерята вавилонска, която в миналото те разгроми и те плени. Разкажи ѝ за постигналата те популярност и наслада. Защото истината за твоя Цар беше предсказана насън на нейния цар, за очевидци имаш Даниил, Агей и Захария. Дай си сметка за своето провинение и вместо богата плячка доведи техните царе да се поклонят в тебе на твоя Цар, да видят хубостта ти и да се засрамят, да познаят, че ти си Йерусалим, светият град Божи, компрометиран в миналото, а през днешния ден – царстващ.

Изпрати и на изток богатствата новина, тъй като Неговото име е изток, както написа в псалома, а Писанието е истинно, тъй като Той възсия за нас, седящи в тъма и смъртна сянка (по Пс. 106:10).

Изпрати и на запад, възвестявайки, че възнеслият се на запад е Владетел на всички и всички ще извърши със Своята популярност и към по-добро ще ги възведе.

Към юг не затруднявай пратениците, тъй като Самият Той отсам пристигна съгласно Авакум: Бог ще пристигна от Юг (Ав. 3:3).

Нито пък към север изпращай, тъй като ти в миналото беше северната страна в твоето незнание заради греховния си и законопрестъпен живот (по Пс. 47:3). Но през днешния ден, когато повея от юг, откъдето Господ иде, в никакъв случай повече ти няма да си северната страна, тъй като към този момент се освободи от предходната безчувственост и тъга и през днешния ден си град на великия Цар (по Пс. 47:3), в чиито тегоби Бог се познава. А що се касае за тебе (Израилю), поради кръвта на завета ти си извел твоите пандизчии от рова, в който няма вода (по Зах. 9:11). Кои са те? Праведниците, патриарсите, пророците. Освободил си ги от пъкъла посредством кръвта на Иисус, с която Той скрепи Завета Си с теб. А че пъкълът трап се назовава, свидетелства и Давид: не бъди безгласен пред мене, та да не би пред Твоето мълчание да се уподобя на слизащ в ров (по Пс. 27:1) А че е изсъхнал, свидетелства богатият, който моли патриарха да изпрати Лазар там да намокри края на пръста си и да го разхлади (по Лука 16:24).

Заради кръвта на завета Ти, рече, тъй като кръвта и жертвите и Законът на Стария Завет не там, а на Синайската планина бяха завещани. Новия Завет обаче Господ завеща в самия Сион, в горницата.

Но дано преминем от пророка към евангелиста и да забележим горещата религия на народа към Спасителя: И когато минаваше Той – рече, – постилаха облеклата си по пътя (Лука 19:36). Понеже като победител Го посрещаха (а знак на успеха са палмовите клонки) и царска почит Му въздават (постилаха облеклата си). Но и това не убеди еврейските първосвещеници да повярват, а ядосани и наскърбени поради славата, с която хората Го славеха с учениците, някои от фарисеите рекоха: Учителю, запрети на учениците Си (Лука 19:39). О, нахален манталитет и език! Как дръзнаха да изрекат това? А какво им отвърна Той: Казвам ви, че в случай че тия млъкнат, камъните ще завикат (Лука 19:40). И Йоан също им говореше: Амин! Казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне рожби Аврааму (Мат. 3:9). Защото те, истински рожби на Авраам по рождение, не повярваха в Този, в Когото той вярваше още преди Бог да подтикне посредством вярата народите, сходни на безчувствени камъни, да станат рожби Авраамови, както рече чудният Павел, и по заричане наследници (по Гал. 3:29), да въздават Нему хваления и да проповядват Неговото избавление. Ако тия млъкнат, камъните ще завикат! Виж по какъв начин злобата сама против себе си води война! Защото мислейки да спрат и да забранят хваленията за Него и почестите, подобаващи за Бог, поради което и да рекат по този начин нахално: Учителю, запрети на учениците Си, те получиха остра стрела в личните си сърца, когато чуха: ако тия млъкнат, камъните ще завикат. И още повече, когато чуваха децата да Го наричат Син Давидов както в псалмите и пророчествата, и за Цар Израилев да Го прогласяват – това най-вече ги разяждаше. И тъй като те мълчаха, от злоба заключили уста, забраняваха и на другите да Го възхваляват. Те прочее бяха същите, на които Господ беше рекъл: Горко вам, книжници и фарисеи, задето затваряте царството небесно пред индивидите: тъй като нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат (Мат. 23:13). На непорочните младенци дава берекет да Го възпяват: от една страна сбъдваше пророчеството, казващо: Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала (Пс. 8:3), а въпреки това прекалено много ги посрамваше, тъй като техните деца викаха осана, до момента в който те подготвяха кръста. Незлобивите и праведните се приобщаваха към Господа, а учителите и старците се разпалваха от яд. Децата познаваха Този, Който им даваше живот в майчините утроби, а фарисеите и законниците не одобряваха Този, Който избави техния прародител от робството в Египет.

Него и ние през днешния ден дружно с децата като победител на гибелта възпяваме. Като на Цар и Бог наш Му се покланяме. Като на Спасител Му се молим да ни приобщи към Своето тридневно възкресение, та при второто Му пришествие да ни направи достойни да Го посрещнем във въздуха, съгласно блажения Павел (по 1 Сол. 4:17) и с чиста съвест да се явим пред лицето Му и по този начин постоянно да бъдем с Него. Защото Нему прилича славата, властта и поклонението с безначалния Отец и с Пресветия Дух в този момент и постоянно и в безконечните епохи, амин.

Превод: проф. доктор Мария Спасова

Източник:
* Митрополит Григорий Цамблак (1364 - ок.1420) - православен иерей, просветител и публицист, един от най-образованите и авторитетни духовници на славянското Средновековие, ценител на църковното пеене и създател на стихири с дълбока богословска мисъл - *Metropolitan of Kyiv Gregory Tsamblak participating in the Council of Constance from 1414 to 1418 (Prague manuscript); commons.m.wikimedia.org