Мисля, че винаги съм бил заинтригуван от темата за щастието.

„ Мисля, че постоянно съм бил заинтересован от тематиката за щастието. Винаги съм се интересувал от хората. От това по какъв начин се основават условия за добър живот. Започнах „ Института за проучване на щастието “ преди 8 години. Направих го, тъй като ми беше любопитно по какъв начин по този начин Дания постоянно е по върховете в класациите за благополучие. Реших, че е добре да има някой локален, който да внесе повече изясненост по тематиката. Усещах, че има доста хубава сила в това поле. Будувах нощем, мислейки за всички планове, които могат да се развият по тематиката „ благополучие “. В края взех решение да напусна ежедневната си работа и да стартира „ Института за проучване на щастието “. В началото бях аз, положителната концепция и един неприятен преносим компютър. Сега сме 10 души – множеството са в Копенхаген, само че към този момент имаме хора и в други елементи на света. Това бе най-хубавото решение, което в миналото съм вземал. Работим за разнообразни клиенти, в разнообразни страни. Целта на работата ни е да отговорим на три въпроса – по какъв начин се мери щастието, за какво някои хора са по-щастливи от други и по какъв начин да подобрим качеството на живот . Питаме се и по какъв начин да преправим политики, градове и работни места, с цел да сме по-щастливи “, сподели за БНР Майк Викинг.
Майк Викинг e имал доста добре платена работа преди да основе „ Института за проучване на щастието “. Въпреки съмнението се случва нещо, което го убеждава да тръгне към своята фантазия. Негов сътрудник умира на 49 години. Точно на толкоз е и майката на откривателя, когато той я губи. „ Спомних си, че никой от нас не е безконечен “ – споделя още той.

„ Мисля, че колкото повече приказвам с хората, без значение дали е в София, Пловдив, Бейджинг или Мексико, от ден на ден виждам какъв брой идентични сме, когато става въпрос за благополучие и благоденствие. Искаме малко или доста едно и също от живота. Всички търсим смислена работа, само че и свободно време. Всички търсим връзката с другите хора. Не единствено сантиментална и другарска, само че и постоянни връзки със фамилиите ни. Мисля, че всички търсим своя смисъл в живота. Понякога това идва във формата на работа, от време на време по различен метод . Всички се надяваме да бъдем здрави и щастливи. За мен положителният живот е ядене с доста разнообразни съставки. Разковничето е в ежедневното наслаждение. Да си позволиш приятна вечеря с хубаво вино, посред приятелите и фамилията ти, това е положително начало на хубава вечер за множеството хора. Независимо дали си в София или в Копенхаген. Има ли проблем, който всички срещаме в търсене на щастието си? Няколко са главните. Някои хора страдат от самотност, изключително през днешния ден, това е доста настоящ проблем. Други страдат от липса на смисъл в живота си. Мисля, че повсеместен проблем е и бедността. Разбира се, парите не са гаранция за благополучие, само че в случай че липсват, могат да бъдат причина за злощастие. Да, има някои всеобщи световни проблеми, с които всички се сблъскваме, само че всеки човек е в друга обстановка “, добави в предаването " Нощен небосвод " Майк Викинг.

Първа стъпка като създател на бестселъри Майк прави с написването на „ Малка книга за хюга “. Без да чака, че това ще стане международен феномен, това е следващият риск, който се оказва сполучлив.

„ Беше занимателно, тъй като хюга е огромна част от датската просвета. Нещо, за което приказваме непрекъснато. Отиваш на празненство и казваш – о, това е толкоз хюгърли, изкарвам си доста хюгърли време. То е част от езика ни. Част е от националната ни еднаквост. Датчаните го виждат като нещо наследствено. Не мисля, че това е по този начин. Чувствах се толкоз хюгърли в София и Пловдив, колкото в Копенхаген. Датчаните си мислят, че е нещо доста датско. По същия метод американците мислят, че свободата е нещо американско. Харесва ни да мислим, че хюгата е нещо наше. Беше занимателно да стартира да уча този феномен “.

Какво в действителност значат термините хюга и люка?

„ Най-кратката формулировка за хюга е изкуството да създадеш приятна атмосфера, люка е датската дума за благополучие. Хюга се отнася до атмосферата. За датчаните хюга е метод да намериш ежедневното благополучие. Не става въпрос за някакво голямо чувство, което срещаш един път в живота. По-скоро посредством хюга желаеме да открием приятни моменти. Преди това изявление се любувах на чаша кафе на открито, на терасата. Ето това е прелестен миг на всекидневно благополучие. Това е нещо, което мога да управлявам. Не мога да управлявам пандемията да вземем за пример, само че мога да изпия кафето си в приятна атмосфера за 10 минути преди този диалог. Построяването на моменти като този, може да ни докара до цялостното наслаждение от живота “.



Важна част от пътя към щастието са и спомените. Онези дребни моменти, към които се връщаме понякога. Те предизвикат разнообразни страсти.

Според Майк ние и сами можем да изберем по какъв начин да ни влияят. Нещо, което разказва в книгата си „ Изкуството да правиш мемоари “.

„ Написах книгата, тъй като осъзнах, че спомените са ужасно значими. Виждаме, да вземем за пример, когато хората страдат от меланхолия, те не просто не се усещат добре сега, а доста от тях имат проблем с това да си спомнят за щастливите времена. Виждаме и другата прекаленост - когато хората могат да извлекат позитивна стойност от живота си с помощта на предишното. Помислих си, добре, щом можем да сме щастливи, спомняйки си минали неща, по какъв начин можем да създадем щастливи моменти в този момент, с цел да сме сигурни, че претърпяното преди ще ни направи щастливи и за в бъдеще . Мисля, че най-големият „ аха “ миг бе, когато осъзнах, че мога да направя доста, с цел да влияя на това, което аз, приятелите и фамилията ми ще помним в бъдеще. Така можем да станем архитекти на мемоари. Най-важната съставна част е вниманието. Преди няколко години, на едно от представянията на книгата си, приказвах с четец от Полша. Тя си спомни за времето, в което е била на осем години. Вечеряли дружно с майка ѝ и сестра ѝ. Спомняше си за това прелестно време, в което се смеели и се чувствали добре. В един миг майката ги погледнала и споделила – уповавам се, че ще си спомняте за този миг. Това акцентира какъв брой мощен инструмент е вниманието. В книгата описвам за това по какъв начин да използваме другите сетива – миризма, тон, зрение и усет, с цел да си спомняме неща. Както и по какъв начин да помагаш на децата си да се държат за щастливите моменти, когато пораснат “.
Цялото изявление можете да чуете в звуковия файл.