Парижката опера чества 350-годишнина през сезон 2018/2019
Митичните балети на Марта Греъм, един влиятелен церемония театър и една балетна премиера - " Декаденция ", оживиха сцената на операта Гарние и дадоха най-вдъхновяващото начало на новия сезон. Той ще мине под знака на огромен празник: следващата година се навършват 350 години от основаването на Кралската музикална академия, чийто правоприемник е днешната парижка опера.
В дългата си история Парижката опера е запазила и развила образа си на интернационален дом на оперното и балетното изкуство, само че постоянно вярна на френската хармония, както и тя да еволюира през времето. А даже и на френските нрави, както означи неотдавна нейният музикален шеф, диригентът Филип Жордан, който напомни в пресата няколко занимателни случки от предишното: да вземем за пример съкратената версия на " Дон Карлос ", с цел да могат феновете да се приберат в точния момент в къщи. Един образец, че историята на парижката опера и нейната аудитория е история на една огромна обич.
Може би по тази причина любовта е тематика на съвсем всичките спектакли в афиша на парижката опера този месец и на двете ѝ подиуми - историческата Гранд опера, приютила през днешния ден балета, и модерната " Бастилия ". Оперният сезон стартира с " Тристан и Изолда " - творбата на Вагнер е разработено от постановчика Питър Селърс в доста изчистен вид, освободен като че ли от всичко земно, с цел да внуши непреходността на любовта. Централен фон е дисплеят, от който цялата стихия от усеща бушува във видео сцените на Бил Виола, и по този начин средновековната легенда прекосява времето, с цел да се разнесе и през днешния ден, в света на цифровите технологии. Андреас Шагер и Мартина Серафин извършват двете основни функции.
Ако Вагнер е получил трайно самопризнание през времето, един негов изтъкнат преподавател е оставал доста по-често в сянка. Джакомо Майербер, работил в Парижката опера до края на живота си и учредител на огромната френска опера, е обвързван със знакови събития за тази сцена. Едно от тях е премиерата на " Хугеноти " - монументалната исторческа фреска, венец на творчеството на Майербер, възпяваща невъзможната обич в страшната Вартоломеева нощ. Представянето ѝ преди повече от 200 година (през 1836) е провокирало безспорен възторг, последвали са 1700 представления. Творбата се радва на също толкоз дружелюбен банкет и на юбилейното зрелище един век по-късно, преди да заспи стогодишен сън в оперните архиви. Събуждат я постановчикът Андреас Кригенбург и превъзходен състав от солисти.
Темата за обречената обич очевидно вълнува със същата мощ и актуалните създатели: разпростира я швейцарският композитор Мишел Жарел в последната си опера - " Беренис ", въодушевена от творбата на Расин. Това е специфична поръчка на Парижката опера в границите на цикъл от министър председатели, въодушевени от френската литературна класика. За основната женска роля композиторът е избрал канадското сопрано Барбара Ханиган, която изобразява с бездънен психологизъм и зрялост своята героиня.
Операта ще посрещне юбилейната 2019 година със специфичен галаконцерт. Сред поканените солисти е нашето сопрано Соня Йончева дружно с тенора Брайън Химел и баритона Людовик Тезие.
В дългата си история Парижката опера е запазила и развила образа си на интернационален дом на оперното и балетното изкуство, само че постоянно вярна на френската хармония, както и тя да еволюира през времето. А даже и на френските нрави, както означи неотдавна нейният музикален шеф, диригентът Филип Жордан, който напомни в пресата няколко занимателни случки от предишното: да вземем за пример съкратената версия на " Дон Карлос ", с цел да могат феновете да се приберат в точния момент в къщи. Един образец, че историята на парижката опера и нейната аудитория е история на една огромна обич.
Може би по тази причина любовта е тематика на съвсем всичките спектакли в афиша на парижката опера този месец и на двете ѝ подиуми - историческата Гранд опера, приютила през днешния ден балета, и модерната " Бастилия ". Оперният сезон стартира с " Тристан и Изолда " - творбата на Вагнер е разработено от постановчика Питър Селърс в доста изчистен вид, освободен като че ли от всичко земно, с цел да внуши непреходността на любовта. Централен фон е дисплеят, от който цялата стихия от усеща бушува във видео сцените на Бил Виола, и по този начин средновековната легенда прекосява времето, с цел да се разнесе и през днешния ден, в света на цифровите технологии. Андреас Шагер и Мартина Серафин извършват двете основни функции.
Ако Вагнер е получил трайно самопризнание през времето, един негов изтъкнат преподавател е оставал доста по-често в сянка. Джакомо Майербер, работил в Парижката опера до края на живота си и учредител на огромната френска опера, е обвързван със знакови събития за тази сцена. Едно от тях е премиерата на " Хугеноти " - монументалната исторческа фреска, венец на творчеството на Майербер, възпяваща невъзможната обич в страшната Вартоломеева нощ. Представянето ѝ преди повече от 200 година (през 1836) е провокирало безспорен възторг, последвали са 1700 представления. Творбата се радва на също толкоз дружелюбен банкет и на юбилейното зрелище един век по-късно, преди да заспи стогодишен сън в оперните архиви. Събуждат я постановчикът Андреас Кригенбург и превъзходен състав от солисти.
Темата за обречената обич очевидно вълнува със същата мощ и актуалните създатели: разпростира я швейцарският композитор Мишел Жарел в последната си опера - " Беренис ", въодушевена от творбата на Расин. Това е специфична поръчка на Парижката опера в границите на цикъл от министър председатели, въодушевени от френската литературна класика. За основната женска роля композиторът е избрал канадското сопрано Барбара Ханиган, която изобразява с бездънен психологизъм и зрялост своята героиня.
Операта ще посрещне юбилейната 2019 година със специфичен галаконцерт. Сред поканените солисти е нашето сопрано Соня Йончева дружно с тенора Брайън Химел и баритона Людовик Тезие.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ