Мисля да не ви казвам колко много Facebook и Марк

Мисля да не ви споделям какъв брой доста Фейсбук и Марк Цукърбърг са трансформирали живота ни.  Всички ние го знаем доста добре. Това, с което е скъп този филм, е друго. Той демонстрира тънката и недоловима на пръв взор разлика сред индивида с концепция и гения, сред предприемача и визионера, сред мениджъра и водача. Подсещам се за метода, по който Стивън Кови беше илюстрирал тази разлика в „ The 7 Habits of Highly Effective People ” – Група хора едвам си пробиват път през джунглата. По едно време един от тях се качва на най-високото дърво и виква – Спрете, това е неверната джунгла! Мениджърите изпод дават отговор – Млъквай, нещата се движат добре!...
Та, назад към кино лентата – за мен беше извънредно любопитно да открия тайната на този триумф, както и цената му, тъй като постоянно си има цена, то е ясно. Не ми се получи  – изключително за цената – тази сюжетна опция беше прекомерно елементарно пропиляна от създателите на кино лентата. Не бяха задълбали и в построяването на характери – по-скоро ги бяха щрихирали – този е геният, този е дребнавият, този е злият талант.  Извън страхотните разговори и монтаж /отличен с Оскар/, си коства да се спомене и музиката на Трент Резнър от паметните Nine Inch Nails/сега, като споделих за двата Оскара, ще би трябвало да загатна и за третия – за приспособен сценарий/. Неочаквано приветлив беше и Джъстин Тимбърлейк, който изпълняваше ролята на Шон Фонинг, създателя на Напстър, компанията, която сложи началото на края на музикалната промишленост.
Какво друго мога да кажа, с изключение на, че филмът в действителност е занимателен и в прочут смисъл въодушевяващ. Предполагам не за всеки, само че съм сигурна, че всеки, който има визия за каквото и да било в живота си, ще усети по какъв начин една струнка в него зазвънтява...