Митко Новков е директор на програма “Христо Ботев“ на БНР,

Митко Новков е шеф на стратегия “Христо Ботев “ на БНР, публицист, критик и наблюдаващ с десетилетен опит в най-утвърдените издания за просвета в България. Той е приключил логика на психиката и философия в Софийски университет, притежател е на няколко национални награди, сред които “Паница “ за медиен разбор през 2003 година и “Христо Г. Данов “ за показване на българската литература през 2016 г. Автор е на осем книги с литературна и медийна рецензия и есета за художници и картини. Пише и за едни от най-реномираните артиздания. Доктор е на Факултета по публицистика и всеобща връзка на СУ “Св. Климент Охридски “ и учител по “Радио и телевизионна публицистика “ в Нов български университет. Мнозина го познават като създател и водещ на предаването “Премълчаната история “ по стратегия “Христо Ботев “. От 2017 година Митко Новков е началник на Радиотеатъра, като виновен драматург на екип “Драматургични форми “.

За лъкатушенията по пътя до писането и радиожурналитиката разказва  Митко Новков  – основен воин в “Нашият ден.  

" Търсил съм си доста мястото. Преподавам съм логика на психиката, философия, история в учебно заведение. Хубаво е да се преподава логичност, не знам дали се преподава сега в учебно заведение. Ако влезем във Facebook, виждаме, че има хора, на които се губят обикновените връзки и влакна на мислене. Логиката дава тези официални правила, през които да направиш едно заключение. "

През политиката

" Политиката има едно нещо, което мъчно се преглъща – би трябвало да се здрависваш, да правиш благи очи, да си говорите, споделяте. Правиш положително държание с хора, които другояче не просто ще подминеш, обръщайки глава, само че от време на време можеш и да плюеш върху тях.

Освен това политиката е доста тежка работа. Обикаляхме по Бургаска околия като гламави. Бях доста млад тогава – 1989 година съм бил на 28 години – жена ми е треперила дали ще се приберем или не. Прибирахме се след 3-4 часа след среднощ, движихме се с една раздрънкана кола по разнообразни дребни обитаеми места. Правихме структури на Съюз на демократичните сили . Така се градят структури на партия. "



Критиката

" Работех в едно учебно заведение в Бургас. Започнах да пиша политически публикации в “Черноморски фар “ още от 1989 година Имаше един бургаски публицист – Атанас Радойнов, и той беше разгласил едни текст в “Култура “. Беше взел цялостен наръч вестници, даваше подписи и обясняваше, че не всеки може да бъде оповестен в “Култура “. Тогава ме задяна амбицарската жила. Имаше спор сред Калин Янакиев и Георги Лозанов – взех решение да се намеся и написах едни текст “Светци и шутове “. Оказа се, че ми се отдава. Психологията доста оказва помощ, тъй като във всеки текст, даже и най-академичния, прозира личността на създателя. "

На територията на изреченото слово

" В момента – тук и в този момент – изговореното е доста по-въздействащо. Когато приказваш по микрофона на радиото, когато приказваш на протест, случвало ми се е първоначално доста пъти да приказвам на манифестации и знам по какъв начин съм наелектризирал хората, които бяха хиляди.

Писаното остава – то е по-трайно. Изговореното слово е по-интензивно сега, в който се чува, неговото влияние е като на стихия – неочаквана, удряща те завчас и отнасяща те, писаното слово се просмуква като влага. Изреченото повече влияе на страстите, а писаното повече на разсъдъка. "

Писането – за какво?

" Ако мислиш, че неща като писането, рисуването, музиката ще ти донесат популярност и пари – идея пердута. Правиш го, тъй като, в случай че не го направиш, ще се взривиш, ще гръмнеш, просто ще полудееш !

В един миг, когато си изпитал това възприятие, че в случай че не го напишеш и нарисуваш, ще се взривиш, ще се разлетиш на хиляди късчета, пък след това последователно става и поминък, и хората те търсят като занаятчия. "

На кого е кръстен Митко Новков и за какво? Откъде идва семейството му, както и повече за пътя до писаното и изреченото слово, можете да чуете от диалога в звуковия файл.